Начало Книги Малко облаче… като една човешка длан
Книги

Малко облаче… като една човешка длан

1017

Светлина от облака. Екзарх Стефан в мемоари и документи, съставител Румяна Илиева Прешленова, София: ИБЦТ–БАН, 2023 г.

При портите на Бачковския манастир, съхранявал пет века тленните останки на свети патриарх Евтимий, последният свободен български патриарх преди падането на Българското царство под османска власт, има две възпоменателни плочи, на които пътникът може да прочете на български, английски и иврит следното:

„В тази света обител почиват Патриарх Кирил и Екзарх Стефан, български духовни водачи, изиграли по безпримерен и самоотвержен начин решаваща роля за предотвратяване на депортирането на българските евреи към нацистките лагери на смъртта през 1943 г.

Ако светът бе имал повече такива доблестни и смели личности като Патриарх Кирил и Екзарх Стефан, със сигурност още много евреи щяха да бъдат спасени от трагичния край.

„Да бъде благословена вовеки светлата им памет!

Осемдесет години след тежките времена от края на Втората световна война, днес, по време на войните в Украйна и Израел, и световната, но и българската общественост са отново не по-малко разединени от по-рано, по едни или други, по-близки или по-далечни причини. В България по повод отбелязването на годишнината от спасението на българските евреи за пореден път в публичното пространство се пресякоха враждуващи мнения. Отново се върна старата реторика отпреди 1989 г., която говореше за „монархофашизъм“, заклеймяваше враговете на народа, отричаше достойните жестове на личностите, проявили доблест с несъмнен риск за своя собствен живот и свобода. През 2021 г. по повод този срамен акт на наказание за проявените почтеност и смелост Вили Лилков издаде книгата „Доблест и наказание. Народният съд и ДС срещу спасителите на българските евреи“. Една наистина ценна книга, основана на богат архивен материал, от който читателят може да научи много за многобройните личности, благодарение на които българските евреи са били спасени: политици, юристи, стопански дейци, писатели, свещеници, дипломати…

През 2023 г., водена от близка изследователска добросъвестност, Румяна Прешленова, професор по история и директор на Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“, издава сборника с документи „Светлина от облака. Екзарх Стефан в мемоари и документи“. Книгата съдържа документален материал, факсимилета и снимки на екзарх Стефан от 1921 до 1957 г., пряко или косвено свързани с еврейския въпрос. Изборът на тази забележителна личност не е случаен. Публикуването на документалния материал нагледно показва ключовата роля на Екзарх Стефан за спасяването на българските евреи. Безспорно успехите му в това тежко начинание се дължат на високата образованост и голямото му ораторско майсторство, но на първо място – на дълбоко осъзнаваната от самия него пастирска и спасителна мисия. За Екзарх Стефан спасението на българските евреи е християнски дълг, на който той не може да не се отзове и към който призовава и всички свои православни събратя.

В предговора си към сборника Румяна Прешленова специално обръща внимание на двоякото значение на заглавието – от една страна, то препраща към псевдонима „Облак“, с който Екзарх Стефан фигурира в документите на Държавна сигурност, но от друга, напомня и за „черния облак, надвиснал над Европа“, както авторката уместно определя хитлеристката идеология, отговорна за унижението и изтреблението на шест милиона евреи. Както пише Прешленова, „очевидно облачната реторика неведнъж присъства метафорично в разказите на и за Екзарх Стефан“, като същевременно напомня и фразата му по повод въвеждането на антиеврейското законодателство през 1940 г. Говорейки често за миролюбивостта и толерантността на българския народ, Екзархът нарича това законодателство „гръм от ясно небе“ като несъмнено противоречие с нравствеността на един народ, който винаги е бил с отворени обятия към бежанците, към слабите и унизените.

Документалният материал показва отговорната политика на Екзарх Стефан и неговата неотклонна линия към еврейските събратя, която той следва през цялото си служение като Софийски митрополит от 1922 г. до 1945 г. На фона на добре представената стегната информация за житейския, образователния и пастирския път на родения със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков (1878–1957) забележителен български духовник, която е допълнена с данни както за собствените му книги, така и за посветените на делото и личността му, Румяна Прешленова стъпка по стъпка показва ключовата му роля в събитията през Втората световна война. И когато днес говорим за спасението на българските евреи, няма как да не признаем и нещо, което може би пропускаме: със своята дълбоко осъзната евангелска мисия последният Български екзарх спасява еднакво и евреите, но и цялото общество на Царство България преди комунистическия преврат през 1944 г. При това е дълбоко загрижен както за съдбата на евреите в Царството, така и на тези, останали отвън неговите предели. А мисията му е тежка и трудноосъществима и затова Румяна Прешленова пише: „В този смисъл спасяването на българските евреи след няколко опита на властта и най-вече на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев те да бъдат депортирани в лагерите на смъртта е наистина светлина в облака“.

