Проповед на папа Франциск, произнесена след отслужената от него литургия на площад „Княз Александър I Батенберг“, София, 5 май 2019 г.

Евангелие от Йоан 21:1–19

1. След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
2. бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3. Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
4. А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
5. Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
6. А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
7. Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
8. А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
9. А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
10. Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
11. Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
12. Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
13. Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
14. Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
15. А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18. Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.

Скъпи братя и сестри, Христос Воскресе!

Поздравът, с който християните във вашата страна споделят радостта на Възкръсналия в това пасхално време, е прекрасен.

Целият откъс, който чухме, разказан в края на Евангелията, ни позволява да се потопим в онази радост, която Господ ни призовава да „предадем“ и на другите, припомняйки ни тези три прекрасни реалности, които бележат живота ни на ученици: Бог ни призовава, Бог ни изненадва, Бог ни обича.

Бог призовава

Бог призовава. Всичко се случва на бреговете на Галилейското езеро, там, където Иисус бе призовал Петър. Беше го призовал да остави професията си на рибар, за да се превърне в ловец на човеци (Лук. 5:4–11). Сега, след целия този път, след опита от смъртта на Учителя и въпреки вестта за Неговото възкресение, Петър се завръща към предишния си живот: „Отивам да ловя риба“, казва той. И останалите ученици правят същото: „Ще дойдем и ние с тебе“ (Иоан 21:3). Сякаш правят стъпка назад: Петър отново взема мрежите, от които се беше отказал заради Иисус. Тежестта на страданието, на разочарованието, дори на предателството се е превърнала в тежък камък, който трудно би паднал от сърцата на учениците. Те все още са ранени от тежестта на болката и вината, а благата вест на Възкресението още не се е вкоренила в сърцата им. Господ знае колко силно е за нас изкушението да се върнем към нещата от миналото. Мрежите на Петър, подобно на египетския лук (Числа 11:5), са в Библията символ на изкушението, на носталгията по миналото, на това, че искаме да си върнем назад нещо, което сме пожелали да оставим. Пред опита ни от провала, от болката, и дори от факта, че нещата не са такива, каквито сме се надявали да бъдат, винаги се появява едно много тънко и опасно изкушение, което ни подтиква към обезсърчение и отчаяние. Това е психологията на гроба, която оцветява всичко с цветовете на примирението и ни кара да се привържем към сладникавата тъга, разяждаща като червей всяка надежда. Така се развива най-голямата заплаха, която може да се вкорени в лоното на една общност: сивият прагматизъм на живота, в който привидно всичко изглежда нормално, но в действителност вярата се изпарява и дегенерира в дребнавост (Апостолическо насърчение Evangelii gaudium, 83).

Но именно там, в провала на Петър, идва Иисус, и започва всичко отначало, търпеливо отива да го срещне и му казва: „Симоне“ (Иоан 21:15) – назовавайки го с името от първото му призоваване. Господ не чака идеални ситуации или идеални вътрешни разположения. Той ги създава. Не чака да се срещне с хора без проблеми, без разочарования, грехове или ограничения. Самият Той се изправи пред греха и разочарованието, за да се притече към всеки човек и да го накара да върви. Братя, Господ не се уморява да ни призовава. Силата на Любовта преобръща всяка прогноза и умее да започва отново. В Иисус Бог винаги се опитва да даде нова възможност. Прави така и с нас: всеки ден ни призовава да преживеем отново нашата любов с Него, да се обновим с новостта, която е у Него. Всяка сутрин Той ни търси там, където сме и ни приканва „да станем и да възкръснем отново по Неговото Слово, да погледнем нагоре и да повярваме, че сме създадени за небето, а не за земята, за висините на живота, а не за низостта на смъртта“, призовавайки ни да не търсим „Живия сред мъртвите“. Когато го приемаме, ние се издигаме по-високо, приемаме най-красивото си бъдеще не като възможност, а като реалност. Когато призивът на Иисус насочва живота ни, сърцето ни се обновява.

