Начало Идеи Гледна точка Лястовицата
Гледна точка

Лястовицата

2107

 

Пазарчето се простираше от двете страни на магистралата. Депутатът нареди на шофьора да спре и да изтича да купи две кока-коли. Той самият също слезе от колата да се разтъпче. Лъхна го миризма на изгорели газове и на разтопен асфалт. Подпря се на автомобила и се огледа наоколо. Едва сега видя лястовиците. Толкоз много бяха и тъй на гъсто една до друга бяха накацали, че жицата беше увиснала и натежала като броеница. Към него се втурна едно дете. Беше момиченце, на около дванайсет години и чудно красиво. То скочи като котка на предния капак на мерцедеса и започна да мие стъклото. Направи го чевръсто, за секунди и предното стъкло светна. След това момиченцето се плъзна на земята, изправи се пред депутата, протегна ръка и нещо измуча.

– Иска да му дадете пари, задето ви изми стъклото – обади се продавачът от най-близката сергия. Беше възрастен беззъб човек, лицето му беше обрулено от ветровете като кора на дърво, брадата му, небръсната отдавна, корава, беше прошарена с цели снопчета бели косми, а очите му сълзяха.

Депутатът кимна, извади пари, нямаше дребни банкноти и затова му даде шепа стотинки, каквито намери в джоба си. То му се поклони грациозно, не по детски и изтича нанякъде. Депутатът се огледа да види къде ли се бави още шофьорът, после се приближи към сергията на стареца.

– Така си изкарва прехраната – кимна старецът в посоката, в която бе изчезнало момиченцето. – Нямо е, завалийчето, една дума не може да каже, само мучи. Пък е хубавелка. Още две-три години и бандитите ще я прилапат.

Вятърът довя гъст мазен облак от скарата за кебапчета наблизо и депутатът се дръпна встрани. Онова момиченце пак попадна пред погледа му. Беше си купило един банан и гордо го ядеше, разхождайки се само на метър от профучаващите по магистралата коли.

Шофьорът дойде забързан, подаде на депутата отворената бутилка с кока-кола, той я изпи наведнъж, оригна се и се накани да се качва в колата.

– Със здраве – каза му старецът и кимна с достойнство. В този миг депутатът съзря какво продаваше възрастният човек на покритата си с картон тенекиена сергия. Там стояха наредени купища бели лястовици от пластмаса. Стъклените им очи се взираха неподвижно в небето. Депутатът седна в колата и шофьорът потегли. Вътре ухаеше на ароматизатор и се чуваше само лекото цъкане на часовника на таблото.

Депутатът се мъчеше да се сети как завършваше онзи разказ на Йовков. Мъчеше се,  но не можеше да се сети.

Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. е колумнист в „Портал Култура“. Издал е двайсет и четири книги. Сборници с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – преведена в Норвегия през 1997; „Ези-тура“ (1999, 2000, 2014) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011, 2012); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Гризли“ (2015) – награда „Перото“; „Християнски разкази“ (2016); „Мария“ (2016) – награда „Перото“; „Дърводелецът“ (2017); „Лала Боса“ (2019); „Шейсет разказа“ (2023); „Тъгувам за Киото“ (2025). Автор е и на сборниците с есета: „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014); „По закона на писателя”(2015) и др.

Свързани статии

Още от автора