Начало Идеи Дебати Лошо програмиране или много добро манипулиране
Дебати

Лошо програмиране или много добро манипулиране

5440

На 8 юни 2024 г. БНТ 1 предложи забавна шоу програма (по италиански лиценз) в т.нар. prime time. Тя бе композирана от „най-хубавото“ от „Най-хубавите години от нашия живот“. Месеци се учудвах, че повтарят тази стара шоу-програма от 2014 г., но ето че в деня на размисъл нещата се проясниха. „Програмното съдържание“ с много танци, музика, балет и всички похвати на такава шоу програма  генерираше фалшиви, носталгични спомени за времето на комунизма. За мрачните 50-години на войнстващия сталинизъм и диктатурата на пролетариата авторите и редакторите показаха, че у нас е имало „Фолксваген“ (Костенурка). Да припомня: на витрината на ЦУМ имаше и продаваха „Рено Дофин“, „Симка Аронд“ и „Опел Рекорд“ ( Фолксваген не е имало освен в Кореком, но той е създаден по-късно). На витрината на ЦУМ имаше „Шкода Фелиция“ с открит покрив, която наистина бе постижение на чехословашкото автомобилостроене…

От екрана звучаха джаз изпълнения на Леа Иванова, показаха нейни снимки на засмяна, щастлива певица. (А истината е, че е била в лагер заради своите джаз изпълнения. В лагер е бил и там бе убит Сашо Сладура – друг музикант…). Целта на редакторите е изпълнена – създадена е фалшива представа за едно мрачно време, пълна подигравка с паметта на над 30 000 убити без съд и присъда…

След това показаха 60-те години. Първо видяхме „Москвич“ 407, който е от по-ранни години. През 60-те руснаците направиха „Москвич“ 408 и „Москвич“ 412 с мощен двигател. Показаха и „Рено Булгаралпин“, но не казаха, че в България сме произвеждали по това време „Булгаррено“ 8; „Булгарено“ 10; „Фиат“ 124 (Стефан Данаилов и Невена Коканова караха такива); „Фиат“ 850 берлина и „Фиат“ 850 купе. Биха могли да ги покажат, но не го направиха…Както и не казаха защо сме спрели да ги произвеждаме (Румънците взеха „Рено“ от нас и днешните му наследници „Дачия“ са навсякъде в Европа.). Вместо това ние произвеждахме „Москвич“ 408 И –  бавен, мързелив автомобил, който харчеше много бензин, но беше съветски…

Възрастната публика припяваше с Грета Ганчева и нейната песен „Балайка“, младите пляскаха ентусиазирано. В това време целият свят слушаше Бийтълс, които бяха забранени у нас…(Наша близка, Дора Поборникова – музикален редактор в Радио София, бе уволнена, защото е пуснала в ефир песента на Бийтълс „She loves you“…) Не вярвам да е от неграмотност, защото има консултанти. Явно в този случай не са били необходими…

И така генерирането на носталгия и фалшиви спомени продължи с много танци, аплодисменти, разчувствана възрастна публика и въодушевени млади хора в продължение на близо два часа…Подмяната бе направена, и то в деня на размисъл…

Едно (може би) необходимо напомняне с пълното съзнание, че това, което считам като програмна грешка, най-вероятно е била целта на упражнението… Но какво би трябвало да бъде телевизионното програмиране?

Програмата на телевизията е екранен израз на нейната програмна концепция, програмен профил и програмната схема. При 24-часово излъчване, каквато е утвърдената практика, тя съдържа 8 760 часа програма годишно, които трябва да се произведат и/или закупят и съответно  излъчат в определен ред. Да се произведе, закупи, планира и излъчи такъв обем програма освен всичко това е изкуство. Разполагането на всеки сегмент от програмата в точно определен ден и час, съчетанието му с предшестващото и следващо предаване е резултат от задълбочени изследвания на аудиторията, познание на вкусове, обща културна подготовка.

Много важна дейност в телевизионния канал е програмирането. Имам предвид идейно и сценарно създаване, производство, закупуване и излъчване на телевизионни предавания, които създават уникален социокултурен модел на поведение, изграждат стереотипи в нагласите на зрителите  на  съответната програма. Посланията, които изпращат тези предавания, би трябвало да ориентират зрителя при вземане  на  позиция по важни промени в статуквото. Те трябва да бъдат импулс за изразяване на отношение, на ангажимент към проблем, който не е част от лични или тясно партийни интереси. Телевизионната програма трябва да формира естетически мироглед и критерии, така че да повиши качеството на личните оценки на своите зрители за един или друг факт от науката, изкуството, културата, особено в обществено-политическият живот и в крайна сметка да повиши качеството на осъзнатото възприемане на обществените процеси.

Програмирането е творческа дейност, която е резултат от лични качества, научно-културна подготовка и професионален опит. То не е механично подреждане на предавания, а отражение на задълбочени всекидневни социологически изследвания за навиците и свободното време на аудиторията. Програмният директор трябва да бъде личност с висока естетическа подготовка, да има опит в програмирането и оценяването на аудиовизуалната продукция. Той трябва да бъде запознат с постиженията на българското и световното кино, на най-новите тенденции в развитието на телевизионния език, на постиженията на българското изкуство и култура, да се ориентира точно в обществено – политическите и икономически отношения в страната, Европа и света и най-важно да бъде равно-отдалечен от всички политически партии.

Програмирането е творчески акт, реализиращ идеята за подреждане на определени по жанр, тематика и проблеми предавания в протежението на деня, седмицата, месеца, годината.

Програмирането е изкуството да се познава добре зрителя, неговите навици и предпочитания, свободното му време, хобито му, начините му на общуване, за да се програмира точното предаване към съответната целева група, в най-сполучливо избрания час за излъчване.

Познаването на конкуренцията е от изключително важно значение за успешното програмиране. Защото всеки телевизионен канал е в пряка конкуренция с останалите телевизии. Така че това е трудна професия, практикувана в среда с много остра конкуренция, пренаситен пазар и много скрити влияния на политически и икономически интереси.

Гаранция за успех при тези тежки конкурентни условия е уникалната собствена програма, точното ѝ позициониране като програмна ниша сред аудиторията, интригуващото съдържание, начинът на подреждане на програмите и тяхното качество. Познаването на вкуса на аудиторията, личният усет и нюх за успешна програма и финансовата възможност да се закупят интересни предавания е задължително.

След това тези аудиовизуални продукти трябва да се програмират и излъчат така, че да срещнат аудиторията, за която са предназначени, в максимален размер и да информират, образоват и забавляват коректно. Всичко друго е манипулация в рамките на Закона за радиото и телевизията.

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).

Свързани статии