Не можеш да ме убиеш: имам глас, лира и слово.
„Малко врабче“ (Minik Serçe) е емблематичен за турското кино филм от 70-те години, в чиято главна роля е звездата на турската поп музика, тогава все още изгряваща – Сезен Аксу. Базиран на едноименния мюзикъл на Франк Пиърсън A Star is Born („Роди се звезда“), накратко сюжетът на филма се върти около млада певица, която се изявява по сватбените салони и се омъжва за известен изпълнител в залеза на кариерата си вследствие на славата и прекомерната употреба на алкохол. Тяхната любов и кариера е отровена от хитри продуценти и мениджъри, които се вълнуват единствено от това да печелят пари на гърба на творците. На пръв поглед тривиална история с лек епигонски привкус, но темата за взаимоотношенията между артисти и продуценти е характерна както за онзи период от популярната култура, така и днес. От тази кинороля младата поп певица, дебютирала няколко години по-рано, приема и по-късно утвърждава своя псевдоним Малкото врабче. Е, не пее френски шансони по парижките сокаци като музикалната икона Едит Пиаф, но пък успява да се превърне в една от кръстниците на поп музиката на Ориента.
Коя е Сезен Аксу? Как се превръща тя в една от най-обичаните и уважавани изпълнителки в Турция? Да погледнем към живота и кариерата ѝ.
Корените на Фатма Сезен Йълдъръм са свързани със Солун, откъдето през 1923 г. по време на размяната на население съгласно споразумението към Лозанския мирен договор между Кралство Гърция и Република Турция предците на Аксу се преселват в Турция. Тя е родена през 1954 г. в Сарайкьой (гр. Денизли), но детството ѝ минава в Измир, където семейството се премества. Именно в крайморския град Малкото врабче на Ориента завършва девическата гимназия. През този период любопитството ѝ към изкуството вече е факт. Интересува се от рисуване и театър, но съкровената ѝ мечта е да стане танцьорка. Няколко години по-късно Аксу ще възкликне: „Добре че Бог съжали баща ми, та станах певица“. След гимназията обаче се записва във факултета по земеделие към Егейския университет, но след първите два курса решава да прекъсне и да започне нов етап в живота си, пристигайки в Истанбул.
Още през 1970 г., едва на 16-годишна възраст, Фатма Йълдъръм участва в музикалния конкурс „Златен глас“ към списание „Уикенд“, журиран от известната Ажда Пеккан. Получава шестата награда, което се превръща в прощъпулник за кариерата ѝ. Четири години по-късно изпраща три свои песни на една от реномираните звукозаписни компании. Освен първите успехи в музиката, в този момент преживява и първите лични радости, поднесени от любовта. Вкусва от брачния живот, но претърпява разочарование.
Възлова година в професионалния ѝ път се оказва 1975 г., когато с псевдонима Сезен Селей излиза първата ѝ музикална плоча, озаглавена „Хайде, късметът ми“, следват „Неизживени години. Съжалявам“ и „Невъзможно. Безсмъртен“.
Не по-малко важна роля има следващата, 1976 г., когато Малкото врабче дебютира както на сцената, така и с първия си албум „Довиждане“, а две години по-късно издава албума си „Врабче“ и играе във филма, споменат в началото. От този момент до днес Малкото врабче на Ориента издава около 25 албума; участва два пъти в Евровизия, през 1983 г. и 1985 г., играе в мюзикъла „Преди хиляда години, след хиляда години“ заедно с куп звезди от сериала „Йешилчам“; написва повече от 400 стихoтворения и композиции; печели редица престижни награди и продуцира десетки музикални таланти, някои от които се превръщат във водещи поп звезди на турската и световната музика. Албумът ѝ „Усмихни се“, излязъл през 1991 г., е сред най-продаваните на всички времена с 40 милиона продадени екземпляра.
Удивителните постижения на Сезен Аксу не оставят безразлични сънародниците ѝ и обществените реакции към нея като творец с характер и човек с позиции не закъсняват. Нещо повече – неведнъж през годините тя е защитавала обществени каузи и се е конфронтирала с политическата класа. Показателен е случаят с албума ѝ „Сезен Аксу пее“, излязъл през 1989 г., в който помества песента „Последен поглед“, посветена на екзекутирания от превратаджиите през 1980 г. ученик Ердал Ерен, обвинен в убийството на редника от пехотата Зекерия Йонге.
През лятото на 2002 г. Малкото врабче прави безпрецедентно турне от концерти под надслов „Песните на Турция“, в който участват хорове на гърци, арменци и евреи, пеещи на родните си езици на сцената. Събитието постига нечуван успех и е отразено от световната преса. Пословичната толерантност на Аксу не се ограничава само до етническата и културната търпимост между хората. През 2012 г., след поредния сблъсък на турските военни сили и прокюрдската Работническа партия, тя написва и изпълнява песента „Сълзите на Бог“. Година по-късно, по време на протестите в парка „Гези“, подкрепя участниците с думите: „Това е първата младежка революция в света. Те казаха необикновена дума и я казаха на необикновен език, хората там, които излязоха на улицата“. Веднага след това написва и посвещава на жертвите на протеста сингъла „Новите и тези, които остават нови“. Открито подкрепя и хомосексуалните хора в Турция.
Преди шест години Сезен Аксу провокира консервативните кръгове в Турция с песента „Да живееш е прекрасно“. Обвинена е в това, че е осквернява и обижда Адам и Ева. Дори президентът на Република Турция, без да назовава името ѝ открито, отправя критика към нея. В началото на 2022 г. Малкото врабче публикува песента „Ловец“, която е преведена на повече от 30 езика. Основното послание в текста е за свободата на словото и на твореца.
Силното земетресение през февруари 2023 г. в Турция и Сирия отключи вълна от състрадание и желание за помощ на пострадалите. Реагира и турската интелигенция. Освен че подкрепиха с дарения пострадалите, творците откликнаха и със своята духовна енергия – нужна на всеки народ, както в тъжни, така и в радостни дни. В месечния брой на едно от списанията за култура Сезен Аксу посвети стихотворение на пострадалите, озаглавено „Възможно“. Примата е изобразена и на корицата на броя, на която четем посланието: „Хайде, усмихни се! Облаците ще отминат“.
Левент Халил е завършил българска филология в Пловдивския университет. Работил е като учител в Хасковската езикова и математическа гимназия. Понастоящем е екскурзовод в Регионалния исторически музей в Хасково.