Разговор с шведския джаз пианист с кипърски корени Йоел Лисаридес, който пристига за два концерта в България заедно с гръцкия виртуоз на бузуки Йоргос Прокопиу по покана на „Джаз Плюс“ и фестивала „Джаз под звездите на Деветашкото плато“
Няма нищо случайно. Само чуйте как звучи младият Йоел Лисаридес и веднага ще си отговорите на въпроса защо именно него поканиха барабанистът Магнус Йострьом и контрабасистът Дан Берглунд да бъде пианист в юбилейния проект E.S.T. 30. Безспорно една от звездите на лейбъла ACT (част от семейството от четири години – от албума Stay Now насам), Лисаридес притежава точно онзи музикален размах и онази харизма, които в комбинация с творческото му любопитство, желанието да открива „нови територии“ и интересния му семеен бекграунд (с предци от Кипър, Финландия и Швеция) дават заявка, че светът скоро ще заговори все повече за него.
Йоел Лисаридес пристига в България за първи път тази седмица – за два концерта. В петък вечер (26 юни) в клуб In The Mood по покана на „Джаз Плюс“/„Дюкян Меломан“ (дистрибуторите на ACT в България) и в събота (27 юни) под открито небе на 12-ия фестивал „Джаз под звездите на Деветашкото плато“ в Кърпачево. У нас ще се представи с една своя колкото нова, толкова и основополагаща за музиката му формация – дуото му с бузуки виртуоза Йоргос Прокопиу – изключително оригинална музика, в която има и ребетико, и други средиземноморски кодове, но и цветове от палитрата на скандинавския фолкор и северния джаз. Със сигурност музикален проект, който не прилича на никой друг.
Започваме от досега ви с музикалния свят на Есбьорн Свенсон, с когото за малко се разминавате във времето…
Бях на 15, когато той загина през 2008 г. Беше в годината, когато влязох в Кралския музикален колеж в Стокхолм. Родителите ми ми бяха купили билет за Стокхолмския джаз фестивал – подарък за добро представяне в училище. Сам нямаше как да си купя билет от 100 евро на тази възраст и родителите ми решиха да ми направят подарък – да слушам Есбьорн Свенсон на концерт. Бях много въодушевен и после… той загина само седмица преди този концерт. Не мога да си спомня колко дни преди концерта беше, но беше същото лято. Беше във времената на навлизане на Youtube и същата вечер тъкмо слушах в Youtube неговата версия на Round Midnight на Монк във варианта със струнен оркестър… И изведнъж коментарите заваляха: r.i.p., r.i.p. навсякъде… „За какво говорят тия хора?“, зачудих се и в същия момент разбрах, че е за него. Все още ме побиват тръпки, като си спомня онзи момент.
Какво означава за вас фактът, че Магнус Йострьом и Дан Берглунд ви поканиха за юбилейния албум с негова музика? Какво беше да свирите Tuesday Wonderland, Seven Days Of Falling или Believe, Beleft, Below с тях?
Обичам музиката на триото – тя е толкова уникална и толкова… тяхна, на тримата. Есбьорн беше велик пианист и композитор, но Дан и Магнус играят не по-малка роля в създаването на това толкова специално звучене. Когато свирих с тях за първи път, наистина си дадох сметка в каква огромна степен и те двамата с инструментите и индивидуалността си допринасят за това музиката на E.S.T. да е това, което е. Всеки един от тримата е цяла музикална вселена. Това, което ме впечатли при тях още в самото начало, е, че във времена, когато джазът беше станал сякаш прекалено интелектуален и започваше да губи публика, те му придават съвсем друга форма, която наподобява дори поп музика – с интро, куплет, припев и т.н. От друга страна, този различен начин на Есбьорн да пише музика, вдъхновен от поп традицията, не ги отдалечава от джаза – тяхната музика е стъпила много силно и в джаз имровизацията… Те просто добавят нови и оригинални неща към нея, показвайки какво още може да постигне едно пиано джаз трио. Със сигурност са разширили в голяма степен личните ми музикални хоризонти, както и тези на много други музиканти след тях. Ние си оставаме джаз музиканти в същността си, но E.S.T. дават чудесен пример колко по-далеч може да достигне музиката въобще. Те разширяват обхвата, разпростират джаза в неподозирани посоки и ни дават спокойствието, че няма грешен ход, когато искаш музиката ти да стигне до другите и да им заговори.
