0
1420

Лично и ангажирано на „Киномания 2022“

„Майка“, реж. Зорница София

33 заглавия, десет от които любими класики, са в програмата на тазгодишния есенен филмов маратон в София

17 ноември – 4 декември, 33 заглавия с повече от 140 прожекции в осем предпочитани столични киносалона. Това казват цифрите за 36-ото издание на традиционния есенен фестивал „Киномания“, организиран от НДК. Зад тях обаче се крие изкушаваща програма от нови филми и десет кинокласики, избрани от селекционерите Хермина Азарян и Владимир Трифонов с идеята да представят най-доброто от показано през изминалата година на международни фестивали, както и да отбележат кръгли годишнини на именити творци.

Интересни тенденции очерта г-жа Азарян на среща с журналисти: „Една от налагащите се теми във филмите, които подбрахме, е за все по-осезателното навлизане на камерата в личния свят на съвременния човек и на семейството като противовес на събитията, които ни заобикалят днес. Другата тенденция е силното социално-политически ангажирано кино, което през почерка на твореца саркастик показва отдалечаването, противопоставянето, все по-голямото раздалечаване в отношенията между хората“.

И двете тенденции са заложени в „Майка“ на Зорница София, с който ще бъде открита „Киномания“ на 17 ноември в зала 1 на НДК. Вдъхновен от личната история на театралната режисьорка Елена Панайотова, сценарият, написан от Зорница София в съавторство с Миглена Димова, потапя зрителите в разтърсващите емоции на една жена, осъзнала, че не може да бъде майка, но чрез изкуството си би могла да промени живота на десетки страдащи деца в Широка лъка и кенийското гето Кибера. Наскоро „Майка“ спечели четири приза от фестивала „Златна роза“ във Варна (Голямата награда за най-добър филм, отличията за най-добра актриса за Дария Симеонова и за операторското майсторство на Крум Родригес, както и колективна награда за децата, които виждаме на екрана). 

„Нашият филм разказва за това как една жена превръща своята травма в триумф и вярвам, че в трудни условия на живот, в каквито живеем сега, начинът да останем хора е да не притъпяваме сетивата си. Защото когато оставаш с широко отворени очи, не можеш да не забележиш какво се случва около теб. Убедена съм, че когато някой отиде на местата, където снимахме ние, и види децата там, той няма да се върне същият. Това важи и за хората в Украйна днес, част от които също имах възможност да срещна… Филми като „Майка“ говорят много на своите зрители, защото хората, които са ги създали, са били докоснати от лично видяното и преживяно от тях. А начинът то да стигне до повече хора е именно чрез изкуство, чрез разговори, срещи, помощ…“

Зорница София уточнява, че филмът все пак е художествено произведение, базирано на личната история на Елена Панайотова, но обогатено с други реални събития и факти, на които екипът се натъква, докато се оформи сценарият. И допълва: „Живеем във вече пренаселена планета, ресурсите свършват и днес войните на съседа не могат да бъдат само войни на съседа; проблемите не могат да бъдат само на другия, защото вече няма място за други. Живеем във време, в което най-малкото трябва да се ангажираме с намерението да оставим тази планета на децата си в по-добро състояние, отколкото е сега. И се налага абсолютно всички да придобием това съзнание спешно. Очевидно е, че филмът ни е посветен на кауза и тя е грижата за децата в риск. По някакъв магичен начин връзката ни с реалните деца от улицата не ни остави безчувствени. И това, което сега знам със сигурност, е, че заснемането на филма не беше работа от девет до пет и чао – просто не беше възможно. Според мен ангажираността е темата на нашето време. И, дай боже, да е тенденция“… Зорница София и нейният екип ще се срещнат със зрителите след прожекцията на филма.

„Сянката на Караваджо“, реж. Микеле Плачидо

Среща с любимец от италианското кино очаква публиката на 19 ноември, когато отново в зала 1 на НДК ще бъде първата прожекция у нас на филма „Сянката на Караваджо“, чийто сценарист, режисьор и изпълнител на една от водещите роли е Микеле Плачидо. Откакто тв аудиторията се влюби в неговия герой Корадо Катани от сериала „Октопод“, той е сред най-популярните италиански артисти у нас. Сега обаче ще ни върне пет века назад, за да ни разкаже невероятната история на художника бунтар Микеланджело Меризи да Караваджо (в ролята е Рикардо Скамарчо), който пренебрегва църковните догми за изобразяване на религиозни сюжети и превръща проститутки, скитници и крадци в модели за своите картини. Животът на гения е противоречив, белязан от обвинение в убийство и смъртна присъда. За да се убеди, че той заслужава помилване, папата назначава свой агент – Сянката (Луи Гарел). Именно през неговите очи виждаме и изпълнената все още с бели петна история на Караваджо – никой не знае как и къде е починал, нито къде е гробът му, нито къде са картините, донесени от него в Рим в знак на благодарност за помилването. „Има предположения и ние излизаме със собствена версия“, твърди Микеле Плачидо, който ще се срещне със зрителите преди прожекцията.

