Мислех този текст да бъде за някои кривици между писатели и издатели. За някои неща, които трябва да бъдат казани. Макар и не на висок глас, но отчетливо и категорично. Той щеше да носи заглавие „Как не забогатях!” Но после реших да не развалям празниците на хората. Нека хората да си отпразнуват. Студеният кристал на януари като че ли ще е по-подходящ за такъв текст за кривиците, когато празничната еуфория е преминала и главите вече са бистри.
Още повече че през последните дни книгата наистина беше на почит, на голяма почит на Панаира в НДК и може би ще бъде прибързано да показваме картона под златото на някои от ореолите.
Две думи за Панаира. Това беше един от най-стегнатите, най-гвардейски панаири на книгата. Поздравления за НДК и организаторите.
Затова реших днес, след едноседмичното скитосване в най-голямата книжарница, да кажа няколко думи и за малките книжарници, които преминаха през живота ми и където преминаха дълги часове от живота ми през последните години и които не бяха и може би никога няма да бъдат във фокуса на телевизиите. Но те съществуват и също толкова сърцато се борят за книгата и за нас, читателите. Днес думата ми ще е за тях.
Веднага ще направя уговорката, че в този текст няма да присъстват книжарници като „Български книжици” и „Нисим” – две от любимите ми. Те са вече институции и нямат нужда от закрила.
Днес ще ви разкажа за няколко малки книжарници, които като хартиени лодки се опитваха да плуват. И като хартиени лодки вече потънаха.
И за една, която още плува.
Ще започна с онази книжарница, която се появи преди няколко години на ъгъла на „Любен Каравелов” и „Фритьов Нансен”. Носеше името „Книги и…” Направи я Татяна, веща и в издателския, и в книжарския бизнес, заедно с дъщеря си. Това наистина беше една книжарница за добрите книги. Беше едно облагородено с любов и разбиране пространство, откъснато, отвоювано от фучащия свят навън. Вътре на няколко пъти срещах да се застоява проф. Божидар Кунчев, явно и той имаше нужда от подобен оазис.
Пръв за тази книжарница ми съобщи несломимият скитник Калин Терзийски. А след време, заедно с него и Бойко Ламбовски, дори направихме една премиера в тази книжарница. Уж да й помогнем да размаха криле.
Но лека-полека собственичката на помещението подивя. И поиска безбожен наем. Сега на същото място продават чанти, портмонета и колани.
Татяна и дъщеря й не се предаваха.
Те наеха ново помещение, срещу входа на Медицинска академия откъм „Пенчо Славейков”. Отново на новото място възникна прекрасен книжен остров. И тук направих една премиера. Свиках приятелите под знамената – и неколцина дойдоха. Защитени в крепостта на добрите книги, за половин-един час се чувствахме съвсем у дома си.
Но когато минах оттам след месец-два, помещението вече беше празно, а витрините – прашни. А малко по-късно видях вътре да продават кошници, хавлии и сапунерки.
По-надолу, към Петте кьошета, също имаше хубава книжарница, с името „Подир сенките на облаците”. Държаха я брат и сестра. Още един добър пристан. И сайт направиха двамата, започнаха да качват интервюта с писатели, бяха пълни с добри идеи. И нея я отнесе течението на евтиния, бърз и вълчи свят, който не търпи духовните пространства.
Братът и сестрата също не се предадоха.
Пренесоха книжарницата и името й на „Раковски”, срещу църквата „Св. Параскева”. По-рядко имах път натам, но пак минавах, влизах, разговарях. Един ден братът каза: „Ще затваряме. Не става”.
И затвориха. И къде са сега, къде е хартиената им лодка, вече не знам.
И аз обичам топлите и просторни помещения на книжарници като „Хеликон” и „Гринуич” (честито на „Гринуич” за приза!), но едновременно с новите книги обичам да разглеждам и стари книги. И затова, когато в началото на лятото се натъкнах на подобна книжарничка в центъра на София, на „Княз Борис I” 61, не можех да се нарадвам на късмета си. Книжарницата е на едно момиче вече на години. Пред очите ми, ден след ден, тя успя да боядиса сам-сама помещението, не по-голямо от кафез за орли, да стъкми рафтовете, да подреди книгите. Цяло лято ремонтираха „Княз Борис I” и достъпът до книжарницата беше нарушен, затруднен и понякога направо невъзможен, но това момиче вече на години не се отчайваше, не мислеше да се предава. И още не мисли. Но като тегли чертата, като погледне везните – не й е до шампанско.
А аз не искам за пореден път и тази хартиена лодка да потъне. Затова пиша този текст, повече хора да научат адреса на книжарницата – книжарница Newsart, ул. „Княз Борис I” 61. Вътре има първите стихосбирки на известни днес поети, има пълните комплекти от книгите на прочути днес наши писатели, с европейска, балзаковска слава. Има кримки, има история, има стари безценни издания. Има и доста от нашумелите нови книги. В такива книжни сейфове не знаеш какво съкровище можеш да намериш.
Четящите знаят добре, че в трудни моменти от живота ни книгата може много да ни помогне. Но понякога се налага и ние да помагаме на нейните обиталища.
Аз не искам и тази хартиена лодка да потъне.
Запомнихте ли – книжарница Newsart, ул. „Княз Борис I“ 61.
