Образи на книги, букви и думи, на пишещи и четящи, на имена и лица – всичко това, събрано в над 100 фотографии от Иван Шишиев, представя градската литературна действителност.
На 17 септември (от 18.30 ч. в Cafe 1920, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 60) ще бъде открита изложбата „Литературна София“, разказваща за любовта между книгите и хората, за скътаните литературни пространства на столичния град. Снимките са дело на Екатерина Калугина и Иван Шишиев.
В същия час ще бъде и официалното представяне на книгата-албум на Иван Шишиев „Литературна София“ (издателство „Кръг“). Книгата разказва за исторически и съвременни значими книжни пространства, места и личности. Тя съдържа малко известни факти и истории, разгръщайки богатото литературно битие на столицата. Албумът търси и намира литературата в града под най-различни и причудливи форми – от револвера на Пейо Яворов в дома му, през скритите кътчета на библиотеките и книжарниците, до портрети на Георги Господинов, Теодора Димова, Цочо Бояджиев и др. Образи на книги, букви и думи, на пишещи и четящи, на имена и лица – всичко това, събрано в над 100 фотографии от Иван Шишиев, представя градската литературна действителност. Предлагаме ви откъс от книгата.
* * *
Литературна София
Книжният площад „Св. Неделя“
Днес с книги се свързва площад „Славейков“, но не всички знаят, че някога и площад „Света Неделя“ е имал своите букинисти. В средата на 60-те за кратко просъществува малък книжен пазар, намиращ се на пл. „Света Неделя“, точно срещу сградата на Богословския факултет. В немски фотоалбум от този период намираме и единственото доказателство – монохромна снимка и надпис: „Българската богата литература вече е за всички. На книжен щанд в София“.
Петте лъва
Лъвов мост – един от най-големите символи на София има и история, пълна със слово и смърт. Най-трагичната от тях се случва на 15 ноември 1877 г. По това време Шареният мост е място за сушене на черги и бесене на престъпници, които не са от града. Един вид правило.
Георги Абаджията, хаджи Стоян Табаков, Никола Крушкин-Чолака, Киро Геошев-Кафеджи и Никола Вардев са съратници и приятели, разпространители на бунтовна литература и собственици на книжарници. Техните книжарници обаче не били като сегашните, пълни с книги, а ъгли от дюкяни с наредени десетина тома литература.
Първият от тях – 29-годишният Георги Стоицев-Абаджията, притежавал книгопродавница непосредствено до Шарения мост. Освен това бил и псалт в църквата „Св. Крал“. В конака пристига донос срещу него. В това време той бил на път, разпространявайки „Народни песни“, в чиито страници била и поемата „Вятър ечи, балкан стене“ от Добри Чинтулов, забранена от турските власти. Край пътя за Радомир е заловен и у него намират книгата, която се превръща в основна улика. При разпита Абаджията отрича да знае за тази песнопойка, но покрай майка му заптиетата успяват да разберат кои са останалите разпространители на бунтовната литература.
Хаджи Стоян Табаков и Никола Вардев са братовчеди, овчари, а по-късно и търговци. Продават всичко и навсякъде – от накити по Банско, до детски играчки и катран в Софийско. Разнасят също и книги, учебници и карти до Кюстендил и Трън. През 1964 г. двамата предприемат и поклонение до Божи гроб в Йерусалим. Малко след завръщането им в София отварят и първата книжарница в града, като освен обичайната литература започват да разпространяват съставената от Никола песнопойка „Народни песни“. Включват се и в националното освободително движение, разнасяйки писмата на Софийския революционен комитет. След като полицията разбира кои са разпространителите, книжарницата е претърсена и освен песнопойката са открити и други книги, сред които и „Поевропейчване на турчина“ – комедия от Димитър Паничков. Заптиетата ги арестуват.
Никола Крушкин е роден в село Бистрица. Като малък изгаря ръката си, заради което получава прякора Чолака – човек с наранена ръка. Става послушник в Драгалевския манастир, а малко по-късно, подобно на Паисий Хилендарски, е таксидиот – монах, събиращ помощи за братството. Около 1870 г. се запознава с Левски и като него сваля послушническото расо, за да се бори за свободата на Родината. Той обаче избира друга дейност – чрез просвета. Така Чолака отваря книжарница на пазара „Куру чешме“. Уликите довеждат и до него.
Киро Геошев е от Пернишко. Наричан Кафеджи, защото бил собственик на кафене, намиращо се близо до храм „Св. Спас“. Но освен кафето продавал и книги, сред които и песнопойката „Народни песни“, разпространявана от него не само в града, но и по околните села. Добре познат на турците, той е заловен. Присъдата и за петимата е смърт чрез обесване.
