0
3060

Любовта гори и свети

На Велики вторник в църква слушаме Евангелието за разумните и неразумни девици, които очакват младоженеца. Едните се подготвят предвидливо, наливат масло в светилниците си, а на другите светилниците изгасват, защото забравят да налеят масло в тях. Всички задрямали, но едните били предвидливи, а другите разсеяни, петте били подготвени, а другите пет нехайни. Случайно попаднах на илюстрация към тази притча. Петте девици със запалените светилници са нарисувани с ведри и открити лица, изразяват почтеност, бдителност, вгледани са в нещо невидимо за зрителя, само след миг и ще се усмихнат и развеселят с онази небесна радост и веселие, които се дават на чистите по сърце. А лицата на девиците с изгасналите светилници – наведени надолу или встрани, начумерени, зли, сърдити, миг преди да се разкрещят една на друга, преди да започнат да се обвиняват, мразят и очернят. Не ми беше идвало наум досега – по лицето на даден човек веднага можеш да познаеш какъв е светилникът му, има ли в него масло, свети ли. И не само по лицето му можеш да кажеш, а по всичко, което от препълненото му сърце говори устата му, по постовете му във фейсбук също, но това е друга история.

Десетте девици имат една и съща цел – да посрещнат младоженеца. Но само добри намерения не са достатъчни. Това е притча за нашата готовност, за нашата подготовка да реализираме мечтите си. Колкото по-силни са те, с толкова по-голямо усърдие се стремим към тях. Царството Божие също е мечта, но немарливото отношение към него е унизително, а провалът закономерен. Неразумните девици не правят най-елементарното – да вземат масло за светилниците си. На илюстрацията, на която попаднах, детайлно са уловени техните тревожни, смутени, изнервени погледи. Усеща се и завистта, с която гледат към другите пет девици, задето светлината огрява техните лица. Те не са причинили зло на някого, но грехът не е само причиняване на зло. Той е също небрежност, немарливост, безотговорност, забравяне, отлагане, липса на копнеж, липса на трепет, които превръщат изгасналия светилник в безполезна вещ, а тях самите в топлохладни същества. Нито топли, нито хладни. Без любов. А любовта гори и свети. Отец Ангел в проповедта си в неделя каза: ако се научим да обичаме, омразата сама ще си тръгне от нас.

Защо на Велики понеделник и вторник си припомняме още и случката с безплодната смоковница, и притчата за талантите? Какво е общото между тях, въпреки че изглеждат тъй различни? И защо ги слушаме в началото на Страстната седмица, през последните земни дни на Христос?

Иисус възкресява Своя приятел Лазар в градеца Витания, вестта за чудото се разнася, първосвещениците се наговорят да Го убият. Малко по-късно в дома на Симон прокажени една жена помазва нозете Му с миро, а голямо множество народ се стича, за да види и Него, и Лазар. Последва тържественото влизане в Йерусалим, палмовите клонки, възгласите „Осанна”, възторженото Му посрещане. Вечерта отново е във Витания, за да пренощува там. И именно на следващата сутрин край пътя вижда смоковницата, отрупана с листа, но без нито една смокиня на клоните си. И изрича проклятието занапред да няма плод от нея во веки. Тя веднага изсъхва. Учениците на Иисус се учудват на видяното. Само няколко дни по-рано пред техните очи погребаният от четири дена Лазар излиза от гробната пещера, а сега Иисус показва силата Си по обратен начин. Защо постъпва така непривично? Преди няколко дни прочетох най-духовното обяснение на тази загадка в едно тълкувание но митрополит Антоний Сурожки: „Толкова чудеса, изцеления извършил Христос и възниква въпросът: защо именно съдбата на смоковницата била такава горчива? Ако тя беше просто безплодна, без листа, изсъхнала, Христос нямаше да я осъди. Може би Той даже щеше да изрече слово на живот и да ѝ донесе обновление. Но това дърво горделиво се пъчело с листата си, сякаш казвало на всички и на всеки, че си струва да дойде при него и ще намери богат урожай. Но на нея имало само едни листа. Имало видимост, а реалност нямало. Тоест имало обещание за нещо, което у нея нямало“.

Тази тъй прелестно разлистена смоковница не прилича ли и на нас, съвременните хора – пищни, бляскави, ефектни, привлекателни, но плитки, повърхностни, пусти, топлохладни. Нито топли, нито хладни. Без любов. Без плод. Без дори една-единствена смокиня сред листата си.

Никакъв плод не дава и онзи злополучно закопан в земята талант. Слугата не оценил добротата и щедростта на господаря си, защото имал изкривена представа за него, днес бихме казали, че имал фалшива информация за него. Фалшивата информация достига до всеки, но този, който я разпознае, се опазва от нея. А опазването от фейка е отново въпрос на будност, бдителност, отговорност и запален светилник. Удивително е колко полезно може да ни бъде Евангелието дори в нашето злободневие.

И неразумните девици с изгасналите светилници, и лукавият слуга със заровения талант, и разлистеното дърво без плод – всички те прекъсват своята връзка, своето съработничество с Бога, своето общение един с друг в топлота и радост, своята кинония. Остават затворени в себе си, топлохладни. Нито топли, нито хладни. Лишени от смисъл. А връзката с Бога е потребност на любовта, тя е копнеж, който ни оживява, кара сърцата ни да горят. Любовта гори и свети. Любовта не закопава таланта. Любовта ражда плод.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияКой, ако не вие? Кога, ако не сега?
Следваща статияПредизвикателства пред прозрачността