Сред документацията читателят ще открие и листовките, разпространявани от „Паисиевци“ срещу дейността на Софийския митрополит Стефан от юни 1943 г. Той е наричан „масон“, дейността му „пакостна“ и „юдофилска“, а животът му недвусмислено заплашен. В книгата също могат да се видят и реакциите на тогавашните български архиереи, църковни настоятели и софийски свещеници, които категорично подкрепят митрополит Стефан и настояват за незабавни и адекватни мерки по повод заплахите срещу живота му.

Накрая, особено ценна е обяснителната записка от главния софийски равин Ашер Хананел по повод събитията от 24 май 1943 г., записка, в която той споменава за застъпничеството на Екатерина Каравелова – „която минаваше като майка на Двореца“ – и на Софийския митрополит. Равинът цитира думите на митрополит Стефан, които по-късно признателните за спасението си български евреи нерядко подчертават в своите книги: „С каквато мяра мериш, с такава ще ти мерят, не гони, за да не те гонят, знай, Борисе, че Бог бди на небето“. И Царят наистина се вслушва в този съвет и показва висока доблест в онези жестоки времена, което заплаща с живота си.

В предговора си към книгата Румяна Прешленова посочва основните изследвания върху личността и делото на Екзарх Стефан. Документалният сборник „Светлина от облака“ е важно допълнение към образа на този значим български архиерей, който като повечето прочути личности няма само доброжелатели и единомишленици, и нещо повече – оставя нееднозначни впечатления, на първо място вероятно заради високата култура, големия талант и впечатляващата си жизненост. Но дори критиците на този български духовен пастир едва ли могат да останат равнодушни пред смелостта и неотстъпчивостта му в защитата на българските евреи. Затова и е удостоен с титлата „Праведник на народите на света“ в Мемориалния център Яд Вашем в Йерусалим. Въпреки всички усилия да се отнемат и заличат заслугите му, да, той е там – сред Праведниците.

И вероятно без незнайният създател на псевдонима „Облак“ да си е давал сметка какво точно име дава на Софийския митрополит и Екзарх български, то наистина обрисува с брилянтна точност цялото величие и цялото падение на онези страшни времена отпреди осемдесет години, та до днес. Защото Бог сочи на евреите в Стария завет тъкмо във вид на облак кога могат да тръгнат на път с Ковчега на завета, а в Трета книга Царства четем за разговора на светия пророк Илия и слугата му следното: „На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан[1]. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът“.

„Малко облаче“ – най-често точно толкова трябва за един голям дъжд.

[1] Заглавието на този текст препраща не само към старозаветния стих, а и към известното стихотворение на Георги Джагаров „България – земя като една човешка длан“. Един от най-приближените придворни поети на Тодор Живков, възпитаник на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, който в продължение на 18 години до 1989 г. е заместник-председател на Държавния съвет, Георги Джагаров (1925–1995) е сред хората, които категорично подкрепят Живков, когато през 1973 г. на пленум на ЦК се обсъжда дали България да стане 16 република на СССР. Няколко години по-късно, сред рязък партиен завой от интернационализъм към национализъм, той е сред важните участници в групата, отговорна за организирането и провеждането на „възродителния процес“. Всичко това е само още един повод за размисъл относно неведомите връзки между поезията и политиката, както и за не толкова неведомите руски „образователни“ практики, определящи пътя на не едно поколение в „задунайската губерния“. И все пак интелектуалната еманципация е трудна, но не и невъзможна. Показва го примерът на писателите, които през Втората световна война застават до своите събратя евреи, а през комунизма отказват да продадат свободата си пред заплахите за интерниране и смърт.

Людмила Миндова е завършила славянска филология в Софийския университет, където защитава дисертация върху хърватския литературен барок. Автор е на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014), „Животът без музика“ (2016), „Дървото на спомена“ (2020), номинирана за наградите на „Перото“ и „Иван Николов“, „Чуден свят“ (2023). През 2017 г. е публикуван нейният „Роман за името“ – за времената на тоталитарния опит след Втората световна война и за възродителния процес. „Другата Итака“ е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач – Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич. Доцент е в Института за балканистика с Център по тракология „Александър Фол“ (БАН) и хоноруван преподавател във Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display