0
3819

Любомир Денев-син с награда от конкурс за диригенти в Лос Анджелис

Любомир Денев-син

От 5 до 10 август в Лос Анджелис се проведе майсторски клас и конкурс за диригенти. Сред участниците беше и Любомир Денев-син, който се завърна с награда.

„Това е сравнително нов конкурс, но се провежда на много високо ниво. Домакин на събитието е музикалният департамент на Глендейл комюнити колидж. Конкурсът започва с уъркшоп, по време на който участниците имат възможността да работят с преподавателите. Така те могат да се развият и да учат. Едновременно с това се провежда и самият конкурс.“

На конкурса са се явили над сто диригенти. Всеки изпраща видеозапис. Може да е от репетиция или от концерт. От тези кандидати са избрани двадесет души. През първите три дни те работят първо с малък състав и с пиано, а след това с оркестър. Работят огромен репертоар – четири симфонии – Симфония №2 от Брамс, Симфония №7 от Дворжак, Симфония №3 от Бетовен и Симфония №5 от Чайковски, увертюри. За финала остават шестима диригенти – от Южна Корея, Щатите, Япония, Китай, Канада и България.

„Журито избираше какво ще работим следващия ден. Обикновено получавахме информацията по мейл късно през нощта, вероятно за да нямаме толкова много време да се подготвим. Наистина отивайки там, ние сме се готвили, но става дума за почти четири часа работа“.

На финалния кръг са допуснати само шестима. Оркестърът избира кои да са тези диригенти. Журито определя само финалните награди. „Щастлив съм, че бях избран на първо място от оркестъра“, казва Любомир Денев-син. 

Журито на конкурса е от английския диригент Нийл Томсън, който в момента е главен диригент на филхармонията на Гояс в Бразилия, Скот Уис, който е шеф на катедрата по дирижиране в Глендейл комюнити колидж, и Нове Дейпалан, който е организатор на конкурса.

Кой е симфоничният оркестър, с който работихте?

Беше сборен състав, събран специално за конкурса, но в него водачите на групи бяха музиканти от „Холивуд боул“. Оркестърът беше на много високо ниво.

Какъв запис изпратихте, за да ви изберат сред тези сто души?

Много голяма роля изигра втората част на Пета симфония на Чайковски, запис от концерта на 24 май. Беше съвместен между Софийската филхармония и филхармония „Пионер“. Тази втора част се получи може би най-вдъхновяващо, най-емоционално. В този концерт всички духови музиканти бяха от филхармония „Пионер“, а за щрайха седяхме рамо до рамо със филхармониците. Беше незабравим концерт. Мисля, че точно тази част изигра роля да бъда одобрен, защото, уверявам ви, много е трудно да участваш в конкурс.

По време на майсторския клас имахме време да коментираме много теми, както с преподавателите, така и с оркестъра – всички тънкости на занаята, свирене в симфоничен оркестър, дирижиране. Става дума за най-дребните детайли. Дирижирането е професия, която се развива цял живот. Това е нещо безкрайно и никой не е научен. Така е впрочем, когато става дума за изкуство.

Какво избра журито за вашия финален тур?

Симфония №2 от Брамс, първа част. Там изпитанието е много голямо. В тази част може да се покаже комбинация от мануална техника, прецизен избор на темпа и преходи между отделните секции в произведението, защото там си личи какъв избор е направил диригентът, какво музикантско мислене има.

Добре ли стана, че се падна Брамс? Или предпочитахте някой друг?

Предпочитах да бъде Чайковски, втората част. Никога дотогава не бях дирижирал Брамс. Всеки от дните те посочваха различно произведение. За последните два дни ми дадоха Трета симфония от Бетовен, първа част, а за последния ден – Брамс. Мисля, че запазиха най-трудните произведения за финала специално за мен (смее се).

Вашите конкуренти какви бяха?

Двама американци, също действащи диригенти. Важното в този конкурс беше, че той не е за начинаещи. Всички бяхме с еднаква подготовка – някои бяха диригенти на младежки оркестри или асистенти на някой голям оркестър.

Сигурно имате и други конкурси в биографията си?

Да, явявал съм се, но безуспешно. Това, което ми хареса сега: първите четири дни имаш възможност да дирижираш. Могат да те забележат. На останалите конкурси отиваш, имаш десет или петнадесет минути, попадаш в голям списък от участници и те късат или например дирижираш пиано, което не ми се струва добре. За да разбереш какво може един диригент, той трябва да дирижира поне малък състав, както беше на този конкурс в началото.

При конкурсите за певци и инструменталисти към наградата се добавят и ангажименти.

Тук само за първата награда има обявен ангажимент. Но освен финансовата част конкурсът ми донесе невероятни контакти, признание от преподавателите, възможността да се срещна с тези музиканти, да направя контакти с тях. Надявам се, тези контакти в бъдеще да се развият. Това е най-ценното за мен.

Филхармония „Пионер“

От колко години работите с филхармония „Пионер“?

Повече от десет години. Най-голямата заслуга за възобновяването на състава е на фондация „Влади Симеонов“, д-р Александър Пешев, Весела Господинова и Миодраг Мишич. Те започнаха заедно с Борис Спасов, на когото аз бях асистент. Но поради голямата му заетост в Софийската опера и ангажиментите му в чужбина, стана така, че аз се оказах основният диригент.

Как избирате музикантите?

