0
1990

Любопитно

Сега, когато скандалът с „Фейсбук“ и „Кеймбридж аналитика“ доведе до неизбежни признания и до покаяние от страна на Марк Зукърбърг, сериозността на днешните информационни войни едва ли може да бъде поставяна повече под съмнение дори и от най-внимателните и предпазливи скептици, опасяващи се от преувеличаване на мащабите. Както с право може да се очаква, тези нови разкрития ще сложат началото и на нов етап в разследването на евентуална намеса, осъществена от руската държава в изборите за президент на Съединените щати, проведени в края на 2016 г.

Разследването тече още от миналата есен, но актуалните разкрития, свързани със скандалното събиране и използване на данни за около петдесет милиона американски граждани, ползватели на „Фейсбук“, без всякакво съмнение ще повлияят съществено на неговия по-нататъшен ход и преди всичко на неговата интензивност. Сега вече натискът на американското общество върху институциите, провеждащи разследването, ще стане далеч по-голям.

Друг въпрос е този, разбира се, съвсем случайно ли точно в настоящия момент гръмна аферата „Кеймбридж аналитика“, както и кой може да извлече значими ползи от нея при сегашната констелация на останалите ключови политически сюжети в коловоза на отношенията между Москва и Запада. Като случая „Скрипал“, изборите за президент в Русия и разпита на Никола Саркози дори, предизвикан от информацията за финансиране на неговата кандидатпрезидентска кампания през 2007-а с пари на Муамар Кадафи.

Да видим. Независимо от това какво ще е бъдещото развитие на британско-руските отношения, скандалът със Скрипал предостави чудната възможност да бъде увеличен в навечерието на руските избори преследваният от Владимир Путин вътрешнополитически ефект по схемата „светът срещу Русия“ или „и сами срещу всички, пак ще устоим!“ в комбинация с удобно получения заради действията на британските власти спрямо група руски дипломати повод да бъдат изпъдени от Руската федерация и няколко влиятелни чуждестранни организации. Набедени, гласно или подтекстуално, в „подривна“ дейност.   

Но в допълнение аферата „Скрипал“ отвори и пространство за заигравания по темата с огромните руски капитали във Великобритания, като кремълските внушения в тази посока са, че британското правителство отчаяно и във фрапантен разрез, естествено, с правилата на свободната капиталистическа конкуренция се опитва подмолно да саботира бизнес делата на почтените руски граждани и компании, инвестирали трайно свои средства в британската икономика. В информационното пространство този последен елемент от пиесата се подгрява и с помощта на затрогващи журналистически сводки и разработки, от които можем да разберем за историите на руснаци със среден бизнес например, живеещи в Обединеното кралство, които в дните след избухването на скандала с покушението срещу Скрипал и дъщеря му са започнали да стават обект на подозрения и дори на неприязнено отношение вътре в самите британски общности, част от които са. Особено трогателен ми се видя случаят на един руснак с почтен винарски бутиков бизнес в Мейфеър, който споделил пред интервюиращия го журналист следното: „Страхувам се, че ако моите съседи от квартала разберат, че аз съм платил за изграждането на детската площадка, на която играят децата им, ще започнат да проверяват уредите с гайгеров брояч!“ Фино, а?

Паралелно с мелодрамата и официалните декларации върви дебелото и бавно кремълско намигване. Което има следния смисъл: „Ами да, ние сме ви почти купили. Та ние сме навсякъде у вас – във футбола ви, който ви е толкова национално мил, в лондонското ви Сити, в модния ви бранш, навсякъде сме. И затова сега отчаяно се опитвате да ни отстраните. Но няма как да стане! Защото вашата игра е тази на свободата и свободните икономики, нали!“

Ето този е единият от лайтмотивите, на които несъмнено разчита държавната руска информационна стратегия в момента – да се поддържа всекидневно усещането за вездесъщието на Русия. На всички нива. И затова твърденията за участие на нейните власти в опита за отравяне на бившия шпионин Скрипал (докато си остават само недоказани твърдения), както и разследването на евентуалната руска намеса в президентските избори в Съединените щати, отговарят на стратегията. Тъй като увеличават и затвърждават у хората по целия свят впечатлението за тази вездесъщност на руската държава, за нейното огромно влияние, за нейните пипала.

