Игрите с думи или етимологиите може и да не са особено продуктивни в реалния свят, ала все пак помагат. Поради липсата на по-добро. „Бонус-Малус“ – ако се върнем към един израз, набрал сила в застрахователната си употреба. Свойствено на думите е да препращат към идеите, а те, ако се вярва на Платоновия „Парменид“ са универсални – има идеи даже за черните нокти и за калта (физическа или политическа).
Тъй че, щом нещата зациклят, а въображението ни напразно търси да се хване за нещо, та да се измъкнем от хаоса, думите се притичват на помощ. Пък и днешната ситуация не е неописуема: едни всяват паника, други гузно мълчат в опит да заметат проблемите, а пък мнозинството безучастно гледа сеира (си) и се чуди какво ли още ще му се стовари върху главата.
Наблюдение първо: това е, което имаме като неразбория (все същото в края на два мандата на ГЕРБ – 2013; 2017 г.). Този път в „националистическа гарнитура“, подправена с твърде скандално лют привкус.
Наблюдение второ: след „това“ по-традиция се разразяват още по-големи неразбории, прерастващи в сериозни проблеми с помощта на БСП (Пламен Орешарски или „решетниковските изпълнения“ на Корнелия Нинова).
Наблюдение трето: гражданската енергия изтлява в такава среда, затисната от безчислените скандали. Възмущението си има предел; оттам насетне идва ред на апатията и отвращението, което е добро за фейсбук активистите, но е пагубно за гражданско общество. Ситуацията постепенно деградира до лакърдиите от „Шоуто на Слави“.
Наблюдение четвърто: в мътната вода на описаната „скандалотека“ най-лесно се пръкват „нови спасители“. Навремето ни се размина Жорж Ганчев, а по-наскоро – Бареков. Сега пак се връщаме към 2013 г. – във времената на Янко Петров, Янаки Ганчев и хубавата Йоана от бензиностанцията (къде ли са тези възмутени граждани?), към инженер Тричков, който тотално преосмисляше системата с помощта на нарочен чертеж: инфлация: 0, безработица: 0. А че системата дава „system error“, спор няма. Изходът обаче не може да е друг освен парламентарно-политически (реконструкция на „конструкцията“ на кабинета или избори).
И най-важното: ясно ли е „кому е изгодно?“ (cui prodest?) сегашното развитие на ситуацията? Тъй като я „потретваме“, тя е относително ясна, поне в най-общите си параметри.
Натрупаните социални проблеми, което тлееха или димяха до неотдавна, сега са на път да се разгорят, като причините могат да се обобщят в три категории:
Първата е управленската безпомощност на кабинета. Подсилена от алчността на отделните коалиционни партньори, конструкцията „надве-натри“ прави това управление социално безчувствено и политически неманеврено (протестът на майките е само най-видимата част на айсберга). Така се стигна дотук.
Втората е политическата атака на БСП – обяснимо популистка, но не чак толкова мощна. Партията на Нинова не е в много добра форма: не тя набира сила, според социологическите сондажи, просто ГЕРБ се плъзват надолу. Битката е инерционна. И двамата борци на тепиха са омаломощени от перманентните сблъсъци. Въпросът е кой от двамата първи ще подгъне крак и има ли „скрити лимонки“ (примерно от съдебната система), които да предрешат мача. Хора на БСП явно са „зад кадър“ в размириците, с обяснимата надежда те да ги изстрелят нагоре. Нинова и обкръжението ѝ са наясно с развоя „сега“, можем обаче да се съмняваме наясно ли са със случващото се „после“.
Третата категория причини са в зоната на „новите играчи“, които са повече „играчи“, отколкото „нови“. Пак отнякъде изникват джипове с руски регистрационни номера, които шетат из кризисните райони. Справки в мрежата показват, че зад Националния бунтовен комитет прозира Гражданското движение „Днес“, постоянен партньор на Слави Трифонов. И отново всичко се пренасочва към бъдещето му Национално движение, което разчита на „шоу вълна“, сходна с тази на царското НДСВ през 2001 г. Сценарият е вече познат. А резултатът – прогнозируем. Стана ясно, че идната седмица Борисов, Цацаров и Мая Манолова ще цъфнат в „Шоуто на Слави“, за да трупат бъдещи точки в тази посока. Румен Радев (друг вид ретро-популист) засега се е дръпнал. Може би с надеждата за солова акция.
С което стигам до играта на думи „Бонус Малус“, най-добре изразяваща случващото се през последните месеци. Принципно става дума за световна застрахователна практика, която би трябвало да спести пари на „добрите“ и да накаже финансово „лошите“. Това не се случи.
У нас трудно се провижда доброто-сред-злото (Бонус Малус). По-ясно (в изборите ни) прозира „злото-сред-доброто“ (Малус Бонус) – огледален образ на днешната ситуация.
