0
1463

Люба Томова и Ненко Атанасов за философията на плаката

Люба Томова и Ненко Атанасов

„Ние с Люба и двамата сме плакатисти, но не правим заедно плакати. Всеки си има различна философия за изкуството на плаката, за неговото приложение, за неговото въздействие.“ Това сподели за въпреки.com доц. Ненко Атанасов, художник и преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“ на Националната художествена академия. Съпругата му Люба Томова също е талантлива авторка в областта на плаката. Двамата участват в много форуми в България и по света, носители са на редица награди. Основатели са на студио за графичен дизайн Poster House.

Той продължава: „Слава богу, и нашите изразни средства са различни. Не работим заедно. Естествено, че си даваме съвети един на друг, но в личното творчество всеки си е сам за себе си. В един коментар към последните проекти на Люба съм написал, че съм първи акушер на нейните плакати. Няма как да не си влияем и да не си обсъждаме нещата заедно“.

Разговарям с двамата в двора на НХА. Говорим си за плаката като най-демократичното изкуство, за учителите, за посоките им като автори. Според Люба Томова, плакатът като всяко друго изкуство търпи своите метаморфози. Тя не мисли, че максимата „Плакатът е на улицата“ е валидна. „Говоря за плаката като изкуство, не говоря за афиша, не говоря за това, което гледаме по улиците. Това, което се е произвеждало преди, е можело да се нарече плакат и да се разглежда като изкуство. Сега се прави чиста проба реклама, която трябва да обслужва търговската част на нещата. За мен истинският плакат в смисъла на произведение вече влиза в галериите. Някога театърът е тръгнал от улицата и е влязъл в залите – смятам, че това в момента става и с плаката. Усеща се необходимост от плаката и това се вижда от множеството форуми, които се организират по света. Всеки ден някой пуска нова тема за работа в интернет пространството, има нови конкурси. Това не е комерсиалният плакат, който виждаме на улицата. Убедена съм, че плакатът търси ново пространство, търси нов начин на изява, по-скоро за по-тясна публика“, казва Люба Томова. И продължава: „Плакатът сам по себе си провокира идеи – лични, творчески, или тенденции. Днес повечето плакати са против войната в Украйна, а навремето са били против войната във Виетнам. Това е естествена реакция на хората, за да покажат позиция. И затова казвам, че е важен некомерсиалният плакат, защото зад позицията стои само авторът, не стои колектив, не стои партията майка. Социалният плакат винаги е съществувал в една или друга форма от момента, в който това изкуство започва да се развива“.

Плакати на Люба Томова

А Ненко Атанасов продължава: „Плакатът отдавна не е само хартиен носител, разлепен върху афишната колона, която е неговата най-нормална среда. Но, както виждаме, отдавна е в интернет, отдавна е в социалните мрежи, директно стига до стотици хиляди зрители, въздейства, отправя своите послания. Естествено, продължава да се развива и хартиеният му еквивалент, преди 5–6 години имаше изследване, че в момента разлепеният плакат остава най-бързо стигащата до аудиторията медия. В богатия български език има различни названия за видовете плакати. Като се започне с немската дума „плакат“ – художествено произведение, с идея, с провокация, реплика, премине се през „афиш“, френското название, което в нашето българско възприятие се представя по-скоро като оформителски и шрифтов информативен тип носител, и се завърши с „постер“, нещо средно между първите две – интелектуален, не директно утилитарен. Наблюдавайки последните три години от развитието на Люба, си мисля, че това е формата в нейните плакати. Същевременно не е поръчков, защото нейните плакати няма как да бъдат поръчани от някого, както казва Димитър Трайчев, никой не би си сложил главата на дръвника с такива плакати. Но пък защо да не пробва. Аз съм сигурен, че те ще вкарат в салона публика. Съвременните режисьори, при моите уважения към всички тях, не смеят да рискуват, разчитат на елементарни визии“.

