Начало Галерия Майстора в Швейцария
Галерия

Майстора в Швейцария

Ерик Евтимов
05.12.2023
1368

Изложбата „2 500 години българско изкуство“ в Етнографския музей на Ньошател (1958–1959)

От 29 юни 1958 г. до 1 февруари 1959 г. в Етнографския музей на град Ньошател в Швейцария се открива впечатляваща изложба под наслов „2 500 години българско изкуство“. Вернисажът е на 28 юни 1958 г. с участието на представители на българското посолство в Берн (начело с тогавашния посланик П. Григоров) и делегация от България, начело с председателката на Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина А. Аврамова. От страна на кантона на Ньошател приветствие отправя градският съветник и отговорник за музеите и библиотеката на град Ньошател Жан Линиер. Уредник на изложбата от швейцарска страна е директорът на Етнографския музей в Ньошател Жан Габю (1908 г. Ла Локл – 1992 г. Ньошател), който е един от най-известните гео-етнографи за своето време и работи в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО.

След Втората световна война социалистическа България илиза за първи път така всеобхватно на европейската културна сцена. За това допринася Конфедерация Швейцария в старанието си да подобри не само политическите, но и икономическите, и културните връзки с България след промените, последвали Априлския пленум от 1956 година.

В тази връзка Жан Габю и още един ръководен сътрудник на музея – Валтер Хюгентоблер, посещават в рамките на един месец България (юли–август 1956 г.), пътуват из цялата страна, посещават и заснемат всички места и забележителности, от които впоследствие ще бъдат изпратени експонатите за представяне в изложбата „2 500 години българско изкуство“. Работят по 15 часа на ден, загърбвайки недоверието, което ги посреща – така Габю обобщава в края на своя доклад от 1958 г. престоя си. Резултатът е впечатляващ: изготвят безценен каталог от музейни артефакти от България с уникални образци на европейската култура.

Реализацията на самата изложба започва в началото на 1958 г. За тази цел се изработват декоративни пана от известния тогава български декоратор Йордан Баров, който пристига и работи на място в музея. Снимковият материал от пътуването в България на Валтер Хюгентоблер и проявяването на черно-белите диапозитиви 7х7 от многобройните екземпляри и макети от България са поверени на фотографа Фердинанд Пере от Ла Шо де Фон.

Впечатляващи при тази изложба са големите по брой и богатство представени експонати (повече от 400), част от които са и тракийските съкровища от Вълчитрън и Панагюрище. Направени са и макети на тракйска гробница и възрожденска къща. По желание на уредника в изложбата са обхванати всички етнографски региони на България.

Участието на Майстора в изложбата в Швейцария 1958–59 г.

Участието на четирима български художници се разполага в новопостроеното през 1955 г. крило на вила Пури, в която се помещава Етнографският музей на Ньошател, в галерията на първи етаж. Новаторско за времето архитектурно решение е организирането на „динамични изложби“, където за много кратко време изложбените помещения в новото крило на Етнографския музеи се превръщат от проект „Сахара 57“ в проект „2 500 години българско изкуство“, включващ изложбени пана с тракийски гробници, възрожденски къщи, родопски пътеки и китеници, както и български национални носии.

Вила Пури с новия изложбен тракт в дясно, снимка на автора, март 2023 г.

Kъм тях от 20 декември 1958 г. се включват пристигналите нарочно от България творби на основополагащи за времето български художници: Владимир Димитров – Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и Иван Пенков.

Майстора участва със седем свои картини, всички от фонда на художествената галерия в гр. Кюстендил. Списъкът следва реда на изброените картини – както е заведен в архивния фонд на Етнографския музей в Ньошател. Инвентарните номера и оценката на картините в левове се намират в скоби към всяка картина (вж. Приложението):

Сестри (масло върху платно, 100/120 см, инв. № 41)
Мома (масло върху платно, 120/100 см, инв. № 1);

В потвърждение на фактa, че списъкът е оригинален и изготвен специално за изложбата в Ньошател, е и картината „Мома“. Тя е преведена на френски като „Jeune Fille“, което би означавало „Младо момиче“, но картина с тези размери е заведена под инв. номер 305 в ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ и отговаря на картината с наименование „Мома“.