Бог изненадва

Бог изненадва. Той е Господ на изненадите, Той ни призовава не само да се изненадваме, но и да постигнем изненадващи неща. Господ призовава, и виждайки учениците с празни мрежи, им предлага нещо необичайно за тях – риболов през деня, нещо странно за това езеро. Той им дава увереност, като ги подтиква към движение, подтиква ги отново да рискуват, да не мислят нищо или по-скоро никого за изгубен. Той е Господ на изненадата, Който разкъсва парализиращата затвореност и ни връща смелостта, способна да преодолее подозренията, недоверието и страха, който се крие зад думите: „Винаги е било така“. Бог изненадва не само когато ни призовава, подтиквайки ни да хвърлим мрежите, Той ни приканва да хвърлим и сами себе си в морето на историята и да гледаме на живота, да гледаме на другите и дори на себе си с Неговите очи, които „в греха виждат чеда, които трябва да станат; в смъртта, братя, които трябва да се възкресят; а в разрухата (обезсърчението), сърца, които да бъдат утешени. Затова, не се страхувай: Господ обича живота ти дори когато се страхуваш да го погледнеш и да го вземеш в ръце“.

Бог обича

Така стигаме до третата увереност днес: Бог призовава и Бог изненадва, защото Бог обича. Любовта е неговият език. Затова Той моли Петър и нас да се настроим на същия език: „Обичаш ли ме?“. Петър приема поканата и след толкова много време, прекарано с Иисус, разбира, че да обичаш, означава да престанеш да бъдеш в центъра. Сега вече не започва от себе си, а от Иисус: „Ти всичко знаеш“ (Иоан. 21:28), отговаря той. Признава се за слаб, разбира, че не може да продължи напред единствено със своите сили. И така се уповава на Господ, на силата на Неговата любов, чак до края. Това е нашата сила, която сме призвани да обновяваме всеки ден: Господ ни обича. Да бъдеш християнин е призив да вярваш, че Божията любов е по-голяма от всяко ограничение или грях. Една от най-големите болки и пречки, които изпитваме днес, не се корени в това да разберем, че Бог е любов, а във факта, че сме започнали да Го възвестяваме и свидетелстваме по начин, че за мнозина това не е Неговото име. Бог е Любов, Която обича, дарява Себе Си, призовава и ни изненадва.

Не се страхувайте да бъдете светците, от които се нуждае тази земя

Това е чудото на Бога, Който превръща живота ни в произведение на изкуството, ако позволим на Неговата любов да ни води. Много свидетели на Възкресението в тази благословена земя са създали великолепни шедьоври, вдъхновени от проста вяра и огромна любов. Жертвайки живота си, те са били живи знаци на Господа, знаейки как да преодолеят апатията със смелост и да дадат християнски отговор на безпокойствата около тях (Постсинодално апостолическо насърчение Christus vivit, 174). Днес сме призовани да погледнем и да открием това, което Господ направи в миналото, за да се хвърлим заедно с Него в бъдещето, знаейки, че в успеха и грешките Той се връща, за да ни призове да хвърлим мрежите отново. Това, което казах на младежите в Апостолическото насърчение Christus vivit, което наскоро написах, бих искал да го кажа и на вас. Една млада Църква, един млад човек, и то не по възраст, а заради силата на Духа, ни зове да свидетелстваме за любовта на Христос, любовта, която ни подтиква и ни кара да бъдем готови да се борим за общото благо, да бъдем слуги на бедните, главни действащи лица в революцията на милосърдието и служението, способни да устоим на патологиите на консуматорския и повърхностен индивидуализъм. Бъдете влюбени в Христос, живи свидетели на Евангелието във всеки ъгъл на този град. Не се страхувайте да бъдете светците, от които тази земя се нуждае, светостта няма да ви отнеме силата, живота или радостта. А дори точно обратното, вие и чедата на тази земя ще станете това, за което мечтаеше Отец, когато ви създаде (Апостолическо насърчение Gaudete et exsultate, 32).

Призовани, изненадани и изпратени от любов!