Темата за войната в Украйна е толкова сериозна, че да се изказва човек е особено трудно. Няма как да бъдат обхванати всички параметри на случващото се, а и да се коментира от дистанция, докато някъде хората влизат в пряк, опасен за живота сблъсък, изглежда безотговорно, ако не и недостойно.
От друга страна – как да не изразиш позиция? Та нали гражданската ти съвест се бунтува, възмущението прелива, ти си длъжен да заявиш, да възразиш, да заклеймиш… Освен това имаш трибуна под ръка и няма кой да те спре или да ти отнеме думата – ти си свързан със социалната мрежа, което значи, че веднага можеш да въздадеш справедливост и да поставиш всеки на мястото му.
Ако Фейсбук беше бойното поле, то поне в наблюдаваната от мен полоса Путин отдавна е загубил войната. Ако обидните наименования бяха бомби и куршуми (а тези, които обиждат, очевидно им придават такова значение), президентът на Русия е надупчен хилядократно от горе до долу, здраво място не е останало, взривен е милиони пъти, направен е на пух и прах, анихилиран е безостатъчно, от него не е останала и следа.
Никой не може да издържи на такъв обстрел, на такава канонада:
психясало джудже
блатен плъх
изтрещяло диктаторче
нещастно комплексарче
кръвожаден урод
имперско мегаломанче
долен
мръсен
гнусен
кагебистки червей
ботоксов идиот
карикатура
змия
руско псе недоубито
Хитлер
антихрист
съветска гад
комунистическо изчадие
каиш
ботуш вмирисан
умопомрачен
насилник
отврат
та-та-та-та-тааа-бууум-тряяяс-фииииу-та-даааам
Ама имало продажни тролове, платени подлоги на сатаната от Кремъл, които отговаряли на огъня с пропагандни измишльотини? Не, не, те нямат шанс! Срещу тях се изправя армия от свръхинтелигентни и ужасно добре образовани майстори на реторическото изкуство с безкраен арсенал от обиди. Сарказмът им е по-силен от ядрено оръжие. Никой не може да им се опре.
Без да знае, Путин е бил размазан в безброй индивидуални двубои. Безчет са хората, които са го привикали и са се разправили с него. Всеки е застанал неустрашим, въоръжен с телефон, таблет или лаптоп, и така го е заритал, така го е заблъскал, че изкукалият гном в чудо се е видял, направо се е изпарил под реторическия натиск.
Всичко това, ако Фейсбук беше бойното поле. Но не е…
Няма по-ясна дефиниция на термина Realpolitik от разкриващото се в момента.
Когато идеалите на Просвещението се сблъскват с политиката от позиция на силата, се повдига въпросът чие е правото да се управлява. На силния? На разумния? На човеколюбивия? На даващия свобода? Оттогава започват опитите да се установи ред, в който върховенство имат либералните ценности.
Но никога де факто такъв ред не е установен.
Фасадата може да изглежда либерална, но зад нея не престава да действа неумолимото влияние на реалната сила с егоистични, класови, религиозни, националистически корени. В най-добрия случай на нея се гледа като на прагматизъм, който урежда живота според неизбежните му условия. Погледнато от друг ъгъл, говорим за патологична зависимост и мрачна безизходица.
Но ето че социалните мрежи дават подслон на либералната утопия – не просто обикновените хора, а и прогресивните политици намират именно там възможност за реализация на своите въжделения. В този виртуален или буквално казано метасвят (наскоро компанията Фейсбук се прекръсти на Meta) те печелят своите въображаеми битки.
В реалния физически свят става друго. И неговото определение е Realpolitik.
Започнах с това, че днес да се говори за Украйна е особено трудно. Може би е по-целесъобразно да се мълчи. За да не се заблуждава човек, че думите са свършена работа. А има какво да се свърши. Но да е наистина, защото заплахата е реална. И докато обидите превръщат агресора в лошия приказен герой, той не се занимава с приказки.
На главната страница: © James Ferguson
