На 25 февруари почитателите на Джузепе Верди ще имат нова среща с десетата опера на италианския майстор и първата по сюжет от Уилям Шекспир
Към своя любим автор Верди ще се завърне едва в края на славната си кариера, за да създаде последните си две опери „Отело“ и „Фалстаф“.
На специална пресконференция в Софийската опера международният екип представи творческите си търсения.
Директорът на операта Пламен Карталов заяви: „Ние споделяме нашата ангажираност към разнообразието на репертоара. Имаме непрекъснати срещи с ученици, работим с млади хора. Сега е премиерата на „Макбет“, през март предстои балетната премиера „Гордост и предразсъдъци“ и след това се посвещаваме на летния сезон – Вагнеровия фестивал и „Опера на площада“.
Ето какво сподели екипът на „Макбет“.
Вера Петрова, режисьор: „Макбет“ е сред най-красивите опери с една от най-страстните музикални партитури, с изключителни бои в целия музикален изказ. Симбиозата между Шекспировия мрачен сарказъм, изведен в свръхестествените герои, и патетично страстния, красив музикален език на великия Верди е голямо предизвикателство за всеки екип. Нашето голямо желание с Мария Колева (сценограф) беше да се придържаме към ремарките на Верди и в същото време да поднесем интерпретация, която няма да наруши историята, разказана в тази опера. Силуетите и декорите са мрачно Средновековие. Целият свят е потопен в кръв. Нищо ново не се случва под небето. Но ние го разказваме като фантазен трилър с много интересна естетика на готически врати остриета, които създават усещане за опасност. Надяваме се да я постигнем и с помощта на Риолина Топалова, която работи по пластиката на артистите. Имаме един невероятен герой, изигран от Александър Александров, нашия голям балетист. Надяваме се да ви разкажем история, която наистина да бъде фантастична и в същото време да запази психологическия трилър между главните герои. За мен това заглавие поставя най-тежките въпроси: Кои сме? Защо сме се родили? Има ли смисъл човешкият живот и ако има, какъв е той? „Макбет“ е много трудна вокално опера. Тя е екстремна, изключително сложна за централните и за малките роли. Оркестърът и хорът също изграждат много сериозна партитура с огромен мащаб на нюанси. Опитваме се Лейди Макбет да е просто човек, а не психопатично чудовище. За мен най-сърцераздирателната и красива мелодия в операта е точно на Лейди Макбет – там, където една човешка душа се държи на една струна и върви по път, който не знаем накъде ще я отведе. Трудна опера, от една страна, защото изисква големи певци, но те трябва да са и изключителни артисти, защото това е драматургията на Шекспир. Тя не може да бъде направена схематично. Тя трябва да бъде изведена във всички нюанси, които в много интересен, подсъзнателен музикален изказ Верди поставя като предизвикателство не само пред диригенти и солисти, но и пред постановъчния екип. И може би това е причината една от най-красивите опери на Верди по-рядко да се поставя“.
Мария Колева, автор на сценографията и костюмите: „Търсехме сценичен образ, който да е симбиоза между реалното и метафизичното. Така се родиха тежките архитектурни кулиси, тези остриета, които са напомняне за съответната историческа епоха. В същото време ги съпоставяме с много неравни природни терени, които обрисуват света на вещиците и пространството на свръхестествените сили, основната движеща сила в този спектакъл. Образът на вещиците, много интересният образ на Вратаря – Пазителя на сънищата, както го създадохме в нашия спектакъл, стъпва върху пиесата на Шекспир. В нея Вратарят е малка роля, която ние развихме. Основната гама е по-монохромна, по-мрачна, с възможно най-малко светлина. Запазили сме това усещане, но сме запазили и много акценти, които ще видите в костюмите, особено в тези на свръхестествените същества. Червеният цвят е важен елемент в костюмите. Създадохме много интересни текстили, те в своя колективен образ създават илюзия за сенки, които газят в огромна локва кръв и сякаш се разтичат в пространството. Силуетите до голяма степен са флуидни“.
Риолина Топалова, хореография: „Всеки път е предизвикателство да съм в екипа на Вера Петрова. Тя много дълбоко и емоционално влиза в драматургията на заглавието, върху което работи като режисьор. Изисква неговата пластическа одухотвореност не само като изграждане на образи, но и като емоционално състояние. С костюмите нашият прекрасен сценограф ми е дал възможност да развивам богата пластика. Специално обръщам внимание на хора, който е страшно мотивиран в изграждането на цялото заглавие, защото целият хор е с много повече задачи и с много повече движенчески изисквания“.
