С художника, който представя изложбата „Пейзажи от Китай“ в софийската галерия Контраст, разговаря Даниела Чулова-Маркова.

Посещавали сте няколко пъти Китай, това обаче е първата изложба, която му посвещавате. Какво ви порази в Китай?

Посетих Ханджоу и други места наоколо, но истински ме порази едно село. Впечатли ме автентичността и най-вече спокойствието, което усетих там.

Какво беше предизвикателството, отправено към художника Вихрони Попнеделев?

Един от най-големите ми проблеми беше да преодолея спокойствието. Познат съм на публиката как работя, с експресивност и много енергия. Не ми беше никак лесно да усетя и трансформирам това спокойствие. Наистина е впечатляващо как в Китай всичко е спокойно, никой не бърза, всичко е една премерена приказка.

Как „се справихте“ с това спокойствие?

Вижда се в картините ми – промених се (смее се). Като не можеш да го направиш по друг начин, ти се подчиняваш на това спокойствие и го претворяваш.

Можете ли да дадете пример за това спокойствие?

Всъщност спокойствието е безкрайност. И именно тази безкрайност и композицията, която тази безкрайност задава, ме привлече. Има едни къщи над езеро – бели автентични къщи. И като ги видях, направо се шашнах. Стана много интересна огледална декоративна композиция от тези къщи, които висят на езерото. Казах си – това спокойствие само така може да се направи. И ето го пред вас.

Открихте ли нещо близко в Китай?

Уличките в самото село са като от стария Пловдив, само че векове по-стари. Стари, криволичещи, едва се разминават двама души. Всичко е дървено, паянтово, много истинско и личи патината на времето.

Пред погледа ни минават пейзажи, портрети, композиции, съвместили тишината, но и кипежа на града. Какво ще кажете за този аспект на Китай?

Заедно със спокойствието ме впечатли и една особена двойнственост. Спокойствието е през деня. През нощта става друго. Всичко свети, движи се. Това си личи в градските пейзажи. Направили са пак приказка, само че нощна. Има един нощен пейзаж – магазини, а отзад бизнес сгради. Контрастът е показан на всички нива. Сега Пекин е невероятен – преди време, когато гледах по телевизията, навсякъде имаше велосипеди, а сега всички са с най-модерни коли. Въпреки че градът е десет милиона, има пространство, може да се диша. В Китай са много напреднали и ни показват какво са предприемчивостта и моженето.

Как е денем в града?

Всичко е много приказно. В града няма тъп, бучащ шум и блъсканица. Танцуват навсякъде пред деня.

В картините се виждат много хора, тълпи…

Това е пазарът през деня.

Рисували сте Пловдив, София, Париж… и много други места по света. Какво беше усещането сега?

Китайският пейзаж е без аналог. Тук ми беше трудно. Може би за европееца е непосилно да улови тези нежни храсталаци с вода, да предаде тази съзерцателност. Аз имах чувството, че езерото е пълно с крокодили и какви ли не огромни животни под притихналата вода.

Улавяте виртуозно характерите, така че хората изглеждат удивително различни.

Всеки човек носи нещо типично. Като го видиш, си представяш нещо характерно, което искаш да споделиш. Това е начин да „влезеш“ в него, да преодолееш, да уловиш характера му и леко да го засилиш. За да е различен.

Има ли нещо, което да не ви хареса в Китай?

О, не ми хареса, че менюто в ресторантите е написано на китайски, с йероглифи. Най-хубаво е в Китай да ядеш китайска храни.

Кулинарния аспект обаче го няма в картините?

Не съм го отразил, но съм готов, защото е много интересен. По-нататък, в следваща изложба.

Какво ви учуди в тези хора?

Как всички са щастливи, весели, някак си ми е чудно.

Със сигурност пътуването ви е било низ от интересни детайли. Може ли да споделите някои?

В Китай всичко носи някаква символика, понякога много странна. Един пример – като ядат риба в Китай, все се чудех защо не хапват от долната ѝ страна. Това според тях било лошо за рибарите – щяла да им се обърне лодката. Ето как виждат детайла – от странна за нас, европейците, гледна точка.

Тези картини, които показвате, къде са рисувани?

Те са правени тук, след като се върнах. Няма значение къде съм, мога да си рисувам навсякъде. Като рисувам, забравям, че съм в Академията например. Представям си как съм в Китай, концентрирам се и до такава степен се пренасям, че рисувам, все едно съм там. Имам и рисунки, и снимки. Те ми помагат, връщат ме пак там.

Имате ли подготвители рисунки, скици към картините?

Ако имам съмнение и трябва да правя сложни фигурални композиции, тогава да, но картините са в главата ми. Тези впечатления от Китай са толкова много и толкова силни, че няма нужда от подготвителни рисунки.