Кое прави скандинавския джаз толкова характерен и разпознаваем? Обсъждал съм тези въпроси с много музиканти от предишните две поколения, но ми е интересно как го виждате през погледа на вашето поколение, което е израснало с музиката на E.S.T., Нилс Петер Молвер, Jazzland и т.н.
Наистина е трудно да кажа откъде идва това. Мога да предположа, че и българските музиканти имат своята специфика и създават музиката си по начин, уникален за вашата култура. При нас навярно всичко тръгва от срещата между популярната музика и фолклорната традиция. Швеция има и свой по-специфичен начин, по който джазът се влива във всичко това, защото още през 50-те и 60-те става традиция големи американски джаз музиканти като Стен Гец, Майлс Дейвис и други да свирят тук. Тоест шведската публика има своята дълга история на попиване на джаза още от онези ранни години. Същевременно тогава творят чудесни тукашни музиканти, които смесват директните джаз влияния, които идват от Америка, с шведския фолклор. Онова ранно поколение и до днес е вдъхновение за нас, по-младите, а съм сигурен, че е било такова и за Есбьорн, и за Буге Веселтофт преди нас. Да вземем за пример пианист като Ян Йохансон – свързването на джаза с шведския фолклор при него наистина говори на публиката по нов начин в онези години и я привлича. Едно от обясненията за специфичния начин, по който звучи скандинавският джаз, очевидно е свързано с нашия климат… Тъмните зими и меланхолията, която всеки би преживял, ако реши да прекара дори само половин година в Швеция от ноември до май. Тази тъмнина определено влияе на всички ни. Аз лично, докато учех в университета, непрекъснато изпадах в дълги депресии, които започваха още през октомври. След репетиции хващах метрото за дома и навън винаги беше пълен мрак, дъждът ръмеше и усещането беше за унилост. Това имаше доста негативен ефект върху мен. И после заминах на студентски обмен по „Еразъм“ за една година в Италия, там усетих едно съвсем различно отношение към живота – местните студенти определено изглеждаха по-щастливи и лъчезарни и музиката им звучеше по-различно.
Своите собствени южняшки корени кога и как ги преоткрихте?
Дядо ми беше кипърски грък. Той не беше музикант, но имаше мандолина у дома си. Първите ми музикални спомени за гръцката музика са с тази мандолина – от него и от брат му, който живя по-дълго и на когото често ходехме на гости. Там той рецитираше гръцки поети и свиреше музика на Микис Теодоракис и на цялото онова поколение популярни автори от средата на века. Оттогава е и онова усещане за топлота, което ми носи тази музика, всеки път, когато я чуя – напомня ми за детството, за пътуванията до Кипър всяка година на гости на роднините ни… Част от това усещане за топлота е и звукът на бузукито, който е важна част от гръцката традиция.
Тоест тази любов към звука на бузукито датира много, много преди да се запознаете с Йоргос Прокопиу?
Да, по време на пандемията, докато всички трябваше да чакаме тя да приключи, аз се захванах да изучавам разни неща – фотография, рисуване, свирене на различни нови за мен инструменти… Та, тогава си помислих: „Може би трябва да пробвам с бузуки“… и си купих едно по-евтино, на което се пробвах да изсвиря всички онези песни, които помнех от детството си. Свирех у дома – за себе си, експериментирах, изсвирвах нещо на бузукито, записвах го и започвах да импровизирам с пианото върху тези записи. Това беше през пандемията и очевидно имах страшно много време да се занимавам. На бузуки свирех ужасно, но тогава някъде се зароди мечтата един ден да направя записи с някой, който свири виртуозно на този инструмент… И няколко години по-късно чух за Йоргос по шведската телевизия. Попаднах на предаване, посветено на стогодишнината от рождението на Теодоракис, и Йоргос свиреше в предаването. Концертният запис беше от една църква в Швеция, но беше ясно, че човекът не е швед, защото никой швед на би могъл да звучи толкова добре на бузуки. Предположих, че е грък, който живее тук, и се оказах прав. Стана ясно, че живее в Стокхолм, та издирих адреса му и отидох да му се представя и да го попитам дали не би искал да свири с мен.
