Разговор с големия американски джаз китарист Майк Стърн, който ще представи специален квинтет в участието на съпругата си Лени Стърн, Петър Славов, Стоян Янкулов и Владимир Кърпаров в Пловдив и София

Майк Стърн (род. 1953 г., Бостън) e eдно от първите имена на знакови китаристи в съвременния американски джаз, за които човек се сеща, винаги когато отворим дума за онова златно поколение, към което принадлежат още Скофийлд, Фризел, Пат Матини… Още в края на 70-те излиза на голямата сцена, записвайки и пътувайки по турнета с Blood, Sweat And Tears, а по късно – в началото на 80-те – и с Били Кобъм и Майлс Дейвис. През следващите години животът и музиката го срещат още с Джим Хол, Джако Пасториъс, Майкъл и Ранди Брекър, Джон Патитучи, Виктор Утън, Ришар Бона, Денис Чеймбърс – списъкът е наистина безкраен. След злополука през 2017 г. получава сериозни неврологични увреждания на дясната ръка, но постепенно успява да възстанови уменията си и до днес не е престанал да обикаля широкия свят. По-рядко записва и издава албуми от преди, но когато такъв се появи, той е наистина шедьовър – чуйте Echoes And Other Songs от 2024 г. През последните години музикалното му сътрудничество със съпругата му – китаристката Лени Стърн, която свири и на западноафриканския струнен инструмент нгони, се задълбочава и днес той признава, че не може да си представи сегашните си групи без нея.

Двамата идват първо в Пловдив по покана на Пловдивския джаз фестивал (за пролетното му издание, което започва днес и продължава до 25 март, когато ще завърши с техен концерт) и после – в София за специален концерт, организиран от „Джаз Плюс“ на 26 март. Местата за уъркшопа на Майк и Лени Стърн с млади музиканти и за концерта им в Пловдив вече са запълнени, така че единствената възможност да ги чуете на живо е софийският им концерт.

Г-н Стърн, разкажете ни за това как изглежда творческият процес при вас днес.

Знаете за контузията, която получих на дясната ръка, нали? В годините след нея продължавам да се опитвам да поддържам форма със свирене всеки ден и пробвам да откривам нови начини през цялото време – колкото се може повече. И все още пиша музика. Не знам дали ще създам цял нов албум… Няма да е толкова дълъг, колкото последния, защото Echoes Аnd Other Songs беше наистина дълъг албум. Но със сигурност ще направя нещо по-нататък. Може би аз и жена ми ще запишем албум заедно. Нямам планове в момента. Пиша музика заради самото писане също – опитвам се. Понякога отнема повече време, отколкото друг път, но да – имам някои нови пиеси, които бих могъл да запиша. А жена ми има още повече идеи за парчета и може би ще съберем нещо за по-нататък. Просто продължаваме, независимо какво се случва.

И не спирате да пътувате. Последният месец е направо околосветско пътешествие.

Много пътувания имаме този месец, да. Започнахме от Австралия. Лудост е това, което правим… След три дни концерти в Австралия за годишнината на един клуб, се върнахме директно в Щатите – т.е. пътувайки назад във времето, защото Австралия е един ден напред. Оттам веднага на следващия ден – полет до Германия, за да свирим на фестивал. После – този уикенд – летим от Германия за два концерта в Канада. И веднага след Канада идваме в България.

В България сте със специална група от трима от най-добрите съвременни български джаз музиканти (Петър Славов, Стоян Янкулов-Стунджи и Владимир Кърпаров). Но на другите концерти в какъв формат пътувате – само дуо или с цялата си група?

В Австралия бяхме с цялата група, с която сме сега и в Канада, но с някои различни музиканти – басиста Ноам Танзер например. Денис Чеймбърс е и в двете групи. Само за България пътуваме сами – за да се срещнем с тази чудесна формация по идея на Петър Славов. Българската програма ще включва няколко мои композиции, със сигурност някоя и друга композиция на съпругата ми и много, много стандарти. Обичам да свиря стандарти през последните години.