Алесандро Д`Агостини, диригент: „Каква е необходимостта в днешно време да поставяме „Макбет“? „Макбет“ не е музейна опера. Тя е опера за човека, изправен пред властта – изключително актуална. Верди си задава въпроса как човек се преобразява, когато получава власт? Но злото не е свръхестествено. Вещиците предсказват бъдещето, но изборът е на Макбет. И това е основното. Проблемът за властта се среща в много опери на Верди – „Дон Карлос“, „Аида“. Интересно е и как Верди експериментира тук в колорита на оркестъра, в колорита на хора и на гласовете на солистите. Той изпълва всичко с указания – дали да е по-тихо, да шепнеш, дали гласът да е затъмнен понякога. Защото те трябва да подсказват състоянията на душата, които са извънредни, но всъщност човешки. Ние много работихме върху това с хора, но и с оркестъра. Аз съм изключително доволен, защото намерих невероятен хор и оркестър с огромен потенциал. Доволен съм от постигнатите резултати. Имаме невероятен екип от певци, които са готови да изпълнят всички указания на Верди. Изключително се радвам, че работя с Вера и с нейния екип, защото тя всъщност тръгна от Шекспир. А познаването на Шекспир е изключително важно, за да се възстанови величието на тази опера… От двамата главни герои единият има само една ария, а другият цели четири. За ролята на Лейди Макбет се изисква изключително различна вокалност, а за Макбет се изисква само да присъства непрекъснато на сцената, но с една-единствена ария чак на финала и с много дуети и моменти, в които той пее с другите изпълнители. Това означава, че Верди променя правилата. Главната роля вече е на баритона, а не на тенора, каквато е традицията. И не е обичайната любовна история, има нетипична схема в драматургията“.
Венцеслав Анастасов, Макбет: „Срещата ми с това произведение на Верди е още в съвсем ранна детска възраст. Когато бях на три години, моите родители, Мария Венциславова и Анастас Анастасов, бяха водещи солисти на Русенската опера и изпълняваха Лейди Макбет и Макбет. В детската ми глава са останали много мелодии, които после се насложиха и при разучаването на операта за всички постановки, в които съм участвал в България и в чужбина. Моят баща, когато изпълняваше Макбет, ми даде някои насоки, които още помня. Основното е, че при работата над образа той винаги си е представял, че Макбет и Лейди Макбет са двете страни на героя. Те живеят в него и в даден момент от историята взема превес единият или другият, както доброто и злото са борят в нас. Не казвам, че Лейди Макбет е доброто, а Макбет злото или обратното, но всичко е пропито с нюанси в решенията, в характерите и това определя съдбата им“.
Радостина Николаева, Лейди Макбет: „Ще дебютирам в ролята на Лейди Макбет. Не съм си представяла, че ще се докосна до този образ, най-вече заради неговата многопластовост, заради това, че е толкова интензивен и експресивен. Едно от нещата, които ми импонират, е, че не трябва да показваме Лейди Макбет от нейната жестока страна, а трябва да покажем нейната слабост чрез любовта към съпруга ѝ. И чрез тази любов, която се превръща в нейна слабост, да покажем човешката страна и това, че тя също страда. Разбира се, тя е зависима от стремежа към власт, която е разрушителна. Ще видите нещо много по-различно от това, което сте гледали“.
Лилия Кехайова, Лейди Макбет: „Преди единадесет години, когато се явих на прослушване в Софийската опера за ролята на Тамара в операта „Борислав“, изпълних арията на Лейди Макбет. Повече от петнайсет години знам цялата роля, но не я бях пяла. Изключително съм щастлива, че ще изпея тази роля, защото много я обичам. Имаме прекрасна изпълнителска традиция в лицето на Гена Димитрова. Освен че чисто вокално много ми харесва, ролята изисква абсолютно отдаване, пълно изразяване на цветове, емоция, страст. Като актьорско присъствие е голямо предизвикателство“.
Габриела Георгиева, Лейди Макбет: „Дебютирала съм в тази роля още през 90-те години. Тя е изключително интересна и предизвикателна, в крайни контрасти, динамически, вокални, актьорски. Това е история за жена, която е много амбициозна и същевременно силно влюбена в съпруга си, която прави и невъзможното, за да го подкрепи. Тя си дава сметка, че той иска властта, но няма достатъчно сили сам да я постигне. Тя плаща с живота си за това, че създава от него чудовище, тиранин, който минава през трупове. И всичко това я тласка към полудяването. Прочитът на Вера Петрова е много дълбок, много провокативен към нас като актьори и певци. Маестро Д`Агостини е диригент, който обича певците, който помага и има какво да им каже“.
Алесандра Ди Джорджо, лейди Макбет: „Изключително благодарна и щастлива съм, че съм тук, в този прекрасен град и във вашата прекрасна опера. Това е седмата постановка на тази опера, в която участвам. Това е ролята, която изгради целия ми път. Тя ми помогна да бъда и в Метрополитън опера, да развия своята кариера. Това, което е много хубаво в тази версия, е че изпълняваме ролята триизмерно. Не се вижда само това, което е в партитурата, защото в партитурата е по-различно от това, което пише Шекспир. Тук имаме възможността да я хармонизираме, да я доближим към публиката. Тук Лейди Макбет е част от Макбет, в симбиоза, от която не може да се откъсне“.
Росен Ненчев, Макдъф: „Макдъф има само една ария, но тя е изключителна и е може би един от най-красивите моменти в операта. Имах възможността преди години да работя с Хосе Карерас на един от майсторските му класове точно арията на Макдъф и тогава той ми пожела да направя цялата роля. Много съм щастлив, че имам този шанс сега. Това е опера, която е в тъмните краски на живота. В момента виждаме, че злото надделява в света и навсякъде има войни. Затова ролята на Макдъф е изключително важна, защото той е добрият човек, светлината. Въпреки че загубва семейството си, той намира сили да се пребори с мъката, със злото и накрая доброто да победи. Надяваме се това да се случи и в света“.
Спектаклите на „Макбет“ в Софийската опера са на 25, 26, 27, 28 февруари и 1 март.
