Интервю със създателката на новото пространство „Линда“ Снежанка Михайлова, която отваря ателието си за хора и институции с отношение към правенето и четенето на книги.
„Линда е потенциално пространство. Място за среща с книги, с идеи, с време, с процеси, със себе си и с другите. Няма да я обвързваме с определения, ЛИНДА е в периферията на вселената, в пулса на непредвидимото. Фактът, че не сме способни да предсказваме обстоятелствата, притежава притегателна сила, близка по точност до математическа формула. За да пише човек, има нужда от свой свят, книгите имат нужда от свят и ЛИНДА е като бял лист, на който предстои да се пише. Нашето бъдеще е настъпило отдавна. Казали сме, че сме свободни. А в какво именно се състои тази свобода, остава толкова дълго неразпознаваемо.” Снежанка Михайлова
С този текст започва животът на едно ново художествено пространство в София. Казано по друг начин, „Линда” е място за представяне на изложби и издания, със специален афинитет към философията. Връзката между образи и думи е ключова за „Линда“ и произхожда от интересите на нейната създателка Снежанка Михайлова. Тя се занимава с философия и пърформанс, мислене и театър, завършила е философия на езика и херменевтика във Флоренция, учила е също театрознание в DasArts, Амстердам и е автор на книгите Theatre of Thought и Practical Training in Thinking.
В последно време Снежанка Михайлова взема участие в проект с название If I Can’t Dance, I Don’t Want To Be Part Of Your Revolution – инициатива с художествен характер, предимно в областта на пърформативните практики. Между „Линда“ и If I Can’t Dance има родствена връзка – това е експериментална кураторска практика, основана на особености на женствената природа. Линда е на ул. „Иван Асен ІІ“, 28 в София. Посещение по уговорка на адрес othersidepoem@gmail.com.
Д.Р.: Какво представлява „Линда“?
С.М.: Апартамент на една от най-хубавите улици в София, „Иван Асен“. На номер 28 има звънец, листче ЛИНДА на кирилица и латиница. Скоро може да поставя и табелка, за да ни откриват без много лутане. В ЛИНДА може да попаднете на изложба, свързана с книги, да проведете разговор, да чуете нещо или срещнете някого за първи път.
Какво представлява Институтът за пърформанс и теория и каква е връзката му с „Линда“?
ЛИНДА е физическо място, моето ателие, което е отворено за работа с други артисти и институции. Институтът за пърформанс и теория е създаден като авторски проект от мен и Войн Де Войн, като продължение на работата ни в България след дълго отсъствие. Когато замислих откриването на ЛИНДА, методът на работа на Института, се оказа най-подходящият начин да се даде едно начало на ЛИНДА. С Войн подготвихме изложба на постери на тема „Лична история на сексуалността“, с трийсет автори от България, Белгия, Холандия, Италия и Германия. Представихме и петима издатели, с които ЛИНДА ще работи в бъдеще, както и запомняща се вечер с пърформанси и парти. Проектите са различни като метод на работа и замисъл. Вниманието на ЛИНДА ще бъде насочено предимно към български и чуждестранни издатели, художници, които имат отношение към правенето и четенето на книги, и ще развива програма около издателската дейност, писането, създаването на книги, като няма да поставя определени граници на тези занимания.
Би ли обяснила по-широко връзката между „Линда“ и литературата.
Литературата е като вярата, според Киркегор, тя не се предава през поколенията. Всеки един отделно я пресъздава чрез себе си и живеенето си. Писането не е отделено от живеенето, от създаването на свят. Едно от многото лица на ЛИНДА е замислено като дневник на настоящето, който се пише съзнателно или несъзнателно от всеки един от нас. Запознати сме и с условието, което Вирджиния Улф поставя пред жената писател – собствена стая, лично пространство, икономическа независимост. Аз бих добавила и едно ново отношение към анонимното, маргиналното и микроисторията, която невидимо ни пренася през големите исторически вълнения.
Какво означава това, че едно художествено пространство може да бъде курирано по метода на женствеността?
Не знам дали женствеността може да бъде изживявана като метод. Не съм сигурна, че можем и е необходимо да говорим за метод при курирането изобщо. Когато си представях ЛИНДА, я мислех по-скоро като желание. И като място, което се доближава повече до форма на живот, отколкото до манифест. Работих в продължение на две години с If I Can’t Dance, които са известни с това, че преразглеждат понятието за феминизъм по-скоро като една определена чувствителност, свързана с времетраенето, полагането на грижа и създаване на контексти, на определени условия за работа. По-голямо внимание върху процесите на мислене, където едно произведение, може да бъде разглеждано не толкова в завършената си форма, а по-скоро свързано с преживяването.
В Първата изложба на „Линда“ бяха представени трийсет художници с постери. Каква беше темата на изложбата?
Темата беше „Лична история на сексуалността“, съвсем естествено посветена на годишнината на Мишел Фуко. Решихме като начален старт да отправим отворена покана за участие с постери, тъй като, както споменах, основната форма, към която ЛИНДА има отношение, е едно разширено понятие за издаване и ми се стори добър формат. Подредихме ги, като се опитвахме да създадем резонанс между тях. Създавахме собствени асоциативни движения между образите, като по този начин се получаваше един друг език. Някой друг би го подредил по съвсем различен начин. Това е една игра, нещо като фантазия и един неортодоксален начин на отношение към авторството. По-скоро като дете, което се опитва да си говори с всичко живо, на всички познати езици. Получава се нещо като жест, който създава свой език. „Телесната близост“ между отделните произведения беше свързана и с наситеността, и с това, че пространството е интимно.
В момента работим върху нов проект, който предстои да бъде представен пред публика. ЛИНДА беше поканена да участва в нова изложба, курирана от Виктория Драганова в галерия Swimming Pool, с название „Нас“, в която са поканени независими пространства от Атина, Китай, Холандия, Англия, Германия. В това си участие ЛИНДА ще организира вечеря, на която ще бъдат поканени близки приятели, които имат отношение към независимата сцена в България и с които съм водила разговори на тази тема, седмица преди откриването. На тази вечеря ще си говорим неформално за изложбата, за независимите пространства, методите и поетиките им и ще представим нашето участие. В рамките на „Нас“, ЛИНДА освен с издадените си книги от The Last Books, ще се включи и със социален експеримент, воден от Севда Семер и Войн Де Войн, посветен на осъзнатото сънуване и дали е възможно да има споделено сънуване. Ще поканим участниците на изложбата с гостите на вечерята да прекарат една нощ заедно, където, водени от аудиомедитация, ще достигат до будно състояние в съня си. Сесията ще се проведе в галерия Swimming Pool на 8 ноември 2015.
Повече информация на http://swimmingpoolprojects.org/bg/.