Плакати на Ненко Атанасов

Питам и двамата кое ги провокира за произведенията, които създават. Люба е категорична: „Аз не работя по задание! Когато бяхме студенти в Академията, един наш професор каза: „Плакатът е произведение върху произведението“. Провокацията от литературата и театъра не е буквална. В началото, когато започнах с Шекспир, провокацията дойде от нашата дъщеря и интереса ѝ към сонетите на Шекспир“. Ненко Атанасов: „Днес има война, художниците се провокират от тази ужасна ситуация и това е поле за изява, ужасен импулс за работа. Но плакатистите имат потребност да направят нещо. Назад във времето се сещам за големи катаклизми – Фукушима, тогава може би беше първият голям флашмоб в социалните мрежи, след това нападението срещу „Шарли Ебдо“ в Париж. Хората на словото реагират със своите изразни средства и инструменти, така правят и художниците плакатисти“. Люба Томова уточнява, че в момента се провеждат 4–5 конкурса в цял свят за плакати против войната. Хората имат необходимост да се противопоставят и непрекъснато се правят изложби. Може би единствено в Русия това не се случва, но има руски автори, които участват през други държави.

Връщаме се към работата им като художници, изкушени и от създаването на проекти за пощенски марки. Те обясняват процеса по създаването на една марка. „Марката се прави като плакат. Първо се тръгва от събирането на информация, филателистите имат конкретни изисквания към изображението. Когато се съберат цялата информация и нужните материали, се създава един плакат, той е най-малкият плакат“, обяснява Люба. А Ненко, който е сред водещите дизайнери на пощенски марки, уточнява: „Най-хубавите марки се правят от плакатисти. Това, че един голям художник създава прекрасни картини, не означава, че може да прави пощенски марки. Там има абсолютна характеристика, специфика и изисквания, макар и да не са постулати, Слава богу, защото, ако имаше канони, нямаше да има развитие и иновации в пощенския дизайн. Но има определени условия, които трябва да се разбират от графичния дизайнер на пощенски марки, условно да ги наречем две важни части. Едната са изображението и идеята, посланията, въздействието, а другата – типографията и оформлението на тази визия, защото пощенската марка е изцяло утилитарен продукт. Тя е красив знак за платена пощенска услуга. Макар че все по-рядко се търсят пощенски марки за употреба във всекидневието. Марката стана по-скоро обект за колекциониране. Тя се прави от графични дизайнери. Плакатът е мащабна форма на представяне, но стои достатъчно силно и върху пощенска марка. Идеята – това е разковничето!“.

Пощенски марки от Ненко Атанасов

Дизайнът на един плакат започва със скициране върху лист хартия. Как е при Люба:„Разказвам си идеята и питам Ненко какво ще каже за това. И той казва дали е добре, или зле, а аз вече знам какво е. Сядам в хола, подреждам си нещата, снимам. Няма фотошоп, няма игра, няма заготовки от интернет или чужди фотографии, снимам всеки предмет, дори и елементарен“. Ненко обяснява и като преподавател: „Това е ценното и интересното в нашия случай, защото се получава някаква форма на обмен … В моето развитие съм установил, че е добре и плакатът да влиза в диалог със зрителя. Все пак, да не го шамаросва от улицата директно и да му разказва всичко от край до край. И съм напълно съгласен с тази нова форма плакат, която Люба споделя. Тя започва да влиза в експозиционното пространство, това е в логиката на еволюцията на плаката – да може да те провокира за размисъл. Когато откриеш закодираното послание, става още по-сладко. Едно е ти сам да стигнеш до идеята на автора, друго е всичко да ти е директно казано“.

Люба Томова се връща назад във времето: „Важен е пътят, който сме извървели. На мен ми е липсвал начинът на мислене, когато започнах да следвам в НХА. Мислела съм, че разбирам, а нищо не съм разбирала. Проф. Трендафилов има голяма роля в моя живот. Аз не съм добра нито като калиграф, нито в шрифта – той това ни преподаваше. Малката стъпка за мен беше непонятна – „една идея по-черно“, „една стъпка по-бяло“. За мен това беше милиметър или нещо друго съизмеримо. Но какво е малко и да имаш очите да видиш това малко или да видиш голямото – това за мен беше непонятно. Промяната в начина ми на мислене дойде от Георги Янков (сегашния ректор на НХА), който тогава още не беше професор. Мога да нарека него мой учител в това да видиш в един предмет другото – да разбереш какво този предмет може да ти разкаже, защото клещите не са просто клещи, защото едни обувки не са просто обувки. Зависи от пространството, в което ще ги сложиш. И това не са неща, изказани буквално, това е в самия процес. Става бавно. Димитър Трайчев е човекът, който ми отвори вратите и ми показа какво е да бръкнеш с пръст в кацата с мед. Лошото е, като ти се услади. Нено също доизгражда мен, а аз по някакъв начин него. Има и друг много важен за нас човек – Николай Младенов (вече професор, зам. ректор на НХА), който в нашето студентство „преподаваше компютри“. След часовете се събирахме всички на кафе, на бира и в един неформалния разговор Ники Младенов още тогава беше наш преподавател по плакат. Ще кажете носталгия по тия времена. Не ми е носталгично, а ми е хубаво да си го спомням. Не е бил много по-голям от нас и точно това ни помагаше – малката дистанция във възрастта, както и с Георги Янков. Може би е било заради по-близкия език и многото свободно време, което те ни отделяха – време извън ателието. Дискутирахме до късно и гонехме последните трамваи. Не можеш да си тръгнеш, защото има още какво да се каже“. Много лични и съкровени са тези признания от утвърден и ярък творец като Люба Томова.