В нощите, прекарани в очакване на изпълнението на присъдите, петимата приятели взимат решение, че един от тях трябва да оцелее и да се грижи за децата на останалите. Един от тях трябва да излъже турците, че приема исляма, докато руснаците освободят София. Това бил Никола Вардев.
Сутринта на 15 ноември 1877 г. четири бесилки са сложени на четири места в града. Георги Абаджията е обесен до Шарения мост, Стоян Табаков – на мегдана на Капан махала, близо до дюкяна му (днес ъгъла на бул. „Дондуков“ и ул. „Веслец“), Никола Крушкин пред книжарницата си на „Куру чешме“ (днес ъгъла на бул. „Витоша“ и ул. „Алабин“), а Киро Кафеджи – до храм „Св. Спас“ (днес разрушен и намиращ се под сградата на Уникредит Булбанк на пл. „Света Неделя“ №7).
Малко след Освобождението по идея на Христо Г. Данов – общественик и един от най-големите книгоиздатели в България, се взима решение за построяването на Лъвов мост. Със строежа се заема фирмата на братя Прошек, като по проекта работи техният братовчед Вацлав. Четирите лъва – символ на четиримата обесени книжари, са изработени от компанията „Ваагнер Биро“, работила и по Виенската държавна опера, по преустройството на Райхстага в Берлин и Британския музей в Лондон. Лъвов мост е построен в периода 1889–1891 г.
А една година по-късно излиза от печат „Народна песнопойка, която съдържа 290 разни песни. Събрал и наредил Н. Ст. Вардев. Второ преработено издание“.
Сърцето на книжна София
Площадът, паметникът, библиотеката… Историята на именития пл. „Славейков“ ни връща назад към средата на XVI век, откогато е първата информация за това обособено и открито място, свряло се между ориенталките улици на османска София. Имало е кал, рекичка и кафе, сервирано в заведението, което дава не само името на площада в следващите три века и половина, но и на целия квартал – Баши-махала.
Сегашното име на площада е дадено доста по-късно. Една година след Освобождението поетът Петко Р. Славейков купува старата турска къща там и се нанася с цялото си семейство. Постепенно хората започват да именуват мястото не Кафене Баши, а Славейков площад. Това име е вписано официално в административните карти от началото на XX век.
Историята на Столичната библиотека е малко странна. През 1885 г. Софийската община взима решение за създаването на „библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни”. Отпуска се и малка сума всяка година, с която това дело да се реализира. Парите се харчат по предназначение, но книжни постъпления няма. 12 години по-късно, по време на ревизия на общината, членовете на назначената комисия попадат и на „купища книги“ – разпръснати, струпани в ъглите, без каквато и да е подредба. Това била библиотеката на Софийската община. В следващите няколко години се прави инвентар и се приемат нови постъпления, отпускат се заплати на библиотекари за няколкото стаи с книги към общината, което не пречи по време на Първата световна война няколко десетки книги да изчезнат. Това дава повод за изискване на отделна сграда за фонда, което се случва 22 години по-късно, когато кметът Иван Иванов открива новата библиотека на „Бански“ №3. По време на бомбардировките над София на 30.03.1944 г. тя е ударена от бомба. Там изгарят 40 000 тома.
След края на войната библиотеката е преместена на ул. „Славянска“ 13. А в сегашната си сграда, на пл. „Славейков“ – едва през 1990 г.
По същото време книжари започват да изкарват тук-там из площада сергии с книги от близките безистени, където и стават истинските сделки с ценни книги. Самобитният пазар се разраства и площадът е все по-гъсто населен от купувачи и продавачи. В края на века на една пейка сядат и статуите на Петко и Пенчо Славейкови (дело на Георги Чапкънов) и близо двадесет години гледат как хората спорят за цените на томовете. Преди няколко години статуите бяха принудени да напуснат за две години, докато трае ремонта на площада. Славейковците се „върнаха“, но книгите – не. В безистените и до ден днешен можете да намерите съкровища.
Иван Шишиев е фотограф, който внимателно снима и изследва града. Той е човекът, който стои зад фотографиите на страниците „Етюд-и-те на София“, „Етюд-и-те на Стара Загора“ във Фейсбук. Завършил е богословие в Софийския университет. Роден е край Мелник, на 14 години идва в София, за да постъпи в Семинарията. От шест години прави страницата във Фейсбук „Етюд-и-те на София“, харесана от над 140 000 души. Автор е на многобройни изложби, последните от които са „Етюд-и-те на София: Градски истории“, „Градът, духовни пространства“ и „Белезите“.
