Светците нямат нужда от нашата защита. Ние имаме нужда от тяхната защита. Но ние обикновено търсим тяхната защита, когато ножът опре до кокала – при болест, при бедствия, при скръб, при смърт. Иначе, във всекидневието, рядко се сещаме за светците, рядко им оказваме почит, каквото би трябвало да е другото име на постоянната ни благодарност за тяхната постоянна чудодейна намеса в живота ни. Друг е въпросът съзираме ли тази намеса?

Та ние често дори не си даваме ясно сметка защо са ни светците, щом имаме нашия Господ Иисус Христос. А старецът Паисий го обяснява много простичко. Светците са нещо като подстанциите за високото напрежение на Божията благодат, казва той. Защото – страшна е срещата с Живия Бог, както гласи и Писанието.

Ето защо са ни нужни светците.

Католическата църква излъчи една безспорна светица на ХХ век и това е Майка Тереза. Тя отиде там, където живееха най-бедните сред бедните и най-болните сред болните, там, където туберкулозата и проказата бяха страшен бич и косяха наред и прекара половин век сред тия хора, в сърцето на Калкута. Затова и нейният дар дойде бързо – тя по изключение бе обявена за блажена, преди общоприетите срокове. Сега обаче, покрай труса, разтърсил Католическата църква с подалия оставка папа и избора на нов и с цялото това значително разместване на пластовете с определено геополитически привкус, защото един папа, тежащ на мястото си, определено би бил спирачка пред избухването на нова война, на някого му се стори твърде изгодно да атакува и безспорния авторитет на Майка Тереза. За оръдие на атаката този път бяха избрани учени от университетите в Монреал и Отава.

Ето един произволен цитат от нашите медии, които не закъсняха да се включат в общия хор:

«Съмнителният начин, по който (Майка Тереза) се грижеше за болните, не по-малко съмнителните политически контакти, съмнителното управление на огромните суми, които е получавала и прекалено догматичните й възгледи, по специално тези касаещи абортите, противозачатъчните и разводите, хвърлиха сянката на съмнението върху една от най-почитаните светици на ХХ век: майка Тереза от Калкута. Това става ясно от изследване, паралелно проведено в университетите на Отава и Монреал и впоследствие публикувано във вестник „Udem Nouvelles”.»

Информацията там е публикувана на 1 март и за две седмици обикаля света. Заглавията в българските медии са показателни за разразилия се пожар:

„Майка Тереза кътала тайни сметки”

„Майка Тереза не е светица, твърдят учени”

„За пример ли е била Майка Тереза?”

„Канадски учени ще представят разобличение на Майка Тереза”.

И прочие.

Пътят на светците е стръмен и осеян с недоверие от страна на съвременниците им приживе. А обикновено проумяването на светостта им може да отнеме и векове, както е случаят с нашите св. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански.

Майка Тереза беше като че ли щастливо изключение. Тя си знае колко й е коствало това. Защото, в интерес на истината, още през деветдесетте години на миналия век е имало остри атаки срещу нея и делото й. Те отново се свеждат до същото, за което тръбят днес и канадските учени – непрозрачни финансови дела, липса на адекватна медицинска помощ и едва ли не „култ към смъртта” в нейните домове на милосърдието, наричали ги „умирални”, та чак до обвинения в психическо разстройство. От няколко години в интернет например се върти едно филмче, назовано ехидно „Светица на тъмнината”, където видни психолози и психиатри лепят диагноза след диагноза върху действеното християнско усърдие и доброта, пронизали целия й житейски път. Заглавието на филма се заиграва с личното признание на Майка Тереза, нарекла сама себе си „светица на тъмнината”. Само че ето пълният цитат на думите й: „Ако бях светица, аз със сигурност щях да бъда светицата на „тъмнината”. Постоянно щях да отсъствам от небето – за да давам светлина на онези, които живеят в мрак на земята.”

