
С филма на Антония Милчева възстановяваме рубриката за късометражно кино „15 минути“ в сътрудничество с kinematograf.bg.
„Линда“ (2012)
Режисьор и сценарист Антония Милчева, оператор Веселин Христов, художник Катя Лозанова, музика Мила Искърова, в ролите Добринка Станкова, Албена Георгиева
Преди десет години режисьорът Антония Милчева заснема късометражния филм Линда – адаптация по едноименното стихотворение на поетесата Кристин Димитрова, което очевидно е писано по действителен случай. Още дванайсет години по-рано Линда се отправя към онази дестинация, откъдето няма връщане назад. Но коя всъщност е Линда? Кристин Димитрова започва своя текст със следните два стиха: „Линда не беше човек / и гробът не беше задължителен“, а малко по-надолу продължава с „дребно кученце с прехапан език“. Да, Линда е филм за личната трагедия от загубата на малкия и верен домашен любимец, но както често става, това е разказ и за редица други неща.
Когато някой човек почине, редът по неговото подготвяне и погребение е отдавна установен и ясен. Какво става обаче, когато почине вашият домашен любимец? Най-вероятно сте чували за гробища за домашни любимци или поне за едноименната книга на Стивън Кинг, но истината е, че към днешна дата на територията на България не съществуват подобни гробищни паркове. Ако човек живее на село, може би решението на ситуацията е по-лесно, но в центъра на София? Е, най-вероятно ви е попадала някоя подобна история за задния двор на кооперацията или междублоковите пространства, където някой е погребал папагалчето или котката си. Всъщност това не е толкова лека задача, особено в студеното януарско утро и с кухненски нож вместо лопата.
Линда обаче не е филм за проблемите, създадени от липсата на гробища за домашни любимци, а история за сложните семейни динамики между една възрастна дама (Добринка Станкова) и нейната дъщеря (Албена Георгиева). Въпреки това нищо от тяхното минало не е разкрито, освен косвено в лицето на няколко снимки. Като зрители ние можем само да предполагаме в какви отношения се намират те. Любопитен избор на режисьора е отсъствието на какъвто и да било диалог. Дългите погледи, недоизказаността на всяка една сцена, липсата на вербално удостоверяване на изразените чрез поведението на двете жени мисли и чувства пресъздават драматичната сантименталност на момента и комплицираните им взаимоотношения по-добре от всички думи. Мълчаливият опит за ритуално изпращане на една душа, която си е заминала, крехко балансира между трагикомедията, абсурда и нелепата ситуация, в която майка и дъщеря изпадат поради обтегнатите си отношения.
А какво всъщност се случва с Линда? Отговорът може да откриете в 12-минутния филм на платформата kinematograf.bg.
Иван Врамин