Международният музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“ се провежда за осми път – от 28 септември до 1 декември. В действителност той започна още на 15 юни със спектакъла „Кабаре“, представен от Ина Кънчева – сопран, Людмил Ангелов – пиано и актьора Ицко Финци.
„Имаме осем концерта. Два са във Военния клуб, а останалите са в зала „България“. Това е ново сътрудничество със Софийската филхармония. Надявам се да продължи, тъй като досега инцидентно сме имали концерти там“, казва Людмил Ангелов, основател и артистичен директор на фестивала.
Откриването е на 28 септември с камерен концерт на Марио Хосен – цигулка, Антон Николеску – виолончело, и Людмил Ангелов – пиано, а на следващия ден е традиционният джаз концерт – соло рецитал на Живко Петров. На 30 септември за трети път се организира „Ден на отворените врати“ във Военния клуб, където млади или начинаещи пианисти могат да посвирят на концертния роял „Ямаха“. През целия ден лично Людмил Ангелов ще дава открити уроци на избрани деца. На финала няколко ученици от майсторския клас на пианиста ще изнесат концерт. Людмил Ангелов, който ще осигури стипендия за 15-часов курс с него в НБУ на най-изявения участник през деня, споделя: „Радостното е, че този ден не е само за младите пианисти от София. Оказа се, че има родители, които идват специално от различни точки на България, за да доведат децата си при нас.“
От 1 до 4 октомври концертите са в камерна зала „България“: два клавирни рецитала – на поляка Мариан Собула (1 октомври) с творби на Шопен и Падеревски и французина Никола Бурдонкл (3 октомври) с френско-испанска музика. Другите два концерта са на две известни клавирни дуа – Верустиния Щур-Овчинникова и Иля Овчинников (2 октомври) и Дуо Атлантис – София Хазе и Едуардо Домингес (4 октомври). Интересното за първия концерт е, че всички избрани творби, които ще бъдат изпълнени, са в Ре – ре мажор или ре минор. На 15 ноември е събитието със Софийската филхармония с диригент Росен Гергов. Солисти ще бъдат Виктория Василенко, Марко Скиаво, Серджо Маркеджани и Людмил Ангелов.
„Ще прозвучат три клавирни концерта, като два от тях ще бъдат изпълнени за първи път в България. В първата част са включени двойният концерт на Моцарт и Концертино в класически стил от Дину Липати. Оказа се, че нотите са тук. Малко хора знаят, че Дину Липати е идвал в България. Бил е много близък приятел на Панчо Владигеров. При това посещение той оставя нотни материали на няколко негови произведения както солови, така и с оркестър. Сега ще прозвучи едно от тях“.
Втората част е отделена за четвъртия клавирен концерт на Николай Капустин, чийто първи изпълнител е Людмил Ангелов.
Закриването ще бъде на 1 декември с концерт на Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов, и с участието на Калина Христова – цигулка, Кремена Ачева – флейта, и Любомир Ников – виолончело, от Софийската филхармония. В програмата са включен романси от Рахманинов, цикълът Мадагаскарски песни от Равел, Седем песни по стихове на Блок от Шостакович и Лунна светлина от Дебюси.
Людмил Ангелов: „Идеята е, без да изневеряваме на нашата тематична насоченост, която е да представяме непознатата, забравената музика, да преоткриваме произведения, които по някакви причини са останали встрани от концертните афиши и от вниманието на музикантите, а в същото време да търсим този естествен и разбираем баланс в програмите да присъстват и любими произведения, за да привлечем по-широка аудитория, която след това да приобщим към по-нетрадиционния репертоар. Това е трудна задача и аз мисля, че през годините намерихме този баланс. В началото бях много смел и се хвърлих в дълбоката вода само с непознати творби. Разбрах, че съм сгрешил. Сега мисля, че трябва да търсим този баланс, това няма да навреди на оригиналната идея на „Пиано Екстраваганца“ – да бъде събитие, което да стои по по-различен начин на сцената, в афиша и в изпълненията на музикантите, именно посягайки към този непознат репертоар“.
За първи път „Пиано Екстраваганца“ създава програма „Приятелски принос“, насочена както към отделни личности, така и към фирми или корпорации, в чиито интереси е да допринесат за развитието и представянето на музикалното наследство на най-универсалния музикален инструмент – пианото.
„Това е експеримент, но се надявам той да намери нужния отклик. Известна увереност, че ще успеем, ми дава кампанията, която направихме преди 4 години, за събиране на средства за купуване на роял. Тя имаше успех. Надявам се, че не са се изчерпали хората, които – според възможностите си – имат желанието да бъдат членове от нашето семейство и да направят така, че бъдещите издания на фестивала да продължат да представят тези изключителни концерти и изпълнители.“
На 22 януари 2019 г. НМА „проф. Панчо Владигеров“, НБУ и фестивалът „Пиано Екстраваганца“ организират вечер в памет на Алексис Вайсенберг.