Работи от последната изложба на Люба Томова

Вероятно защото сме на територията на Академия, продължаваме да разговаряме на тази тема. Ненко Атанасов споделя: „Ще  се огранича само в рамките на Академията. Ще спомена трима души. Проф. Димитър Трендафилов беше за мен духовен наставник, баща, дори и кръстник в буквалния смисъл. Страхотен, феноменален човек, Светла му памет! Навършват се 85 години от неговото рождение. Другият художник плакатист, който много ми е повлиял, е Людмил Чехларов – още с влизането ми в първи курс в Академията, даже отпреди това, от кандидат-студентските години и консултациите, на които съм присъствал, ходил съм при него с искрена радост. И третият е Димитър Тасев, нашият професор по плакат, при когото завършихме, има уникален изказ. Трябва наистина да имаш сетива, за да можеш да го разбереш понякога. Работеше с много прости изразни средства, които дълбоко се загнездваха в съзнанието ни и до ден-днешен се носят като студентски фолклор за нашето поколение“. (Ден след като разговаряхме с Люба и Ненко, проф. Тасев почина. На 18 юли Ненко написа: „Споделям скръбната вест, че от този свят си е отишъл един от най-големите български плакатисти – проф. Димитър Тасев! Преди три месеца и половина му честитих по телефона 85-ата годишнина, днес смирено му благодаря за всичко…Поклон и признателност, Професоре! Завинаги!“.) 

Ненко Атанасов има и много кураторски проекти, преди всичко, за да представя учителите си и творците, от които продължава да се учи. Прави го и защото като преподавател много държи студентите му да знаят какво е било преди тях, а и сами да се включват в проектите. „Да могат студентите да се докоснат буквално и преносно до физическите носители на близкото минало на приложната графика, на плаката, на аналоговите форми на възпроизвеждане и тиражиране. Ценна е музейната сбирка на Академията, която съхранява уникални произведения от всички сфери на изкуството, на Чехларов, Тасев, Стефан Кънчев… Общуването със студентите е изключително ценно и важно за мен. Винаги се опитвам да поддържам скъсена до някаква степен дистанция, да влизаме в диалогична форма, а не да седим на някаква демаркационна линия – от едната страна институцията, от другата страна – студентът. Защото и аз изключително много уча от тях. Трябва да разбираме идните поколения, да се настройваме спрямо тях. Те са много по-информирани, много по-знаещи… Има възход и целта е да се стремим този възход да е в градивна посока. Това ми е някакво упование.“

Ненко Атанасов припомня, че  предстои 75-ата годишнина на катедра „Плакат и визуална комуникация“ и се очакват доста събития догодина. „Ще започнем от есента. Предстои конференция в НХА, която организира нашата катедра, мащабна изложба в галерия „Академия“, съпътстващи събития. Предстоят и кураторски проекти – представяне на големи български имена в областта на плаката, приложната графика. В скоро време се надявам българското маркоиздаване да започне отново да функционира, защото от седем месеца е спряло.“ Той споменава големите имена от  ателието по плакат – Преслав Кършовски, Александър Поплилов, които го създават през 1947 г. После идва плеядата велики професори, както ги нарича – Димитър Серезлиев, Иван Газдов и вече споменатите по-горе. „Човек, без да се уповава на традициите, няма бъдеще. Изключително много ценя моите преподаватели и колеги, нещата, които са се случили преди нас. Това за мен е вътрешен ориентир, мерник. Тръгвам да се целя нанякъде, но без мерник как ще се прицелиш!“, убеден е Ненко Атанасов.

Говорихме за още много неща, за вълненията, за изборите. Но винаги е хубаво да остане нещо недоизказано, непубликувано, като наше общо усещане, че след време разказът ще продължи…

Фотографии Стефан Марков и личен архив