Магия – това e думата, която описва най-добре прякото излъчване от Метрополитън опера на 2 април в Синема Сити в София. Програмата „На живо от Ню Йорк” ни дава шанс вече втори сезон да следим най-интересните постановки на престижния оперен театър на киноекран. Заслугата е на фондациите „Международен театрален фестивал „Варненско лято“ и „Америка за България“. Забелязва се постоянен голям интерес към излъчванията, което ни кара да се питаме дали не е възможно да ги види публиката в повече български градове.
„Мадам Бътерфлай“ е една от най-обичаните и изпълнявани опери не само в творчеството на Джакомо Пучини, но и изобщо в оперната литература. Точно затова не е никак лесно да „шашнеш“ зрителя. Насреща си обаче в този случай имаме британския филмов режисьор, сценарист и визионер с огромна фантазия – Антъни Мингела, който си отиде от света в разцвета на силите през 2008 г. Носител на наградата Оскар за филма „Английският пациент“ и два пъти номиниран като сценарист, Мингела очевидно е творец, влюбен в операта. И в Япония. В продукцията си от 2006 г. режисьорът постига изключителен финес, красиво вплитане на много от специфичните японски жанрове в различните изкуства и типичната за Изтока странна лекота и в най-трагичните преживявания.
Сценографията на Майкъл Ливайн е ту интимна – с движещите се хартиени стени на японска къща, в която самотата е мъчителна, ту придава широтата на хоризонта – понякога син като морето и небето, друг път оранжев като залеза или бял и студен като смъртта.
Хореографията на Каролин Чоа – съпруга на режисьора Антъни Мингела, с която започва спектакълът, ни пренася в Страната на изгряващото слънце, където всяка гейша е длъжна да изучи изкуството на танца до съвършенство. Танцът с ветрилата и червените шалове, които опасват героинята в началото, кореспондира с финалната сцена, когато символизира кръвта на Чо-Чо-сан, която слага край на живота си. Впечатляващо е и присъствието на кукли в тази постановка. Освен двама от слугите на Чо-Чо-сан, кукла, водена от трима майстори-кукловоди от Blind Summit Theatre, представя и сина ѝ. Магично е присъствието и на хартиените фенери в любовната сцена от първо действие, и на ятото птици, изработени като оригами. Целият спектакъл е преклонение колкото пред музиката на Пучини, толкова и пред японското изкуство.
Метрополитън опера избира да ни покаже спектакъл, в който си партнират превъзходно сопранът Кристине Ополайс и тенорът Роберто Аланя. Двамата се сработиха много бързо в Манон Леско от Пучини през февруари, когато французинът трябваше да замести заболелия Йонас Кауфман в ролята на кавалера Де Грийо. Аланя се впусна в това приключение като дебютант и спечели овациите. В „Мадам Бътерфлай“ той очевидно е в свои води – Пинкертон е роля, която много му отива и която той запълва с цялата си страст и безгрижна усмивка. Истинската голяма, ярка звезда в този спектакъл обаче е Ополайс – с красива външност и силно актьорско присъствие, наред с прекрасното пеене.
Латвийката не крие, че Пучини е любимият ѝ композитор, а Бътерфлай – любимата ѝ роля. И все пак признава, че това себераздаване е изтощително и тя накрая винаги си казва: Тази роля ще ме довърши, защото ми взема всичко. Но аплодисментите на публиката винаги връщат нещата на мястото им. А защо ролята продължава да я интригува?
Тя не е просто красиво японско момиче. Трябва да покажем защо Пинкертон се влюбва в нея – тя има всичко: умна е, интересна е, открита и с чувство за хумор. И майка. Тя е всичко, за което мъжете могат да мечтаят. И вокално ролята има всичко – от леките, интимни фрази до лиричните излияния в прочутата ария „Un bel di, до тежките драматични моменти, когато гласът трябва да се извисява над оркестъра.
Финалната сцена я разкрива докрай. И публиката затаява дъх. Когато завесата пада, върху нея се изписва с йероглифи името на Мадам Бътерфлай.
Повторението на запис на „Мадам Бътерфлай“ на Метрополитън, диригент Карел Марк Чичон, е на 6 април от 19 часа в Синема Сити – Mall of Sofia.
