Не успях да напиша за тази невероятна изложба след Благовещение, но вътре в себе си реших, че ще го сторя през Светлата седмица. Още повече че „Ангели на Благовещение“ на Леда Паташева можеха да бъде видени само за четири часа на 25 март в пространството „Порт А“ в София. Кратко, но навярно достатъчно. И след това отлетяха нанякъде, както преди, когато бяха показвани за кратко във Виена или в Рим. Като „лъх на невидимото“.
23 композиции, достатъчни за цяла „ангелология в багри“. Ангел на измолената светлина, ангел на знанието, ангел на надеждата (диптих), ангел на единението, ангел на милостта и още други ангели от небесните войнства, на които се молим да ни оградят „под крилете на невеществената тяхна слава“ (из тропара на Архангеловден).
А колко малко всъщност знаем за ангелите. Мислех си за това, докато наблюдавах прозирните контури на картините на Леда Паташева (акрил върху платно, допълнени и с железни нишки, превръщащи някои от ангелските начертания в полускулптури).
Самата тя казва за тях: „Те са от светлина, те са ефирност. Те нямат плътност, защото имат такъв произход. Също така нямат и лица, за разлика от иконографията, където виждаме ангели с лица”.
Нейните ангели нямат лица, за разлика от смирените и изчистени ликове на всички онези „духове служебни и многобройни“ (Еф. 1:21) в православната иконография. Или от ангелите в западната традиция, като тези на Фра Анджелико, смайващи с кротките си, дори леко женствени лица. Съвременниците му твърдят, че намирал моделите си едва ли не в рая. Нежен и благороден профил, предаден само с няколко щриха: ангелите не са от този свят или са някак „наполовина“ в него; за да станат видими, надаряваме ги с човешки тела и форми, които отразяват техните светозарни души; тяхната „материя,“ доколкото има такава, явно е онова „духовно тяло“, за което ни говори апостол Павел.
Докато разглеждах изложбата на Благовещение, си дадох сметка защо ангелите на Леда Паташева са „съзерцания в багри“. Просто не би могло да е другояче. Събраност на формата и цвета; тогава златото, като благороден обков, очертава тяхната ефирна безплътност. Загатване на посланието и почти пълен отказ от движението, за разлика от прочутия Angelus Novus на Паул Клее, обезсмъртен от Валтер Бенямин като Ангела на историята, обърнал лице към миналото, към онзи низ от събития, които времето трупа под крилете му във вид на развалини, докато той гледа към рая и иска да събуди мъртвите.
Може би най-иконичният ангел на Леда Паташева е Ангелът на думите. Полуразперените му криле сякаш го утрояват, като в този му „тринитарен вид“ загатват за казаното ни в книга „Товит“. Там архангел Рафаил, закрилник на Товит, му разкрива служението си със следните думи: „ Когато се молеше ти и снаха ти Сара, аз възнасях вашата молитва пред Светия, и кога ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе. И когато ти се не полени да станеш и да оставиш обеда си, за да идеш и прибереш мъртвия, твоята благотворителност се не укри от мене: аз бях с тебе“ (Тов. 12:12–14). Невидим ангелски съпровод между живота и смъртта.
До друг ангел в изложбата пък виждаме ключ – това е Ангелът на знанието, опазващ дара на събраната мъдрост. На средновековните витражи изобразяват ангелите като „живи огледала“, в които се отразява Божието съвършенство и затова те са озарени от него. Апологетът Атинагор дори ги е уподобил на „частични провидения“, бдящи над всички части на всемира, за да ги удържат в едно за Божия слава и блаженство на праведниците.
Свети Василий Велики възприема ангелите като небесни закрилници на всеки град, а не само на всеки човек; затуй ги вижда в съзерцанието си скръбни, щом се погубват души (Comm. In Is, I, 21, PG, 30, 208). А свети Григорий Назиански в прощалното си слово ги моли „да подпомогнат пътя на неговия народ, да измъкнат препъникамъните от него, да го съпровождат към храма, издигнат от човешка ръка, за да стигне той в небесния Йерусалим, в светая светих, където няма вече нито страдание, нито грижа“ (Orat., 42, IX. PG, 36, 469).
Дали заради всичката тази скръб Ангелът на знанието не е в прокъсано одеяние, зад което прозира сияйна позлата? Още повече, щом всеки от нас си има своя ангел пазител: „това е неговият Ангел“ (Деян. 12:15). Онзи ангел, който трябва да му дава упование и да го съветва в трудни мигове; да му внушава справедливост и пази от злото, както е казано в „Пастирът“ на св. ап. Ерм.
Особено ме порази един от ангелите на Леда Паташева, чието „сърце“ бе побрало малка желязна иконка, оградена от „лъх от моления“, изписани на италиански. Дълго стоях пред тази композиция. Различих едва отделни думи: „роден си“, „величие“, „не прави“…
И изведнъж си спомних за една проповед на прочутия епископ Босюе, посветена на ангелите пазители, в която той смята, че Бог би искал нашите молитви да му бъдат представяни не от самите нас, а тъкмо от ангелите. Да, именно от ангелите, доколкото, утежнени от грубата ни материалност, думите, с които се молим, често се трупат по земята и има риск да си останат там, което би било прискърбно и крайно тревожно; затова ангелите ги поемат от устните ни, за да проникнат те в земната вис и стигнат небесата. Ето защо ни е особено потребен „Ангел на молитвата“, за който настоява още Тертулиан. И, който, не на последно място, измолва от „строгия Градинар“ милост към дръвчетата, дето почти не дават или трудно принасят плод. Затуй и „пътят нагоре“ от нашия скръбен свят минава по ангелските крила.