„Това е една първа крачка към това да върнем спомена за този изключителен български музикант, пианист и композитор. Малко хора знаят за неговото различно лице – на композитор. В този ден ще бъде показан документалният филм на БНТ и швейцарската телевизия „Аз обичам музиката“. Той отблизо е хванал личността на Вайсенберг в целия ѝ многостранен облик. Ще звучи негова музика. Наскоро излезе албум с негова музика, издаден от престижното издателство Шот в Германия“. Студенти от Музикалната академия – от клавирната катедра, и от НБУ ще изпълнят за първи път в България някои от неговите произведения. На събитието е поканена и една от дъщерите на Вайсенберг – Мария Вайсенберг, за да разкаже интересни моменти от живота на твореца.
„Надяваме се да преиздадем една малка книжка с няколко интервюта на пианиста, които бяха преведени благодарение на усилията на друг български пианист, Томислав Вичев“.
В целия фестивал има едно събитие, което ми направи силно впечатление и което правите редовно – денят на отворените врати на 30 септември. Ще тръгна от там – грижата за следващите пианисти. Това е основна линия във вашия живот. Да поговорим за пътя на младите. Вашият път как тръгна и днес с какво се сблъскват младите пианисти?
Моят път не беше никак лесен по конкретни причини, за тях няма да говоря сега, но мисля, че днес е още по-трудно. Нивото на конкуренцията е толкова високо, че на тези млади хора, които са се заели с тежката задача да бъдат пианисти и да реализират себе си като пианисти, трябва само да им помагаме. Друго не можем да направим, тъй като задачата им е почти непосилна – да се конкурираш с все по-подготвени и все повече млади пианисти, преди всичко от Азия, която в последно време ни заля с хора, които свирят на възможно най-високо ниво от много ранна възраст. Нашата основна задача, на по-старото поколение пианисти и музиканти, е да помагаме на българските таланти за тяхното изграждане на първо място и за тяхната реализация, която е не по-малко важна. Аз мисля, че продължаваме да имаме много талантливи деца, младежи и девойки в България. Нашият приоритет трябва да бъде да създадем среда те да се подготвят и да са конкурентоспособни, за да могат да стигнат максимума според своя талант. Много трудна задача, по-трудна, отколкото когато аз съм бил на техните години.
Сериозно се заехте с тази задача. Преподавате в НБУ, в Толедо…
Да, от 2010 г. работя с НБУ. За жалост поради голямата ми заетост нямам много време за други майсторски класове. Тук съм концентрирал времето и енергията си. Правил съм отделни епизодични неща в чужбина и когато имам възможност, пак бих правил, но моето време е все по-малко – личното ми време, за моите концерти и тяхната подготовка. Гледам да съм максимално полезен. Тук съм роден, тук съм израсъл, тук съм бил възпитан и научен, и сега е мой ред да върна жеста. Смятам, че без тази приемственост не може да съществува музикалното изкуство.
Миналата година казахте, че вече не правите вашия фестивал в Испания. И там ли има криза?
Да, след 21 години с много успешни издания. Както почти навсякъде, фестивалите и събитията зависят пряко от финансирането, а в случая там – от политическите решения, от смяната на политическите партии, които управляват град Толедо. Бяхме принудени да преустановим фестивала. Догодина предстоят избори. Ако се прояви интерес от хората, които ще бъдат избрани, ако има промяна в техния състав, в намеренията им по отношение на културата, ще можем да го възобновим. Беше жалко – нещо, което е стъпило на краката си и се е доказало, изведнъж да изчезне от едната за следваща година. Беше некоректно, но различни хора, различни приоритети. Всъщност във времето така се случи, че когато спря единият фестивал, другият, „Пиано Екстраваганца“, започна да набира сили. Все пак всичко е въпрос на време. Аз не мога да спра моята активност като концертиращ музикант и да се посветя изцяло на тези фестивали. Може би донякъде беше добре за мене – глътка въздух, защото твърде много неща се струпаха.
След фестивала какви ангажименти имате?