Разкажете за самия процес на рисуване.

Аз съм изключително съсредоточен, когато рисувам. Работя бързо, енергично. Слушам музика, за да филтрирам страничните шумове. Светкавично, на един дъх правя всичко. Леко довършавам после. Веднъж Филип Зидаров ми подметна, че рисувам като майсторите на калиграфия. Така е – всичко ми е ясно, съсредоточавам се и го правя светкавично.

Как избирате цветовете?

Сами си идват. Основни средства, както винаги, така и сега, са цветове и контрасти – силата на червеното, оранжевото, черното.

Всички платна в галерия Контраст са с маслени бои?

С акрил преливите не стават така. С акрилни бои рисувам най-вече абстракциите, които бързо трябва да съхнат.

Направихте ли нещо и в областта на керамиката, докато бяхте в Китай?

Изпитаха ме, така да се каже, като ме заведоха в едно градче, което е страхотен керамичен център. Рисувах върху една огромна делва. Много голямо приключение. Беше ми много интересно дали ще се справя. Китайците рисуват само вълни и риби. Аз нарисувах едни глави и собственикът на къщата много ги хареса. Те са страшни традиционалисти и като дойде такъв човек като мен, ги изважда от това равновесие. Харесват този тип живопис, различен от техните прийоми.

Бяхте в Академията в Ханджоу. Какви са студентите, различни ли са от нашите?

Много. Не само студентите, а и колегите. Отнасят се с изключително уважение. Ценят много моженето и образованието. По време на престоя в Академията се чувствах много добре и им показах каквото знам и мога. Усещах се задължен да споделя.

Какво споделихте с китайските студенти?

Един различен за тях начин на работа. Правя скици. С жестове пояснявам на модела какво да промени. Показвам, че трябва да създадеш няколко рисунки, за да усетиш модела, да разбереш какво искаш от него. През това време в главата ти узрява картината и определяш какво всъщност искаш да направиш с този  модел – дали да обърнеш внимание на материята, или на изражението. Явно правя всичко много бързо, с екстатични, резки движения изстисквам боята, размахвам четката, китайците са сбъркаха. Виждат, че с цвят работя, енергично и за час, час и половина съм готов. Те много време мислят. В Китай са традиционалисти… аз съм различен. Именно затова ме харесват, имат нужда от някой, който да ги извади от коловоза на традиционализма.

А на какво искате да научите вашите студенти в Националната художествена академия?

Уча ги да обръщат внимание по-скоро на чувствителността, да излеят усещането си за нещата. Затова етюд се прави за деня. Искам да ги науча, че изкуството има смисъл, защото засега те не виждат, не знаят за какво го учат. Уча ги да вървят по своя път и им повтарям, че трябва да имаш физиономия, а не да си сателит. Техниките са много важни, но студентите не стигат до тънкостите в материала. Седмично имат осем часа, малко е.

Каква е разликата между българските и китайските художници?

Много лошотии бълваме ние, българите. Това е регионален, български синдром. Нашите художници намират все някакви ужасяващи теми да рисуват. Като че ли са вече на дъното на света, за да се правят на интересни.

Любопитно ми е как са възприели художник с вашия темперамент в академията в Ханджоу?

Вече трета година рисувам там. Как ме издържат, не знам. Аз обичам да рисувам на музика, за да се концентрирам. Там е абсурд да пуснат музика, докато рисуват. Пуснаха ми Азис, защото прочели коя е най-популярната музика в България. Викам им: „Не, махайте го!“ и усилено жестикулирам. Пуснаха джаз. Много им хареса. Аз никак не се съобразявах с това, че те си имат свои привички, не се сещах някак си. Но се замислих, че всъщност затова съм там. За да им покажа различното.

За какво бихте се върнали в Китай?

За много неща. Да си дорисувам. В Академията всички студенти много ме уважават. Интересно беше как ми позираха, за да ги нарисувам. Аз бързичко правя портрета – те като се видят, ахват и мълвата тръгва. Всички се нареждат. И професорът ми е поръчал да го нарисувам със студентките му, защото аз поотделно ги изобразих, но заедно не съм.

С картините от тази експозиция продължавате в типичната за вас посока – акцент върху празничното, жизнеутвърждаващото. Така ли е?

Разбира се. Енергията, с която насищам картините, се връща към мен и към зрителите.

Какво искате да покажете на зрителите с тази изложба?

Да усетят Китай в различните му пластове. Китай за мен е интересна среща с различното, възможност да усетя изразително взаимодействие. Надявам се да се вижда и в изложбата. В картините е споделено всичко от живота – и град, и природа, дневна пъстрота и нощна светлина. Обичам за зрителя да има изненади….

Изложбата на Вихрони Попнеделев продължава до 1 март в галерия Контраст.