Преди да започне разговорът ни, ми казахте, че винаги се въодушевявате от срещите си с нови хора, със следващото поколение, както ще бъде на уъркшопа със студенти в Пловдив. Но разкажете за чувството, когато свирите с най-близките си приятели, с които сте заедно от години.

Ами, свиря с Денис от много отдавна. Никога не сме преставали да свирим заедно. Тъкмо имахме чудесна серия от четири концерти в Ню Йорк с него и с Ришар Бона… Това е основната ми група, когато пътувам: Денис Чеймбърс на барабани, Боб Франческини на тенор саксофон и Лени. Басистите понякога се сменят. Напоследък много свиря с един млад джазмен от Израел, който се премести в Ню Йорк, тъй като не е много щастлив от това, което Израел прави напоследък. Името му е Ноам Танзер… Това е обичайната ми група. Понякога свиря и с Габор Бола на тенор саксофон. През септември на японското ни турне басист ще е Линкълн Гойнс. Там към нас ще се присъедини и Ранди Брекър. Всички те са близки приятели, с които продължаваме пътуването през годините.

Как изглежда съвместният ви творчески процес с Лени? Пишете ли музика и заедно?

Обикновено не композираме заедно. Но аз крада много от нейните идеи, тъй като тя е наистина добър композитор. Опитвам да се уча от нея, както и тя от мен. Женени сме повече от 40 години и това е просто невероятна връзка. Особено след като и двамата навършихме 70, което беше преди три години, свирим все повече и повече заедно. И днес въобще не искам да правя повече концерти, от които и тя да не е част. Така че всичките ми концерти са с нея в групата и пътуваме заедно през цялото време. Лени е много талантлива. И много красива. С нея понякога правим и такива проекти като този в България, когато се отвори възможност.

А нейното свирене на нгони дава ли ви различни идеи и поглед към китарата, когато свирите заедно?

О, да. Аз заговорих за пиесите, които пише, но определено и начинът ѝ на свирене и звукът на инструмента нгони ми влияят, водейки към уърлд мюзик звучене… С нея свирим заедно наистина по цял ден. Упражняваме се здраво – в момента точно с музиката на Колтрейн, за да поддържаме форма.

Ако ви върна назад в годините, как се срещнахте двамата за първи път?

Запозна ни Бил Фризел. Тъкмо преди да завърша колежа „Бъркли“, който така и не завърших, защото заминах да свиря с Blood, Sweat and Tears, Лени се появи в „Бъркли“ и искаше да взема уроци по китара от мен. Оженихме се много скоро след това и вече 40 години сме заедно, повече от 40 години… Тогава тъкмо ѝ беше изтекла визата за САЩ и аз просто ѝ предложих вместо да пътува нагоре-надолу за визи… да се оженим. В началото и двамата нямахме идея колко дълго ще продължи това, но се обичахме и само няколко години по-късно вече знаехме, че ще останем заедно за цял живот. Понякога щастливата случайност те намира.

Невероятна история и много се радвам, че щастливата случайност във вашия случай се казва Бил Фризел, с когото и двамата сте свирили и записвали (и в началото – първия албум на Лени от средата на 80-те, но и през годините, добър пример е вашият албум Play от края на 90-те), тъй като неговият първи концерт в България също предстои само месец след вашите два.

О, Бил е наш семеен приятел. Не съм го срещал в последно време, защото той пътува по света още повече и от нас. Последния път се засякохме на едно обучение, което водехме заедно в Ню Йорк миналото лято… Но трябва да му се обадя да се видим, да. И двамата много го обичаме – и него, и музиката му и начина, по който я свири.

Все още можете да намерите билети за софийския концерт на Майк и Лени Стърн с Петър Славов – син (контрабас), Владимир Кърпаров (саксофон) и Стоян Янкулов-Стунджи (ударни), организиран от „Джаз Плюс“ на 26 март, в мрежата на Eventim или на място в „Дюкян Меломан“.