„Не знам дали въобще съществува македонски език. Процесът на разширяване не е според график, а според заслугите. В Европейския съвет решихме да не започваме преговори със страни, които не са изпълнили критериите… Македонски език не съществува, измислен е от комунистите.”
Това е само част, но много съществена без съмнение, от изказването на един високопоставен европейски политик, направено вчера в Страсбург. Казвайки „европейски политик”, нямам предвид, че същият човек е част от висшата администрация на Европейския съюз. Нямам предвид, че е чиновник от висок ранг в Брюксел или Страсбург.
Както се разбира от смисъла на думите му, той е категоричен, че днешните граждани на една европейска държава, в конституцията на която е записано, че официалното й име е Република Македония и официалният й език е македонският, говорят на език изкуствен, т.е език вештачки.
И така, гражданите на тази държава използват значи като официален език в страната си един неестествен лингвистичен конструкт. Създаден от „комунистите” – за да останем верни на буквата в приведените по-горе изречения.
Ако сте си помислили веднага, че авторството върху цитирания фрагмент принадлежи на български политик с националистически профил, то сте станали жертва на инерцията и на прибързана преценка. Безкомпромисното съждение относно природата на македонския език е на Андонис Самарас, министър-председател на Гърция.
Проблемът за името на БЮРМ между Гърция и правителствата в Скопие отдавна е шлагер в международните отношения. И сега, предавайки председателството на Европейския съюз, Самарас за кой ли вече път отказа да даде съгласието на Атина за това Македония да започне преговори за присъединяване към общността. Но този път различното е, че обичайната реторика по въпроса, използвана от гръцка страна, придоби ново измерение чрез това изявление. И разликата, която се получи, е голяма. Защото проблемът за македонския език досега не беше експлоатиран от управляващите в Атина в такъв, спокойно може да се каже, боксьорски, право – крошетен маниер.
След приказките на Андонис Самарас за езика, хвърлени емоционално в лицата на търсещите в Страсбург обяснение македонски журналисти, се роди интерпретационен дефицит. Или, по-точно и по-просто казано, появи се нуждата от тълкуване. Разбира се, ясно е, че всяка една от съществуващите днес езикови и книжовни норми е „изкуствена”, тъй като е вторична спрямо даден езиков субстрат и е възникнала на основата на някакви „естествени” говори и/или на някаква по-ранна норма. Но само нормата ли визираше Самарас, говорейки за инженерство от страна на „комунистите”?
Самарас очевидно нямаше предвид просто това, че официалниjoт jaзик во Република Македония е вештачки. Той удари тежко. Удари по самата идея за субстрата. Удари по идеята за македонската природа на естествените говори на хората в Македония, казвайки, че такова нещо като македонски езиков субстрат не съществува.
Не искам да навлизам в по-плътната лингвистична тъкан на тази проблематика – в дефиниции, дистинкции и класификации. Не е и необходимо тук. Но въпросът виси. Какво искаше да каже точно Самарас? Дали той се опита да внуши добре познатата теория за елините-славянофони, която десетилетия наред се поддържа от не малко гръцки учени и се подкрепяше активно от властта в Атина? Съвсем не.
Според мен стана изцяло ясно, че Андонис Самарас извърши нещо исторически невероятно значимо, отказвайки пред възможно най-голяма аудитория да признае на македонския език статута на самостоятелно обособен. Мисля, че гръцкият премиер намекна достатъчно твърдо, че македонците говорят на български. И в това е невероятното. През 2014-та доживяхме да станем свидетели на такъв жест на един гръцки премиер-министър, който го извърши, воден от желанието да уязви претенциите на властта в Скопие за нова преродба.
Тенденцията на смяна в държавната политика на Гърция по отношение историята на Македония и преди всичко към българското място в нея през вековете започна да става все по-ясна през последното десетилетие, като примерите за този завой са много. Но с това си изказване Самарас даде твърде силен и всъщност почти нееднозначен знак, па макар и скрит зад завесата на недообясняването.
Симптом за какво е това? За осъзнаване на стратегически грешки, допускани трайно в продължение на десетилетия, за опит да бъдат неутрализирани или поне смекчени техните последици, или напротив – за последователното продължаване на една вече отдавна утвърдена и методично отстоявана политика. Струва ми се, че отговорът се движи по средата. От една странаq в Гърция се осъзнава ефектът на бумеранга, предизвикан от систематичното преследване и унищожаване на българската идентичност в Македония. Сега македонският синдром наистина заплашва да се изсипе върху гръцките управници и гръцката държава подобно на изплискала обратно от канала мръсна вода. Е, опасността не е така сериозна, но все пак трябва да бъде държана под око и под контрол.
Паралелно в Атина се осъзнава и безспорната грешка, допусната при третирането на казуса с българомюсюлманското население от района на южните Родопи и Беломорска Тракия. Ерата на целенасочено турцизиране на тази общност, провокирано в миналото – и особено в годините на Студената война – заради отстраняване на „българската” заплаха, сега доведоха до неприятно обръщане. От личен опит мога да кажа, че пропагандата сред гръцките граждани с такъв произход от споменатия регион, която осъществява в момента Турция, може да струва скъпо на гърците. Достатъчно е да се спомене, че активността на турското консулство в Комотини далеч надхвърля размера на стандартните за едно дипломатическо представителство функции.
Същевременно сега гърбът откъм България е гарантиран. Опасността от взрив е другаде. Така че, допускането на българското влияние не носи вече рискове.
Стана така, че по различни причини, но обединени от необузданата и арогантна фалшификаторска политика на настоящите скопски управници по укрепването на новата македонска национална доктрина, България и Гърция се събудиха в едно ранно утро като съюзници срещу Македония. Всеки по своему, разбира се.
Но докато за Гърция в това уравнение не съществува морален проблем, то за нас, българите, съотношението е различно. И трябва да внимаваме много.
Налага се да мислим.