Моите лични ангажименти малко съвпадат с „Пиано Екстраваганца“, което е доста притеснително, защото нямам време. Само в рамките на една седмица, между 7 и 13 октомври, имам в Италия и в Полша три рецитала с различни програми плюс едно участие с оркестър. Свиренето с оркестър е на изключителния концерт на Мошковски, който изпълних и преди един месец на фестивала във Варшава „Шопен и неговата Европа“, а сега ще бъде в Бялисток, недалеч от Варшава, където има добър симфоничен оркестър. Много е напрегната програмата. Пожелавам си да съм здрав преди всичко, за да мога да издържа това напрежение, плюс всички ангажименти тук, с „Пиано Екстраваганца“, откъм организационна работа. В края на ноември имам рецитал в Лондон с творби на Шопен. През декември имам концерти в Испания, както и едно участие със Софийския духов оркестър – за първи път. Ще свирим Рапсодия в синьо на Гершуин. Това е чудесно и много се радвам. Ще бъде на 10 декември. Предстои отново концерт с Красимира Стоянова в Миланската скала, който ще бъде през март 2019 г. Все още уточняваме програмата. Чакам да чуя какво е решила тя. Споменът от нашето първо участие там е прекрасен. Вероятно и организаторите са били много доволни, защото няма и две години от нашата изява и отново ни канят. С нея предстои да запишем диск за Наксос – песни от Мусоргски. Тя ги изпълнява изумително. Имахме възможност няколко пъти на концерти да изпълним тези песни. Това за мен е един много ценен и интересен проект.
След песните на Полин Виардо и кабарето с Ина Кънчева, сега този диск с Красимира Стоянова, а вашите солови издания?
Отново за Наксос предстои проект, който трябва да се случи догодина с Балтийската филхармония в Гданск. Ще запиша едно произведение, което ще бъде премиера. Създадено е от американския композитор Ернст Шелинг и се нарича „Импресии от живота на артиста“. Много е интересно, във формата на симфонични вариации със соло пиано. То ще бъде в един диск с една сюита за пиано и оркестър от същия композитор. Диригент ще бъде Владимир Кираджиев. Дискът ще излезе в началото на 2020 г. Иначе вече имаме готов запис с виолиста Румен Цветков на нашата програма Брамс алианс, която представихме на концерт тази пролет в София. Записахме двете сонати за виола и пиано на Йоханес Брамс и произведения от Полин Виардо и Клара Шуман. Много хубава програма – Брамс и неговите вдъхновителки. Този запис ще бъде издаден тази есен. Имам и друг диск със словенската цигуларка Лана Тротовшек, с която свирихме минала година на „Пиано Екстраваганца“, записахме всички произведения за цигулка и пиано на Едуард Направник. Много дискове предстои да бъдат издадени.
На пресконференцията казахте, че вие сте първият изпълнител на четвъртия концерт на Николай Капустин. Има ли други творби, чийто първи изпълнител сте?
В последните петнайсетина години реализирах немалко световни премиери и между тях са творбите на Капустин – този клавирен концерт, второто клавирно трио, което направихме тук, на нашия фестивал, с цигуларката Елмира Дърварова и виолончелиста Иржи Барта, Клавирната соната №14, Концерта за две пиана и ударни инструменти – всички тези неща са в съвместен диск с испанския пианист Данел дел Пино. Това е моят единствен диск с музика на Капустин. Надявам се и четвъртият концерт да бъде записан студийно. Опитвам се, когато е възможно, да осъществявам тези първи изпълнения. Но трябва да кажа, че Капустин е много труден автор. Той изисква много време и енергия от изпълнителя. Затова съм предпазлив и искам максимално добре да направя тези първи изпълнения.
А познавате ли се с него?
За съжаление, не съм имал щастието лично да се видя с него. Имаше такъв проект, когато правихме част от тези премиери на фестивала в Толедо. През 2005 г. го бях поканил да дойде на този авторски концерт. Оказа се, че той не лети със самолет. Беше сложно да го доведем с влак от Москва до Мадрид, а след това и до Толедо. За мое съжаление, тази среща не можа да стане. Сега вече здравето му е много деликатно, скоро ще навърши 81 години. Дано да продължи да твори тази прекрасна музика. За мен той е един от най-големите живи композитори.
Аз съм търсещ човек, когато има нещо ново, макар и да не е премиера, винаги го правя, защото човешкият живот е кратък, за да можем да изсвирим целия репертоар, целия огромен океан от музика за пиано.
Къде търсите и откривате тези нови творби и автори?
