За единадесетото си издание (11 юни-18 септември 2016 г.) eвропейското биенале за съвременно изкуство Манифеста избира Цюрих – богат и сравнително скучен град, който в голяма степен е като бяло платно за един такъв проект.
След няколко травматични и не дотам популярни избори на места фондацията залага на спокойствието, което, разбира се, е подплатено и с финансова сигурност.
За първи път куратор е художник – германецът Кристиан Янковски, известен с неочакваните си акции, включващи хора далеч от художествените среди. Той работи с магьосници, банкери, спортисти, чистачи, порно-актьори и продуценти на филми на ужасите. Изразните средства, които използва, са също нестандартни – телевизионни и рекламни формати, които винаги разчитат на пърформанса и поставят под съмнение установения език на изкуството. Неговият проект Casting Jesus от 2011 г. не толкова се заиграва с Ватикана, колкото с популярния модел телевизионни предавания, които размиват границите между реалността и екрана. Често Янковски е смятан за аутсайдер в средите на изкуството, защото е далеч от следването на определени схеми.
И като куратор той не изневерява на себе си. Основният и най-ефектен модул на биеналето е наречен „Нови работи“. В него 30 художници са поканени да си сътрудничат с конкретен човек от Цюрих. Авторите могат да изберат своя партньор от списък с 1000 упражнявани в момента в града професии. Сред тях са фризьорка на кучета (работи с Макс Байл), свещеник (Евгени Антуфиев), готвач (Джон Арнолд), параолимпийска атлетка (Маурицио Кателан), лекар (Мишел Уелбек), трансджендър компаньонка и масажистка (Тереза Марголес), отговорник по сигурността (Сантиаго Сиера), погребален агент (Дженифър Тии), патоанатом (Иржи Тин) и други. Художниците работят по двойни проекти – създават произведения както за местоработите на своите партньори, така и за изложбените пространства. Сътрудничеството е документирано в кратки филми с участието на местни гимназисти като водещи, наречени „арт детективи“, и студенти от училището по изкуствата, които застават зад камерата. Инструктирани от Янковски, те следват определени правила, които отговарят на жанра художествена документалистика. Тези филми се прожектират на специално създадена за целта плаваща структура на цюрихското езеро, наречена Pavilion of Reflections.
Красивото съоръжение е проектирано от студентите от класа на Том Емерсон от Технологичния институт в Цюрих. Названието му очевидно играе с двойния смисъл на думата reflection – отражение, но и размисъл. Изградена насред водите на красивото езеро, подложена на отблясъците на слънчевите лъчи, конструкцията е място за развлечение, като това непременно включва и споделяне на различен човешки опит през показваните кратки видеа. Безспорно това е най-успешната част от проекта на Янковски от гледна точка на социалния ефект. Удобното и приятно място, въоръжено с кафене, заградена водна площ, подходяща за плуване, съблекални и дори сешоари, е чудесна пресечна точка в живота на града. Самите филми и проекти също са интересни, разбира се, с различна степен на успешност, което е също част от процеса на опознаване.
За название на цялото издание на Манифеста 11 кураторът избира What People Do For Money („Какво правят хората за пари“). От една страна, това е свързано с личния му интерес към други професии и какво те могат да дадат на изкуството. От друга, Янковски визира и града-домакин Цюрих като място, концентрирано около парите и банковия сектор. Разбира се, заглавието четем многозначно – като нормален израз на професионално заплащане, като битка за оцеляване, като нездрав стремеж за присвояване и т.н.
За изложбите са използвани две основни локации – Löwenbräukunst (пространствата на музея Мигрос) и Helmhaus. Експозицията в тях е наречена The Historical Exhibition: Sites Under Construction и продължава разказа по различни аспекти от голямата тема за връзката между изкуството и професиите. С помощта на Франческа Гавин (куратор от екипа на Янковски) са подбрани десетки произведения от историята на изкуството, които заедно с новите работи сформират различни тематични клъстери. Така се пълнят зони като: портрети на професиите, почивки и ваканции, авто-промоция, професиите в света на изкуството, художници, които заимстват професии, изкуство без художници, изкуството като втора професия и други. Разказът върви сравнително монотонно и безпристрастно, омесвайки периоди и жанрове. С малки изключения работите са поставени върху семпла метална конструкция (помните заглавието – Sites Under Construction), която придава „работен“ характер на изложбите; показаните творби са само част от безбрежното море за размисъл и интерпретации, което темата отваря. Избраният начин на представяне има още един ефект – биеналето бяга от показността, от прекалената лъскавост, от лукса, суетата и грандоманщината, с които се свързват някои от форумите за изява на съвременното изкуство. Със сигурност Манифеста 11 струва много пари, но кураторът се е опитал максимално да тушира това в експозиционния си подход. От друга страна, подобен тип показване води до известно уеднаквяване и скука. Липсата на визуални „експлозии“ превръща зрителя в читател на книга с картинки; водещ става текстът, а не образът.
Желанието да се компенсира това е изразено чрез проекта, свързан с Кабаре Волтер – мястото, където се заражда движението Дада. Кристиан Янковски си дава ясна сметка за нещата, с които Цюрих се гордее. Това са както цюрихските представители на конкретното изкуство (начело с Макс Бил), така и дадаизмът, роден именно в Кабаре Волтер. Не случайно Янковски участва с работи в експозицията на Музея на конкретното изкуство Haus Konstruktiv. Отдава почит и на локалната история, като фокусира кураторските си усилия върху едно историческо място като Кабаре Волтер, специално преобразено за случая и отворено за пърформанси с участието на професионалисти и случайни посетители.
Биеналето има и съпътстваща програма. След поканата за участие в нея се получават 340 предложения, от които жури избира 38 (17 са финансирани от Манифеста 11). От китайския град Кунминг, побратимен с Цюрих, е изпратен контейнер с напълно функциониращ ресторант с органична храна. Разположен в града, той служи и като място за пърформанси. За да отбележи 100-годишнината от раждането на Дада, Музеят на изкуството в Цюрих организира огромна ретроспектива на Франсис Пикабия, която по-късно ще бъде показана в МоМА, Ню Йорк. Много от изложбите в близкия град Винтертур са също обвързани с Манифеста 11. Създаването на подобна мрежа от събития показва сериозно отношение както от страна на куратора, така и на властите, които осъзнават смисъла на едно преходно биенале за популяризиране на местните културни традиции, града и страната в много по-голям мащаб.
