„Христо Харалампиев. Скулптура и рисунки“, 30 октомври–22 ноември 2025 г., СБХ, „Шипка“ 6, 1В
Сегашната изложба на Христо Харалампиев, която той представя на вниманието на публиката, за пореден път събира под един покрив скулптура и рисунка. Тези два клона на пластическите изкуства, както показва опитът и на други автори, и на редица групови експозиционни изяви в миналото, пък и през последно време, като правило се свързват помежду си и съжителстват безпроблемно и органично в пространството на залата.
Можем да видим и да се уверим, че рисунките и малката пластика в случая се взаимодопълват по-скоро на принципа на контрапункта. Подобно съчетание при Христо Харалампиев отдавна е приело формата на последователно защитавана идейно-пластическа програма, която авторът последователно демонстрира през годините в редица свои предишни прояви от сходен тип. Това са сякаш двете страни на един и същ медал, които не само се допълват, но и по великолепен начин взаимно се обуславят. При рисунките не става дума за подготвителни скици или за ескизи, а за напълно автономни опуси, съдържащи специфична пластическа проблематика, „паралелна“, но не идентична на проблематиката на триизмерните форми.
Произведенията демонстрират възможно най-пълното овладяване от страна на художника на безкрайните експресивни възможности на човешката фигура, на тялото. До такава степен, че натурата загубва стойността си на изходен сетивен подтик и се превръща единствено в претекст, в най-добрия случай в първичен импулс, иницииращ създаването на самостоятелни образни решения, при които е останала да звучи единствено като далечно ехо.
Христо Харалампиев се придържа към класическите, традиционните концепции за скулптура – триизмерен, материален обем, специфичен артефакт, който „създава“, организира и осмисля околното пространство. В конструирането на пластическата форма демонстрира единство на фигуративно-изобразителния и на конструктивно-архитектоничния принцип на изграждане на произведенията.
Пластиките са многосъставни, многопосочно композирани в техните основни мотиви и отделни фрагменти. Обиграването на съотношенията позитив/негатив приема вариативни измерения и е условие за динамизирането на формата. „Просмукването“ на светлината, както и играта ѝ по повърхнината на бронзовите плочи, от които основно се конструира творбата, внасят допълнителни интонации в общото въздействие. Липсата на наименования свидетелства, че скулпторът концептуално се придържа към по-абстрактни, синтезирани категории. Така се прави опит да бъдат надмогнати пределите на сетивното, а до голяма степен и на предметно-материалното, с оглед да бъде даден приоритет на емоционално-асоциативното, на духовното начало в развитието и във възприемането на образа.
Акцентите са фокусирани еднакво както към близкия (тактилно усещане, „сканиране“ от страна на погледа на фактурата, ту гладка, полирана, ту релефна и патинирана, грубовата) и на далечния план (експресията на формалните характеристики, сумиращи разнообразните силуети, които изграждат общата представа). Пластиките при все това не са предназначени за последователно и изцяло кръгово възприятие. Фронталният поглед в известна степен е все пак определящ.
Рисунките като цялостна трактовка са в по-голяма степен съответни на природните и на естествените, зримите характеристики на тялото. Те са осъществени с черен и цветни тушове, предимно в регистъра на студените и на землистите тоналности. Пример са за импровизационна виртуозност на линията и на петното, нагледно свидетелстват за самия процес на изграждане на произведението. При това радостта и удоволствието от рисуването не само не противоречат, но предполагат, колкото и да звучи парадоксално на пръв поглед, запазването на конструктивната стабилност и на композиционната осмисленост. С други думи, в тях е постигнат баланс между рационално и емоционално начало.
В тези творби виждаме обичайните за Христо Харалампиев артистични интерпретации на голото тяло. Авторът убедително демонстрира непреднамерена естественост при избора на позата, на гледната точка, на акцентите, както и на формалната структура, която развива последователно с лекота и с освободен и уверен жест.