И репертоарът, който имате заедно, е на малко повече от две години?
Нещо такова. Запознахме се преди пет години и мигновено се сприятелихме. На него веднага му стана ясно, че идеята ми да свирим заедно е съвсем сериозна. Доста неща понаучих от него. Първата година свирехме заедно просто така, за удоволствие, без да изнасяме концерти пред публика. Събирахме се у тях за по цяла седмица и свирехме по осем часа на ден. И когато той изсвиреше нещо по-засукано, някоя гръцка музикална фраза, която ми правеше по-сериозно впечатление, го спирах и го молех да повтори, за да я науча и аз. Той има огромни познания за гръцката музика и всичко, което е свързано с нея – включително за преплитанията ѝ с турската и с други балкански традиции. Аз пък идвам от джаза – от традицията на Кийт Джарет, Чик Кърия, Хърби Хенкок, Петручани… и се срещахме именно тук, по средата, защото аз исках да науча повече за неговия музикален свят, а той – за моя. Събирахме се, импровизирахме, от което понякога се раждаше нова песен, всеки от нас се опитваше да „преведе“ това, което другият свиреше, на своя инструмент.
И това, че вие имахте вече физически досег с бузукито от времето на пандемията,, навярно ви е помогнало при тези „преводи“…
Така е и бих насърчил всеки музикант, който решава да пише музика за инструмент, различен от неговия собствен, да се опита да овладее поне донякъде съответния инструмент. Няма нужда да ставате много добри, но познаването на основата би ви помогнало да видите по-ясно нещата. Свиря много лошо на бузуки, но скоро имахме парти под открито небе и там изсвирих една песен на Теодоракис. Далеч от съвършенството, но с идеята какви са възможностите.
Навремето норвежкият пианист Йон Балке ми разказа за страстта към музикалното откривателство, която са споделяли музикантите от неговото поколение, родени през 40-те. Във времето на зараждане на уърлд мюзик експериментите те са се срещали с култури, за които тогава западният свят не е знаел достатъчно… Имате дълга традиция в тази област, но такъв точно проект като дуото ви с Йоргос Прокопиу няма друг в света.
Едно от наистина уникалните неща, що се касае до проекта с Йоргос, е, че подобна музика е почти невероятно да се роди. На първо място, аз трябваше да съм поне малко грък, за да се запаля по музиката за бузуки, тъй като на повечето джаз пианисти едва ли би им хрумнало да отидат точно в тази посока. За всичко са виновни фамилното ми име, дядо ми и ваканциите в Кипър. Но и възможността да срещна един от великите съвременни гръцки майстори, свирещи на бузуки, който да се окаже, че не само живее в моя град, но че е и отворен да работим заедно. Такава група не може да се пръкне ей така, от някоя продуцентска идея. Именно затова и толкова я ценя.
Преплитат ли се идеите ви за дуото с други музикални идеи от други ваши формации? Тук се сещам за пиесата Echoes, която познаваме и във варианта ѝ с триото ви в Stay Now две години преди да я запишете с Йоргос и да я включите в Arcs & Rivers…
И това исках да спомена преди малко. Имам и своето трио, с което вече сме записали четири албума, много от песните първо съм ги композирал на пиано и после сме ги развили с триото. Интересното обаче е, че голяма част от тях са повлияни някак от звука на бузукито – индиректно, дори някои по-стари, отпреди десет години, когато започвахме да свирим с триото и не бях докосвал още бузуки. И това усещане за звука на бузикито, дори когато свиря с пиано джаз триото си, е мостът към това, което днес правим и с Йоргос. И част от песните, които свирим с него, са създадени първо за триото ми преди време и сега стигат до своя завършен вариант, както съм си представял, че трябва да звучат.
Коя е „най-гръцката“ пиеса в най-новия албум на триото ви Late On Earth, който излезе тази година?
Всъщност, има една композиция, която съм озглавил Сотира, по името на планината и родното село на дядо ми в Кипър. Тази песен е типична за триото, обаче много добре ще ни се получи, ако я пробваме с Йоргос на бузуки един ден. Самата ѝ орнаментация е такава, че веднага си представям как я свирим и с него.
