По повод на 80-годишнината на Йоан Левиев СГХГ представя изложба с негови автопортрети. Публикуваме откъс от интервюто със съпругата на художника Паша Берова и дъщеря му Йоана Левиева от предстоящия, 98-и брой на сп. „Християнство и култура”.
Експозицията в Софийската градска художествена галерия представя (до 3 март) над 30 автопортрета, както класически така и „скрити”, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и проекти за стенописи и мозайки, създадени между 1953 и 1993 г. Изследователите на творчеството на Йоан Левиев изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията в творчеството му, но досега те не са събирани в обща експозиция. Изложбата в СГХГ с уредник Станислава Николова проследява в ретроспекция тези произведения, като поставя акцент върху стиловото развитие и интерпретациите на художника.
Художникът се изобразява, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961, 1977), с четка в ръка (Художникът на скелето, 1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970; Главната улица, 1979), или потънал в спомени (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век можем да го видим като шут или владетел – в цикъла „Царски времена”, или като цар Соломон и сатир – в цикъла „Песен на песните”, уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия, 1992) или изпълнен със съмнения (Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981).
След София изложбата ще бъде показана в Градската художествена галерия в Пловдив.
Йоан Левиев (1934–1994) завършва през 1958 г. монументално-декоративна живопис в Националната художествена академия в класа на проф. Георги Богданов. Той е един от известната пловдивска група художници монументалисти, която включва Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона. След 1970 г. има множество самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна, Варшава, Прага и Лос Анджелис и др. Той е брат е на джаз музиканта Милчо Левиев.
Йоан Левиев или мечтата да изпишеш църква
Съпругата на художника Паша Берова и неговата дъщеря Йоана Левиева пред „Християнство и култура”
Творбите на Йоан Левиев са неотменна част от българското художествено наследство, но малко внимание се обръща на библейските корени на неговата живопис. Как той стига до библейската тема в едни атеистични времена?
Паша Берова: Той никога не се примиряваше да направи само една картина, когато нещо го вълнува, а правеше серии. Освен това неговата мечта беше да изпише църква, но не успя да го направи. Имаше проект за една църква в пловдивския квартал „Тракия”, не знам дали сега са я построили. Тя трябваше да се казва „Св. цар Борис I”. Архитект Матеев, така се казваше проектантът, беше направил проекта и му го беше дал. Според проекта над входовете трябваше да има мозайки, но нещата се забавиха, а междувременно Йоан се разболя и в началото на 1994 г. почина.
Мечтата да изпише църква е все пак в края на дните му, а у Йоан Левиев се долавя едно особено библейско светоусещане, своеобразно връщане към корените.
Паша Берова: И при двама ни е така. Моята майка е еврейка, а баща ми е българин. А при него баща му е евреин, а майка му е българка. Така че сме особени в това отношение.
Йоана Левиева: Има цели цикли, посветени на вярата, някои от които ние открихме по-късно, вече в неговия архив. Има един цикъл, „Раздраната завеса”, показван на Есенните изложби в Стария град в Пловдив, в началото на 80-те. Самата тематика показва за какво става въпрос – за завесата в Храма, раздрала се от горе до долу, когато Иисус издъхва на кръста. Този цикъл би трябвало да е от същото време, когато е работил над йерусалимските си пейзажи или над Възнесението на Христос. Но всички тези творби ние открихме след смъртта на татко, бяха в една огромна папка с акварели.
Имаше ли някаква официална реакция след изложбата в Пловдив през 80-те, или тя мина незабелязана?
Паша Берова: В Пловдив по това време имаше едно цяло общество от артисти, музиканти, художници, балетисти, бяхме много сплотена група. Добрин Петков дирижираше симфоничния оркестър. Така че е имало публика за неговите творби в Пловдив. А за реакциите на официалната критика не знам, не сме обръщали внимание.
Йоана Левиева: Не бива да забравяме и за Четирите архангели, които наистина са по-късни, вероятно от 1992 г. Беше ги изложил в галерия „Кати” срещу Руската църква и тези четири архангели произведоха невероятен ефект. Имаме и части от неговия цикъл по Песен на песните, който е показван в три галерии в Лос Анджелис. По-късно брат му Милчо Левиев пренесе 13–14 платна, останали от тези изложби. И ние ще ги включим в изложбата на татко, която подготвяме в края на януари (настоящата в СГХГ – б.р.).
Паша Берова: Освен това имаме двете големи картини Давид и Голиат, показани още през 1961–1962 г. в Пловдив на изложбата на новаторите – Георги Божилов-Слона, Христо Стефанов и Димитър Киров. Тогава се вдигна много шум – че техните картини дискредитирали догмите на социализма.
А от кои години е творбата Борбата на Яков с ангела?
Йоана Левиева: От 1980 г. Но и ние се затрудняваме с датировките, още повече че архивът с работи на баща ми е огромен. Той беше изключително дисциплиниран и работоспособен човек. Както ние всеки ден ходим на работа, така той всеки ден ставаше и отиваше да рисува. За него нямаше почивен ден.
Паша Берова: Само на 1 януари сутринта след Нова година не отиваше в ателието и на 24 май. Но веднъж на 24 май беше в библиотеката и реши да нарисува Иван Вазов, и то точно на 24 май. Този портрет на Вазов е сега в Народната библиотека в Пловдив.
Ходеше ли на църква?
Беше много стеснителен и чувствителен човек. Живеехме в Пловдив точно срещу църквата „Свети Петър и Павел”, спомням си как още вечерта преди Великден все притеснен ми казваше: „Хайде, отивай, какво седиш, ще закъснееш”. Преживяваше всичко това съкровено в душата си. А самата аз съм родена срещу църквата „Свети Атанасий” във Варна. След 9 септември 1944 г., докато не забраниха официално вероучението, свещеникът на църквата „Свети Атанасий”, която е върху Римските терми, направи курс, майка ми ме записа и ходех два пъти седмично. Свещеникът ни говореше за вярата, обясняваше притчите, пеехме в хора, оттогава знам всички църковни песнопения.
Йоана Левиева: Усещането за Господ беше вътрешно преживяване за него. Мисълта му за Бога минаваше през картините.
Паша Берова: Вярата минаваше през картините му и той го доказваше.
Йоана Левиева: Ако се замислим, темите от цялата Библия са по картините му – и от Стария, и от Новия завет. Мисълта за Бога минаваше през рисуването. В семейство със смесени корени като нашето той много вярваше в самоопределението. Когато съм се родила, не са ме кръстили веднага, баща ми е казал на майка ми, че в семейство като нашето човек трябва да има свободен избор. Сам да реши. У него имаше усещане за нуждата от свобода на религиозния избор, защото когато неговите родители са се оженили, това е довело до разрив в семейството на баща му. Неговият баща Исак е евреин, който се жени за баба ми, която пък е християнка. Фактически за религиозния му дядо от тук насетне неговите внуци не са били евреи. Това води до дълбок разрив в семейството. Въпросният ми прадядо Самуил – един негов портрет лежеше до смъртта на дядо над главата му – не е проговорил след сватбата на баба ми. Тя е водила при него Милчо и Йоан, за да ги вижда дядо им от време на време, но той не е говорил и със сина си.
