PURE/small future е новият проект на хореографа и пърформър Християн Бакалов (България/Франция), който беше представен в края на април 2017 г. в ДНК.
Да бъдеш докоснат с нежност. Да бъдеш приласкан. Да срещнеш очи, които те гледат с обич… Да те поемат с внимание добронамерени ръце и да те водят към светлината… Съмнява ли се някой в рядкостта на подобни преживявания, които с лекота бихме могли да наречем „отвъдни“? Арт-инсталацията PURE/small future на Християн Бакалов в ДНК ги достави в пълен комплект, безрезервно и с усмивка.
Имах удоволствието да преживея, да, именно да преживея тази инсталация, защото тя не само се наблюдава, а преминава през всички сетива. PURE/small future разчита именно на сетивната памет и опит на тялото. Известно е, че човешкото тяло е мощен рецептор за информация от околния свят. В нашето съзнание и подсъзнание се запечатват необозримо количество впечатления, голяма част от които имат сетивен характер. Инсталацията на Християн Бакалов отключва тези информационни депа и ни кара да ги преживеем по един фин и елегантен начин.
В репрезентацията на пърформанса четем :
PURE/small future е втората част от трилогия, вдъхновена от идеята на Спиноза за ВЕЧНОСТ, поставяйки въпросите за раждането и смъртта. Как се раждат представите ни за самите нас и света? Как ги осъзнаваме и боравим активно с тях, или просто ги оставяме на мира? PURE е колективен ритуал, който изследва същността на нашето човешко състояние чрез преживяването на повишена интимност.
Разбира се, този вид провокации пораждат необозрим спектър от индивидуални впечатления, каквато всъщност е целта на всяко съвременно произведение на изкуството. С това си дадох отговор на първия възникнал в съзнанието ми въпрос: изкуство ли е PURE? Да, изкуство е, напълно съвременно, макар и да почива на древни принципи.
В началото от нас не се изисква нищо друго, освен да се отпуснем със затворени очи и да слушаме релаксираща музика. После внимателни водачи ни превеждат през различни изненадващи провокации за сетивността и сетивния ни опит, които карат мозъка да произвежда образи, да възстановява спомени и да ги анализира. Една сложна комбинация от усещания, мисли, чувства и преценки, които ни срещат със самите нас в моментното ни състояние.
Преживяването на PURE наподобява разходка из лабиринт, в който не знаем какво ще срещнем – ангел или Минотавър. В състояние на несигурност, с привързани очи или с очила, попадаме в различни пространства. Загубвайки сигурността си, ние предприемаме пътешествие и вътре в себе си, със събудени усещания и изострена интуиция. Дали това е странстването на душата в пътя й към Бога, както се разглежда лабиринтът в християнската традиция, или е просто досег с неочакваното, поднесено в няколко поредни „стаи“? Дали си мислим за смъртта и отвъдния свят, или за Космоса и извънземните, или за схванатия си врат и нестабилността при движението на тъмно? Изборът е наш.
PURE/small future ми припомни неслучайно идеята за лабиринта, която включва определени задължителни елементи като Минотавъра и неизвестността. Тук „лабиринтът“ е разработен с елегантно чувство за хумор. Минотавърът се оказва същество в бял скафандър, което ни очаква в края на светлинния тунел. То е мило, добро и когато стигнем до него, ни прегръща толкова сърдечно, че чуваме ударите на сърцето му. След това ни прихваща леко като за танц и ни превежда през друго пространство, в което подът пука под стъпалата ни. После тичаме заедно към финала, където свалят очилата от очите ни и ние се връщаме в реалността, за да разгадаем технологията на всичко преживяно, целият театър се разкрива пред очите ни като технология, изпълнявана от 24 доброволци.
PURE/small future не изисква нищо повече от телесното ни присъствие в продължение на 30 минути, в които ние преминаваме през различни виртуални ситуации, забавляваме се или плачем от срещата с неизвестното и нежността. Чувстваме се като в медитация, която разкрива пред нас нови, имагинерни пространства. И излизаме обновени, с нов, пречистен поглед към реалността. Благодарение на необикновено внимателните водачи усещането за любов и съпричастност оставя най-трайни следи.
За мен PURE/small future беше среща с любовта. Тази любов, към която всички се стремим и от която се плашим, когато я срещнем наистина. Или й се доверяваме с усмивка. За някой друг тази инсталация може би е била разходка в Космоса или на друга планета, където властва любовта.