Така че, с една дума, канадските учени просто притоплят стари манджи. Още през 2010 г., когато се навършиха 100 години от рождението на Майка Тереза, „Дойче веле” излезе с оглушителна статия, озаглавена: „Майка Тереза: светица или ангел на лицемерието?» Много показателен е обаче един от коментарите под статията, защото ни въвежда директно в българската действителност:

Косьо Коков – 26.08.2010 г. 18:53:05

Като всеки българин и аз съм мнителен и склонен да мисля, че такива като Ордена на милосърдието само гледат как да окрадат бедните стари хора. НО – ето една истинска история: баба ми, която е католичка и живееше в град на 200 км от мен и нямаше други роднини освен мен, залиня и не можеше вече да се грижи за себе си. Дойдоха сестрите и започнаха да се грижат за нея. Всеки ден. Всеки ден прясна храна, плодове, зеленчуци, почистване на къщата… и молитва. Нищо друго. И така в продължение на почти четири години. Накрая, когато не можеше дори да ходи вече, я взеха при себе си, за да се грижат пак за нея. След половин година почина – спокойно и в пълно съзнание, но без страдание. След това сестрите дойдоха и ми дадоха всичките й вещи до последните две скъсани копчета от джоба на престилката й – двата й пръстена, броеницата й, ключовете й, кръстчето й, и събраните пенсии до последната стотинка. Стана ми неудобно и предложих да им дам пенсиите – няколко стотин лева, за да ги използват да купуват провизии за другите хора, за които се грижат. Благодариха ми и ми отказаха. Никога не се опитаха да накарат баба ми да им препише жилището си, от мен стотинка за нищо не поискаха. Не знам какво щях да правя без тези жени, кой щеше да се грижи за баба ми. Шапка им свалям. А заглавието е срам за „Дойче веле“.

 Ето, точно тук се провалят канадските учени и това е ясно като бял ден. Защото те мерят със светски мерки едно дело, един живот, просиял в Христа. Да, Майка Тереза идва да лекува, да помага, но преди всичко тя идва да утеши – най-малките, най-слабите, най-бедните и да върне достойнството им.

Ето какво казва тя: „Струва ми се, че съвременните хора не приемат бедните като свои събратя. Гледат ги с презрение. Но ако имаха това дълбоко уважение към достойнството на бедния, много по-лесно биха се сближили с него и осъзнали, че той също е Божие чадо, че има същите права на живот, любов и грижа като всички останали. В сегашния век на бурно развитие всички бързат и се състезават, но някои изостават и не могат да се борят с другите. Точно тях искаме да обичаме и да се грижим за тях.”

Тези думи на Майка Тереза придобиват особено остра актуалност във връзка със случващото се днес в България. Защото тъкмо в утехата на най-слабите беше големият, страшният провал на правителството на ГЕРБ, доминирано от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, в тоталната нечуваемост и безчувственост на това правителство към мъките на една България, все повече заприличваща по мизерията си на Калкута от средата на миналия век, особено в провинцията.

Колко би бил нужен примерът на Майка Тереза на България днес – и по какъв повод се сетихме за нея!

Но отговорите на светците често са парадоксални за обвитите ни в дебела кожа светски сетива. А възможният отговор на Майка Тереза на българските въпроси направо би прозвучал сензационно.

Но нека да чуем езиковеда Тодор Балкански:

«С. Шуплиновски, македонски автор, упоменава в публикация във в. „Нова Македония“ от 1992 г. за „най-известната жена в Азия“ точния адрес, на който е родена Майка Тереза в Скопие през 1910 г. – ул. „Влашко сокаче“ 10. Той уточнява, че днешните й роднини в Скопие носят фамилиите Серафимовски и Йосифовски. Явно това са етнически българи, определящи се според наложената практика за македонци. Логичен е изводът, че и майка Тереза е етническа българка от македонската група на българския народ.»

Езиковедът Тодор Балкански припомня и друг факт. През 1910 г., когато е родена Майка Тереза, Скопие се намира още в състава на Османската империя и светското й име Агнес Гонджа Бояджиу (Agnes Gonxha Bojaxhiu) е записано на арабица. При транслитерацията на латиница името й зазвучава като Konca – „цветна пъпка“ на турски. Но личните имена Гонжа, Гонча, Гона, Гоница са често срещани сред българите от Мала Преспа, както и сред бесарабските българи.

В самото Скопие за етническия произход на майка Тереза не цари единомислие. При направена на място през 1992 г. проверка се оказва, че самите скопски албанци я смятат за българка, българите македонисти – за македонка, някои – за влахиня…

Само че добротата е отвъд сензацията. А тъкмо на доброта се опитваше да учи хората Майка Тереза. Затова с право може да я наречем Светицата на добротата.