Начало Идеи Дебати Лошо програмиране или много добро манипулиране
Дебати

Лошо програмиране или много добро манипулиране

6474

На 8 юни 2024 г. БНТ 1 предложи забавна шоу програма (по италиански лиценз) в т.нар. prime time. Тя бе композирана от „най-хубавото“ от „Най-хубавите години от нашия живот“. Месеци се учудвах, че повтарят тази стара шоу-програма от 2014 г., но ето че в деня на размисъл нещата се проясниха. „Програмното съдържание“ с много танци, музика, балет и всички похвати на такава шоу програма  генерираше фалшиви, носталгични спомени за времето на комунизма. За мрачните 50-години на войнстващия сталинизъм и диктатурата на пролетариата авторите и редакторите показаха, че у нас е имало „Фолксваген“ (Костенурка). Да припомня: на витрината на ЦУМ имаше и продаваха „Рено Дофин“, „Симка Аронд“ и „Опел Рекорд“ ( Фолксваген не е имало освен в Кореком, но той е създаден по-късно). На витрината на ЦУМ имаше „Шкода Фелиция“ с открит покрив, която наистина бе постижение на чехословашкото автомобилостроене…

От екрана звучаха джаз изпълнения на Леа Иванова, показаха нейни снимки на засмяна, щастлива певица. (А истината е, че е била в лагер заради своите джаз изпълнения. В лагер е бил и там бе убит Сашо Сладура – друг музикант…). Целта на редакторите е изпълнена – създадена е фалшива представа за едно мрачно време, пълна подигравка с паметта на над 30 000 убити без съд и присъда…

След това показаха 60-те години. Първо видяхме „Москвич“ 407, който е от по-ранни години. През 60-те руснаците направиха „Москвич“ 408 и „Москвич“ 412 с мощен двигател. Показаха и „Рено Булгаралпин“, но не казаха, че в България сме произвеждали по това време „Булгаррено“ 8; „Булгарено“ 10; „Фиат“ 124 (Стефан Данаилов и Невена Коканова караха такива); „Фиат“ 850 берлина и „Фиат“ 850 купе. Биха могли да ги покажат, но не го направиха…Както и не казаха защо сме спрели да ги произвеждаме (Румънците взеха „Рено“ от нас и днешните му наследници „Дачия“ са навсякъде в Европа.). Вместо това ние произвеждахме „Москвич“ 408 И –  бавен, мързелив автомобил, който харчеше много бензин, но беше съветски…

Възрастната публика припяваше с Грета Ганчева и нейната песен „Балайка“, младите пляскаха ентусиазирано. В това време целият свят слушаше Бийтълс, които бяха забранени у нас…(Наша близка, Дора Поборникова – музикален редактор в Радио София, бе уволнена, защото е пуснала в ефир песента на Бийтълс „She loves you“…) Не вярвам да е от неграмотност, защото има консултанти. Явно в този случай не са били необходими…

И така генерирането на носталгия и фалшиви спомени продължи с много танци, аплодисменти, разчувствана възрастна публика и въодушевени млади хора в продължение на близо два часа…Подмяната бе направена, и то в деня на размисъл…

Едно (може би) необходимо напомняне с пълното съзнание, че това, което считам като програмна грешка, най-вероятно е била целта на упражнението… Но какво би трябвало да бъде телевизионното програмиране?

Програмата на телевизията е екранен израз на нейната програмна концепция, програмен профил и програмната схема. При 24-часово излъчване, каквато е утвърдената практика, тя съдържа 8 760 часа програма годишно, които трябва да се произведат и/или закупят и съответно  излъчат в определен ред. Да се произведе, закупи, планира и излъчи такъв обем програма освен всичко това е изкуство. Разполагането на всеки сегмент от програмата в точно определен ден и час, съчетанието му с предшестващото и следващо предаване е резултат от задълбочени изследвания на аудиторията, познание на вкусове, обща културна подготовка.

Много важна дейност в телевизионния канал е програмирането. Имам предвид идейно и сценарно създаване, производство, закупуване и излъчване на телевизионни предавания, които създават уникален социокултурен модел на поведение, изграждат стереотипи в нагласите на зрителите  на  съответната програма. Посланията, които изпращат тези предавания, би трябвало да ориентират зрителя при вземане  на  позиция по важни промени в статуквото. Те трябва да бъдат импулс за изразяване на отношение, на ангажимент към проблем, който не е част от лични или тясно партийни интереси. Телевизионната програма трябва да формира естетически мироглед и критерии, така че да повиши качеството на личните оценки на своите зрители за един или друг факт от науката, изкуството, културата, особено в обществено-политическият живот и в крайна сметка да повиши качеството на осъзнатото възприемане на обществените процеси.

Програмирането е творческа дейност, която е резултат от лични качества, научно-културна подготовка и професионален опит. То не е механично подреждане на предавания, а отражение на задълбочени всекидневни социологически изследвания за навиците и свободното време на аудиторията. Програмният директор трябва да бъде личност с висока естетическа подготовка, да има опит в програмирането и оценяването на аудиовизуалната продукция. Той трябва да бъде запознат с постиженията на българското и световното кино, на най-новите тенденции в развитието на телевизионния език, на постиженията на българското изкуство и култура, да се ориентира точно в обществено – политическите и икономически отношения в страната, Европа и света и най-важно да бъде равно-отдалечен от всички политически партии.

Програмирането е творчески акт, реализиращ идеята за подреждане на определени по жанр, тематика и проблеми предавания в протежението на деня, седмицата, месеца, годината.

Програмирането е изкуството да се познава добре зрителя, неговите навици и предпочитания, свободното му време, хобито му, начините му на общуване, за да се програмира точното предаване към съответната целева група, в най-сполучливо избрания час за излъчване.

Познаването на конкуренцията е от изключително важно значение за успешното програмиране. Защото всеки телевизионен канал е в пряка конкуренция с останалите телевизии. Така че това е трудна професия, практикувана в среда с много остра конкуренция, пренаситен пазар и много скрити влияния на политически и икономически интереси.

Гаранция за успех при тези тежки конкурентни условия е уникалната собствена програма, точното ѝ позициониране като програмна ниша сред аудиторията, интригуващото съдържание, начинът на подреждане на програмите и тяхното качество. Познаването на вкуса на аудиторията, личният усет и нюх за успешна програма и финансовата възможност да се закупят интересни предавания е задължително.

След това тези аудиовизуални продукти трябва да се програмират и излъчат така, че да срещнат аудиторията, за която са предназначени, в максимален размер и да информират, образоват и забавляват коректно. Всичко друго е манипулация в рамките на Закона за радиото и телевизията.

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на монографиите – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“, „Четвъртата възможност – университетска телевизия“, „Особености на телевизионния мениджмънт“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009). Носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011), на годишната награда на СБП за най-добра радиопиеса – „Стара, стара приказка“ (1987) и на наградата „Златен век“ (2021) за принос в развитието и утвърждаването на българската култура.

Свързани статии