„Идиотският триъгълник“, реж. Рубен Йостлунд

Не можем да се надяваме на срещи на живо със създатели на три от най-чаканите заглавия в програмата на „Киномания“, но самата възможност да се видят филмите им е част от фестивалното удоволствие. На първо място е носителят на Златна палма от Кан’22 – „Идиотският триъгълник“ на сценариста и режисьор Рубен Йостлунд. Той е заснел съвременна социална сатира, във фокуса на която са дразнещото преклонение пред култа към „перфектната външност“ и свръхматериализмът, налагани ни агресивно чрез всяко модерно устройство за влияние. Главните герои? Двойка фотомодели и инфлуенсъри, разбира се (в ролите Харис Дикинсън и Чарлби Дийн). Откриваме ги на луксозен круиз заедно с руски олигарси, британски търговци на оръжие и вечно пиян американски капитан с марксистки убеждения (Уди Харелсън). Никой не се сеща, че природата може да обърка непоклатимата им перфектност, подплатена със съмнителни милиарди… А защо прожекцията на филма в Кан предизвиква 8-минутни аплаузи, ще разберем на 19, 20, 26, 27 и 30 ноември в G8, зала 1 на НДК, Дома на киното, „Одеон“ и „Влайкова“. Именно „Идиотският триъгълник“ вероятно провокира включването на класиката от 1972 г. „Дискретният чар на буржоазията“ на Луис Бунюел (Оскар за неанглоезичен филм). Формалният повод са 50 години от неговата премиера, но сравненията ще са неизбежни.

„Баншите от Инишерин“, реж. Мартин Макдона

Вторият от трите най-чакани филма на тази „Киномания“ е спечелилият две награди от кинофестивала във Венеция „Баншите от Инишерин“ – най-новото предизвикателство от Мартин Макдона („Три билборда извън града“, „Седемте психопата“, „В Брюж“), което ще има единствена прожекция на 26 ноември в зала 1 на НДК. Годината, в която ще ни отведе, е 1922 г., а главните герои (в ролите Колин Фарел и Брендан Глийсън) след дългогодишно предано приятелство се озовават от двете страни на гражданската война в Ирландия. Те говорят местен диалект отпреди сто години, а „банши“ е митична жена призрак, предвещаваща с писъците си нечий край.

Когато споменем Стивън Спилбърг, обикновено нещата стават сериозни. А когато става дума за биографичния (или поне в много голяма степен) филм „Семейство Фейбълман“, интересът още повече нараства. Казват, че Спилбърг цял живот се готви за тази екранна изповед в памет на родителите си. Публиката на фестивала в Торонто му се отблагодарява със своята награда, а критиката определя филма като „обяснение в любов към киното, медитация върху миналото, сътворена с трогателна искреност и носталгия“ с помощта на актьорите Гейбриъл Лабел, Мишел Уилямс, Пол Дейно, Сет Роган и режисьора Дейвид Линч в ролята на легендарния Джон Форд. Прожекцията е на 25 ноември в зала 1 на НДК.

В програмата „Фестивал на фестивалите“ са включени още „Безкрайността“ (Италия/Франция) на Емануеле Криалезе, британските „Какво общо има тук любовта?“ на Шехар Капур, „Опрощение“ на Джон Майкъл Макдона и „Успех, Лио Гранд!“ на Софи Хайд, американският „Нейната дума“ на Мария Шрадер, „Момчето от рая“ (Швеция/Франция/Финландия/Дания; награда за сценарий в Кан) на Тарик Сарек, италианският „Суша“ на Паоло Вирдзи и френският „Маскарад“ на Никола Бедо. Други седем заглавия са обединени в програмата „Фестивал на френския филм“: „Брат и сестра“ на режисьора Арно Деплешен (в ролите на отчуждени брат и сестра са Марийон Котийар и Мелвил Пупо), „Една хубава утрин“ на Миа Хансен-Льове (с Леа Сейду като самотна майка), носталгичният „Пътниците на нощта“ на Михаел Ерс (с участието на Шарлот Гензбур и Еманюел Беар), „Пленително пътуване“ на Кристиан Карион (за таксиметров шофьор, който трябва да отведе 92-годишна дама в старчески дом), драматичният „Стъпка напред“ на Седрик Клапиш (с примабалерината на Парижката опера Марион Барбо в главната роля), автобиографичната театрална изповед „Млади завинаги“ на режисьорката Валерия Бруни Тедески и „Умами“ на Слони Соу (с Жерар Депардийо като шеф готвача Габриел Карвен).

„Семейство Фейбълман“, реж. Стивън Спилбърг

Специален подарък от три филма има за меломаните – документалните „Алилуя: Ленард Коен, едно пътуване, една песен“ (САЩ), „Сезария Евора“ (Португалия) и Moonage Daydream (САЩ) с участието на Дейвид Боуи. А за всички, които не пропускат възможност да видят любимци от историята на киното, са прожекциите In Memoriam, посветени на 100-годишнината от рождението на Джуди Гарланд („Едно дете чака“), Ава Гарднър („Нощта на игуаната“), Уго Тонияци („Патица с портокали“), Виторио Гасман („Семейството“), Пиер Паоло Пазолини („Теорема“). В памет на отишлите си наскоро Жан-Луи Трентинян и Жан-Люк Годар ще видим съответно филмите „Веднъж да дойде неделя“ и „Моята нощ при Мод“, „Особняците“ и „Страст“. Колкото до киното като изкуство на настоящето, си спомням думи на Годар от публикуваното в сп. „Култура“ (бр. 8/2022, превод от френски) негово интервю: „Да, точно така е – изкуство на настоящето. Ала онова, което е интересно, е настоящето, известието за бъдещето, както и че то следва миналото. Има една фраза на Хегел, която винаги ме е смайвала: „Свободата, това е реалността, която съзнанието си дава“…

Реалността, както знаем, е и вън, и вътре в киносалона – можем да я приемаме и твърде лично, и ангажирано, така както и режисьорите разказват историите в „Киномания“. Цените на билетите са от 6 до 14 лева (намаленията са за ученици, студенти и пенсионери). Освен в София, филмите ще бъдат показани във Варна и Пловдив.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.
Предишна статияБез дистанция
Следваща статияСтъпките