Та може би пак по същите причини гърмежът на „Кеймбридж аналитика“ проехтя тъкмо сега, в разгара на британско-руския конфликт. За да се подскажат, по линията и на тази афера, всепроникващото присъствие и ефективността на управляваните от Кремъл лостове за намеса и въздействие. И може би не е случайно, че пак сега излезе и сюжетът с либийското финансиране на Никола Саркози. Сюжет, основен участник в подхващането и разгръщането на който се оказа самият син на полковник Кадафи – Сейф ал Ислам… Нужно ли е да се продължава?

Нищо чудно да има такава връзка, защото темата за Саркози ни предоставя добър пример и за контактната зона, в която руската информационна стратегия осъществява сцеплението между внушенията за вездесъщието на Кремъл и другия основен мотив, който въпросната стратегическа платформа поддържа – този за фалшивия и неавтентичен характер на западните либерални демокрации. Контрастът, артикулирането на който се цели, е кристално ясен: докато Америка се чуди дали президентът ѝ не е избран с яка руска намеса и е озадачена от тази възможност, британското правителство се гърчи от факта, че руските милиарди са направили Великобритания зависима от тях, а Франция потъва в скандал за финансиране на неин президент със средства на сваления от Запада либийски диктаторски режим, Русия, напротив, преизбира убедено и сплотено Владимир Путин за свой държавен глава. Западът се разяжда от разкритията за метастазите на фалша и продажността в политическото му тялото, а Русия – вездесъща, влиятелна, купуваща продажниците и горда, върви напред и нагоре. Уверено.               

В полето на съвременните информационни войни се преплитат какви ли не интереси, но вече е напълно очевидно за всички, че предлаганите от интернет възможности за инструменти за стратегическо въздействие се използват изключително добре координирано, дръзко и манипулативно от официалната власт в Кремъл.  

В оставащите редове ще обърна внимание на един елемент от руските игри с информацията в интернет, които остават по-встрани от големите манипулации, но всъщност играят важна роля за сугестията, на която бива подлагана целенасочено публиката. Става дума за невинните и на пръв поглед политически неутрални отвсякъде съобщения, които обикновено биват поставяни в категорията „любопитно“.

Преди време разреших на някои български информационни агенции, за които знам, че се финансират с руски пари и получават срещу това съответните инструкции, да ми изпращат съобщения с новинарско съдържание. Направих го с цел да добия представа за прилаганите от тези медии стратегии при подбора и подредбата на информационните материали. И след някое време започнах да забелязвам следната тенденция. (Оставям настрана тук баналната истина за това, че цялостното внушение, преследвано от такива информатори, в последно време задължително опира до приближаването на Третата световна война, руското оръжие, американското оръжие, Северна Корея, превъзходството на руското ядрено оръжие пред американското и т. н., все в цветовете на поддържания от Кремъл наратив за приближаването на последните дни…) Та след някое време забелязах как „любопитните“ новини в такива медии редовно засягат теми със заглавия като (примерно): „Казахстанец откри в гараж чисто нов ВАЗ 205 от осемдесетте. Изобщо не е каран!“ или „Волга със 750 коня!“. Хитово ми се видя това съобщение: „Жигула измина 5000 километра, без да спре. Спря в България.“ После статията ни разказва за традиционното рали в Кавказ, което се оказва култуво, но за което, за съжаление, днешният българин знае твърде малко.

А волгата със 750 коня била тунингована от финландец, който… Въпросът е там, че при по-внимателно и търпеливо проследяване на тези „любопитни“ новини в тяхното системно промъкване между другите, човек без напрежение стига до извода, че се прави опит за сугестивно въздействие, целта на което е „притоплянето“ на моменти и битовизми от съветското живеене, за да бъдат неангажиращо представени те в идилична ретро светлина. Често се залага на леко шеговития тон, привидно ироничен към бедната и жалка реалност на съветското съществуване, но с идеята да се обърне внимание на неговата симпатична страна – на чистотата и простотата на едно живеене, свободно от амбиции и от алчност!

И затова уж между другото ни се предлагат информации като тази, че са все още живи (и са в движение!) някои от онези симпатични таратайки от времето на Съветския съюз.

За да ни се плесне веднага след това в лицето, че по-модерни и мощни от най-новите руски ядрени ракети няма! Защото там е важното, а не в жигулите, нали… Те са просто симпатични. И любопитни.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияЧерно-бялата памет на филмовото време
Следваща статияОбратна хармония