В тази кратка бележка по отношение на актуалните обществени вълнения либерално и консервативно не се употребяват в строг понятиен смисъл. Така е не само защото двете понятия се оказват трудни за точно дефиниране, поради промените, които претърпяват в хода на историята, а по-скоро заради придаваното им напоследък по-общо или направо произволно значение – на него искаме да обърнем внимание.

Говори се за нов световен ред. Говори се за нов световен ред във връзка с все по-голямото влияние на политически организации с консервативна ориентация. Говори се за нов световен ред, чийто официален лидер вече е Доналд Тръмп, а неофициален – Владимир Путин.

И не просто се говори, а все по-шумно зазвучават масови радостни възгласи, празнуващи поражението на (нео)либерализма. В това въодушевление всъщност изчезват прецизните дефиниции и консервативно започва да означава нещо хубаво, а либерално — нещо лошо. Консервативното е здраво, либералното – болно. Консервативното е нормално, либералното – ненормално.

Нещо повече – консервативното е прогресивно, либералното р–етроградно. Да, това вече изглежда съвсем объркано, но няма как – новият световен ред, щом е нов, ще да е резултат от крачка напред към новото, а крачката напред към новото наричаме прогрес. Този парадокс може да ни помогне да си изясним един детайл.

Либералното в желанието си да се утвърди като такова е придобило консервативни и дори догматични черти, с което фактически се е превърнало в своята противоположност. Свободата, liber означава свободен, е празно място, чието запълване повдига въпроси. Един от отговорите гласи – моята свобода свършва там, където започва твоята, но този регламент предполага прилагане, с което се злоупотребява.

Злоупотребите са в две посоки – едната е свързана с експанзивната по рождение природа, която завзема територии, без да се съобразява, другата пък работи манипулативно с позата на жертвата и налага обратна дискриминация през политики на идентичността и ревностно отстояване на малцинствени права, които взимат превес над тези, традиционно възприемани като присъщи на мнозинството.

Така или иначе се стига до втвърдяване и забрани, които преобръщат либералното и прогресивното в консервативно и ретроградно.

Ако случаят е такъв, а той изглежда е такъв, то можем да кажем, че в момента така наречените консерватори изживяват либерална радост, доколкото междувременно ролите са се разменили. Сигурно много от тях няма веднага да се съгласят, но по същество те празнуват поражението на (нео)консерватизма, в който либерализмът се изроди, неразумно бранейки себе си.

Така че новият световен ред би следвало да е наново либерален ред. Добрите, здравите, нормалните или с други думи консерваторите ще се възпротивят на това определение, но истината е, че реализирането на строго понятийното консервативно би затворило широко зейналите им усти, би ги ужасило. Затова да се радват либерално и да внимават какво си пожелават.