За наш късмет в интернет, който ни е завладял, освен негативни има и хубави неща. Той ни дава достъп до една огромна нототека. В последно време много от архивите, много от библиотеките дигитализират своите партитури и това е прекрасно, защото можем да ги имаме във всяка точка на света, за всички музиканти, които имат интерес да се поровят, да потърсят. Всички познаваме най-гениалните музикални произведения и ги обичаме, и ги изпълняваме. По това няма спор. Но аз мисля, че освен тях има огромно число творби, които незаслужено събират прах, а могат да бъдат чути от публиката. Наш дълг е като интерпретатори да ги дадем на публиката. Прекрасно е, че дигитализирането ги съхранява, защото иначе хартиените партитури с времето са обречени на изчезване. Хартията не е вечна. Но истинският смисъл на това запазване е музиката стигне до хората. Това ме подтикна да направя „Пиано Екстраваганца“ – наред с познатото да покажем голям брой точно такива произведения – незаслужено забравени или неоткрити, или лежащи в сянката на големите гении.
А има ли млади, талантливи съвременни композитори, които трябва да бъдат открити?
Преди малко говорихме за невероятната конкуренция при изпълнителите. Тя е такава и при композиторите. Аз познавам някои от тях. А със сигурност има и неоткрити. Вече е непосилна задача, човек, който пише музика, най-малкото да получи възможността тя да бъде чута. Някой да каже: „Дай, ще изсвиря това нещо“. И за тях е трудно да намерят реализация. И тук интернет има положителна роля, защото дава безплатна платформа на всеки, който пожелае да търси, да открива. Има много информация. Само трябва да имаш времето да се поровиш. Аз насърчавам младите колеги да търсят, да слушат това, което им хареса, да са смели и да се докосват до него.
А българските композитори не са ли най-онеправдани?
Да, има голям срив в подкрепата към българската музика, и то не само към съвременната. Надявам се, че това отношение ще бъде коригирано. Това е въпрос на обща културна политика, която само ние, музикантите, няма как да създадем. Трябва да има целенасочена програма за подпомагане на пишещите в момента български композитори, както и програма за цялото музикално наследство на предишните поколения български композитори, да не изчезва от афишите, да не стои само в библиотеките или в СБК, а да бъде изпълнявано. Това е поправителен изпит, който трябва да вземем всички. Но преди всичко е държавна политика, защото става дума за нашето културно наследство, което трябва да бъде съхранено.
Людмил Ангелов е един от най-известните съвременни български пианисти. През сезон 1987–88 прави цикъл от 12 рецитала в зала 11 на НДК, като изпълнява всички произведения за соло пиано на Фр. Шопен, десет години след това повтаря интеграла в Мадрид, Палма де Майорка, Валенсия и Хихон в Испания. Людмил Ангелов е отличен с награди от конкурсите „Виртуози на клавирната музика“(Чехия, 1973), „Сенигалия“ (Италия, 1976) „Фр. Шопен“ (Полша, 1985), Международен конкурс Палм Бийч (САЩ, 1990), Piano Masters (Монте Карло, 1994) и World Piano Masters Tour (Франция, 1997).
През 1988 г. той е избран за „Млад музикант на годината“ в класацията „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ на БНР, а през 1994 и за „Музикант на годината“. Печели „Музикален проект на годината“ през 2014 като артистичен директор на международния фестивал „Пиано Екстраваганца“ и отново получава награда за „Музикален проект на годината“ през 2016 за компактдиска „Танго“ съвместно с цигуларя Веско Пантелеев-Ешкенази.
Дискография: записал е петте клавирни концерта на Панчо Владигеров със СО на БНР с диригент Найден Тодоров, които са издадени от БНР в некомерсиална поредица; творби от Джордж Гершуин за пиано и оркестър с Балтийската филхармония с диригент Владимир Кираджиев, издаден от лейбъла на състава; Концерт за пиано на Мориц Мошковски с оркестъра на Би Би Си Шотландия с диригент Кладимир Кираджиев, издава Hyperion; Ронда и вариации от Фредерик Шопен, „Испански танци“ от Енрике Гранадос; Клавирни пиеси на Рихард Щраус, „Руска музика“ – сонати за цигулка и пиано – Веско Рантелеев Ешкенази и Людмил Ангелов; Сонати за цигулка и пиано от Волфганг Амадеус Моцарт – Веско Пантелеев-Ешкенази, всички – издания на „Гега ню“; творби на Джордж Гершуин – Людмил Ангелов, Васко Пантелев-Ешкенази и членове на Кралския концебау оркестър в Амстердам, издава Pentatone; „Танго“ – Веско Пантелев-Ешкенази и Людмил Ангелов, издава Vela records; творби от Николай Капустин – Людмил Ангелов и Даниел дел Пино – издава Non Profit Music; Рlainte d’amour – пиеси от Полин Виардо – Ина Кънчева и Людмил Ангелов, издава Toccata Classics; „Малка нощна музика – кабаре и други истории“ – Ина Кънчева и Людмил Ангелов, издава Вирджиния рекърдс.