Българска мадона (1924 г., масло върху платно 100/80 см, инв. № 6)

В тази връзка предполагам, че за първи път картината, изобразяваща българската мома Дафина от с. Шишковци, Кюстендилско, е представена за западно-европейската публика като „Българската мадона“ в аналогия с известната картина на Леонардо да Винчи. Така възниква и името на картината, станало впоследствие един от символите на художника и шедьовър на българското национално изкуство изобщо. Кръстник на платното вероятно е именно уредникът на изложбата Жан Габю, който изготвя и инвентаризира списък с излаганите картини на българските художници за изложбата в Ньошател от 20 декември 1958 г. до 1 февруари 1959 г.

По списъка в Приложението следват още картините:

Майка с деца (масло върху платно, 85/100 см, инв. № 7)
Жътварка (масло върху платно, 64/74 см, инв. № 26)
Тодора (1935 г., масло върху платно, 65/75 см, инв. № 4)

Най-вероятно инвентарните номера по списъка, както и застрахователните суми в размер от 5 000 да 6 000 лева, са предвидени специално за тази изложба, което доказва и подбора, и представянето на картините специално за участието им в изложбата в Ньошател. Впечатляват разнородните размери на картините, рамките, върху които Майстора опъва платната и пресъздава достоверно искрящите образи на хората и природата на Кюстендилския край. При това като водещ антрополог за времето си Габю избира с тънко чувство изключително запомнящи се портрети на българки на фона на живата Кюстендилска природа.

В допълнение към изложбата е било предвидено в галерията на първия етаж на новооткритото крило на музея, където са били изложени картините на българските художници, да звучи музикалната композиция на маестро Марин Големинов „Нестинарка“; той е скъп приятел на Майстора от времето, прекарано заедно в с. Раждавица.

Впоследствие изложбата се посещава и от международна публика, която предизвиква интереса на двама американски изкуствоведи: проф. Уилиям Дол, консерватор и изкуствовед от университета в Голета, Калифорния, и антрополога и социолог проф. Валтер Голдшмид от университета в Лос Анджелис, които пътуват специално до Ньошател и посещават изложбата.

На основата на новооткрита информацията в годишния доклад на Етнографския музей на гр. Ньошател за 1958–59 г. (стр. 80 и сл.) и от архивния фонд на музея със списъка на изложените картини на Владимир Димитров – Майстора могат да се направят следните изводи:

– Изложбата „2 500 години българско изкуство“ от 29 юни 1958 до 1 февруари 1959 г. е определена като „изключителна“ за европейската култура от уредника на музея Жан Габю и е доказано единствената изложба на Владимир Димитров – Майстора приживе в Швейцария;

– Картините на Майстора и останалите трима български художници са подбрани и изпратени специално за участие в тази в Етнографския музей на гр. Ньошател, Швейцария;

– Картината „Българска мадона“ от 1924 г. получава своето кръщение и става символ на българското художествено изкуство за западноевропейската публика благодарение на изложбата в Ньошател;

– Уредникът на изложбата Жан Габю се утвърждава като водещ за времето си изкуствовед-антрополог и може определено да се твърди, че е кръстникът на „Българската мадона“.

Приложение от архивния Фонд на Етнографския Музей на град Ньошател 1958 г.

Текстът се основава на обширния годишен доклад на Етнографския музей за 1958–59 г. към градската библиотека на Ньошател и на архивния фонд на Музея със списъка на изложените картини на Майстора (и другите български художници) в рамките на изложбата; в тази връзка изразявам моята искрена благодарност на г-н Бернард Кнодел, заместник уредник на Етнографския музей в Ньошател, за предоставения ми списък от Фонда на музея и допълнителните разяснения по него. Незаменима помощ за подреждането и уточнението на снимковия материал с платната на Майстора от новооткрития списък ми оказа г-жа Светла Александрова, уредничка в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в гр. Кюстендил. Картините на Майстора „Българска мадона“ и „Тодора“ са единствените от списъка, които са датирани, съответно 1924 г. и 1935 г.

Д-р Ерик Евтимов е юрист, член на Управителния съвет на Фонд „Константин и Зиновия Кацарови“ към Женевския университет в Швейцария.

Ерик Евтимов
05.12.2023

Свързани статии