Оркестърът е отворен за всички, които искат да се развиват професионално в оркестровото свирене. Нямаме конкурси. За никого не е тайна, че в момента няма голяма конкуренция в България. Не е както някога, когато за едно място са се явявали тридесет музиканти.

Когато подготвяте дадена програма, съобразявате ли се с възрастта на музикантите?

Програмата е съобразена да бъде с подходяща трудност за нивото на изпълнителите, от една страна, и от друга, те да я харесват. Обикновено избираме известни пиеси, не рискуваме с непозната музика или с нещо, което не е сигурно дали ще им допадне. Обикновено залагаме на златната класика. Всяка програма подготвяме за два, три месеца. Репетираме два пъти в седмицата, а преди концерта всеки ден. Редуват се групови и общи репетиции. Имаме и преподаватели, които помагат, като Владислав Григоров, професор по валдхорна, цигуларката Еми Миндова, която свири в оркестъра на Радиото, както и колеги от различните групи. Когато направим концерт като този със Софийската филхармония, резултатите са изключително удовлетворяващи.

Работите с тийнейджъри. Родителите обикновено се справят трудно с един младеж, а при вас са десетки.

Лесно намирам общ език с тях. Самият аз доскоро бях тийнейджър. Те са много чувствителни, лесно се обиждат, имат своите предразсъдъци за нещата, в момента опознават живота. Имал съм десетки разговори с момчетата и момичетата, както за свиренето в оркестъра, така и за различни житейски ситуации. Те се депресират, изпадат в определени състояния. Но това са нормални неща. Това е вид особена педагогическа работа, задължителна част от работата на диригента. Така е и в професионалните оркестри, само че на друго ниво. Един диригент винаги има по-широка обществена дейност. Не е само зад пулта. Трябва да създаде колектив, хората да му имат доверие. Амбицията на музиканта никога не бива да изчезва. За това си говорехме и с колегите в Лос Анджелис. Някои от тях са на свободна практика. Битката за работа е невероятна. Амбицията води музикантите по техния път. Да избереш в XXI век да се занимаваш с класическа музика, особено в България, е огромен риск. Трябва наистина да вярваш, че това е твоето призвание, това е твоят път.

Работили сте с различни състави. Има ли разлика в начина на подготовка и музициране?

Да, някои разлики, които открих в свиренето на оркестъра, с който работих по време на конкурса, ми направиха ярко впечатление. Колко силно свирят вторите инструменти в оркестъра – втората флейта, вторият обой, вторият кларинет. Те държат оркестъра. У нас има разбиране, че когато свириш втори инструмент, трябва да свириш по-тихо. Няма такова нещо. Убедих се, че вторите инструменти държат хармонията, структурата на оркестъра. И другото нещо е, че у нас задните пултове свирят все по-тихо. Там е обратното. Колкото по-назад в оркестъра седиш, толкова по-силно свириш. Говоря за струнните. Те носят самия оркестров звук. Има и още нещо – отношенията в оркестъра. Беше сборен състав. Част от музикантите бяха от „Холивуд боул“, те се познаваха и имаха голямо уважение помежду си, но имаше и други на свободна практика, които не бяха познати. Въпреки това доверието помежду им, приятелското им отношение създадоха прекрасна професионална атмосфера. В комбинация с тяхната голяма дисциплина това е гаранция за страхотното качество на интерпретациите. Съпоставяйки този оркестър с българските, мога да кажа, че музикантите в България са невероятни. Тук непрекъснато ни повтарят колко са добри музикантите в чужбина и ние го приемаме. Не, българските музиканти са изключителни. Единственото, което може да се подобри тук, е музикантите да имат по-голямо уважение помежду си и да имат по-голяма взискателност към себе си, когато работят в колектив.

Любомир Денев- младши е роден е през 1988 г. От 2010 г. е главен диригент на Филхармония „Пионер“, от 2012 г. е постоянен диригент на Sofia Session Orchestra към Four For Music. Завършил е НМУ „Любомир Пипков“. Продължава да се усъвършенства в теоретичния факултет на Музикалната академия с профил „Оперно-симфонично дирижиране“. Неговите преподаватели са Иван Дреников по пиано, проф. Пламен Джуров и Деян Павлов по дирижиране, Александър Текелиев по оркестрация. На конкурса „Музиката и земята“ през 2007 г. печели първа награда в категорията „Композиция“. На конкурса „Дико Илиев“ за написване на произведение по повод 110 години от рождението на изтъкнатия музикант печели специална награда. През 2016 г. Българското национално радио обявява конкурс за написване на творба по мотив от Симфония №4 на Йоханес Брамс. Печели го Любомир Денев-син с произведението Brahmslantida. Той е автор и на музика към игрални, документални и анимационни филми, сред които „Знакът на българина“, „Шестият ден“, „Месопотамия – следи в пясъка“, „Недовършената картина“.

Работил е със Софийската филхармония, Нов симфоничен оркестър, Симфониета София, Симфониета Видин, Симфониета Враца. Има успешни турнета с български симфонични оркестри в страната и в Китай, Унгария, Сърбия, Гърция, Турция и Германия. Той е един от основателите и дирижира Балканския младежки оркестър, създаден в сътрудничество с Министерството на образованието в България, Фондация „Проф.Влади Симеонов“ и няколко от балканските средни и висши училища по музика.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияИзлезе новият брой на сп. „Култура“
Следваща статияСъединение