На иконата на Успение Богородично Иисус е поел в ръце майка Си. Сега ролите им са разменени. До този момент тя Го е носила на ръце. Сега в смъртта Той я носи на ръце. В Неговите ръце смърт няма, в Неговите ръце смъртта се превръща в живот. Затова изпитваме пасхална радост в деня на нейната смърт.
На други празнични икони виждаме изобразен човек с отсечени ръце. Преданието разказва, че юдейският свещеник Афтоний от ненавист искал да преобърне одъра, на който лежало тялото на Богородица. Тогава ангел отсякъл ръцете му, за да не допусне осквернението. Впоследствие богохулникът се покаял и бил изцелен. Църковното предание предупреждава и нас – не бива да се докосваме до Пречистата с нечисти ръце или помисли.
Двама от евангелистите – Матей и Лука, доста подробно разказват за земното раждане на Иисус и в центъра на техния разказ е Неговата майка. Четвъртият евангелист, Иоан, пише последното Евангелие след като Божията майка е станала негова майка.
Един единствен път се разказва за детството на Иисус – епизодът, когато Той е дванайсет годишен и се изгубва в Иерусалим, където родителите му ходят всяка година за Пасха. Свети евангелист Лука ни предава тревогата на майка Му, която била заменена от смайване, когато след три дни Го намерили в храма да слуша и разпитва учителите. След смайването последвал благият майчин укор задето е постъпил така и ги измъчил да Го търсят. Той с кротост отговаря, че трябва да е в онова, що принадлежи на Отца Му, но те не разбраха казаните от Него думи.
По-нататък още няколко пъти евангелистите споменават за майката на Иисус. Тя е сред поканените на сватбата в Кана Галилейска, където Той поставя начало на чудесата Си и като превръща водата във вино именно по нейната дума – каквото ви каже, сторете.
По-късно я виждаме скърбяща под Разпятието на своя Син и предадена от Него на грижите на любимия Му ученик. След Неговото възкресение тя е с учениците Му на молитва в очакване на Светия Дух.
За последен път Мария се споменава в началото на Деяния на светите Апостоли – разказът за апостолската мисия започва с кратко описание на Възнесението на Божия Син и връщането от Елеонската планина на единайсетте учениците, сред които била и тя, и пребиваването им в Иерусалимската горница.
Защо по-нататък не е споменато нищо за живота на Богородица?
Защото Евангелието не е биография. Целта на биографията е да опише максимално точно всички факти. Евангелието има за цел да ни открие Божиите дела, но не в техническите детайли, а в съкровената им същност. Да ни открие Божията тайна, но не с цел да я демистифицира, а да я превърне в таинство. Не така, както се обяснява фокус, чиято тайна е в сръчността на фокусника. Не. Бог въвежда самите нас в глъбината на Своя творчески акт и ни прави участници в него, прави ни Свои.
Отец Александър Шмеман казва: „…ако нашата вяра в Христос не знаеше нищо за майка Му освен факта, че е съществувала, че името й е Мария – дори тази проста истина би била напълно достатъчна, за да познаем в нея, да видим в образа й, да открием дори в собственото ни сърце всичко, което за две хилядолетия е видяла и разпознала в образа й Църквата… И нима любовта ни към Христа, вярата ни в Него ще е равнодушна към събитието, когато е започнал животът на онази, за която е отредено да стане Негова майка? Нима, ако вярваме в божествеността на Христос и в онова, което е извършил в света, няма да насочим духовния ни поглед към жената, чрез която Той се е въплътил в човешки образ?
С други думи, именно от любовта и от знанието, дарявано само на искрено търсещите и на смирените по сърце, произтича почитта към Божията майка, любовта и благоговението към нея. И пред нас винаги е стояла само една алтернатива, само един възможен избор: елате, вкусете и решете сами дали това е измислица или мит – или е истина, живот, красота, които доказват себе си чрез своята жизненост и дълбочина.”
Какво ни е завещала пресветата Божия майка? Само една заповед и един чуден пример, казва митрополит Антоний Сурожки. Заповедта й – това са онези думи, които тя е казала на слугите в Кана Галилейска: Каквото ви каже Христос, това изпълнявайте… Те изпълнили; и водата за умиване се превърнала в доброто вино на Царството Божие. Тази заповед тя оставя на всеки от нас: разбери, за всеки от нас е Словото Христово, вслушай се в него и не бъди само негов слушател, а го изпълнявай, и тогава всичко земно ще стане небесно, преобразено, вечно.
