Българската публика може да проследи „Манон Леско“ от Джакомо Пучини на живо от Метрополитън на 5 март от 19.55 часа в Синема Сити София.
Предстои нещо като „седмица на Ричард Еър“ на световната оперна сцена. Ако бяхме в тенис средите, това щеше да е като да спечелиш два от четирите турнира от Големия шлем. Защото докато публиката гледа киноизлъчванията на неговата „Травиата“ от Кралската опера „Ковънт Гардън“, сър Ричард изработва малките детайли в новата постановка на „Манон Леско“ от Джакомо Пучини в Метрополитън опера преди прякото излъчване на големия екран на 5 март.
Ричард Еър има своя история с нюйоркския театър – публиката е гледала вече неговите „Кармен“ от Бизе и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт – един от ярките акценти на миналия сезон. А Мет, от друга страна, има своя история с „Манон Леско“ на Пучини – според статистиката предстои 220-ото представление на заглавието. При това за наследниците сигурно е респектиращ списъкът с изключителни изпълнители на главните роли в миналото – още на премиерата през 1907 г. в присъствието на самия Пучини пеят Енрико Карузо и Лина Кавалиери. После последователно като Де Грийо се изявяват Бениамино Джили, Юси Бьорлинг, Ричард Тъкър и Пласидо Доминго. В Манон се превъплъщават Рената Тебалди, Мирела Френи, Рената Ското и Карита Матила.
Какво ще бъде различното сега?
Операта, която има премиера през 1893 г. в Торино с либрето, написано по роман на абат Антоан-Франсоа Прево (1697-1763), е замислена като трагична любовна история от края на XVIII век, но сър Ричард Еър смело я поставя в контекста на окупирана Франция през 40-те години на XX век. Операта се превръща във film noir, а заслуга за това има и сценографията на Роб Хауъл. Далеч не всички критици приемат идеята. Спор няма обаче, когато става дума за изпълнителите, водени умело от главния диригент на Мет – Фабио Луизи.
Изпълнените с еротичен заряд сцени в тази опера изискват и достатъчна доза сексапил от певците, наред със сериозните вокални задачи, поставени им от композитора. Новата продукция на Метрополитън има привилегията да представя една от новите красиви звезди в операта – сопрана Кристине Ополайс.
„Като Манон тя звучи толкова бляскаво, колкото и изглежда!“ – възкликва критикът Антъни Томазини в New York Times. Голямата страст на латвийката е Пучини и неговото творчество явно се превръща в запазената й марка. В този случай обаче една предварителна завръзка като че ли й отне малко от светлината на прожекторите, насочвайки я към нейния партньор и любим в историята за Манон. Освен като съвсем нова постановка на Метрополитън за сезона, „Манон Леско“ от Пучини се очакваше с огромен интерес и заради участието на най-обичания в момента сред тенорите – Йонас Кауфман. Но той в момента е в тежък период и през януари нюйоркският театър обяви, че поради заболяване германецът се оттегля от постановката – при това не само от няколко спектакъла, а изцяло от участие в нея. За запълването на подобна липса се иска огромен кураж – никак не е лесно да влезеш в обувките на Йонас Кауфман! Смелчагата се оказа добре познатият на меломаните Роберто Аланя, певец с опит и самочувствие, при това врял и кипял със страстите на Манон, но… в операта на Жул Масне.
„Манон“ на Масне се появява 9 години по-рано от тази на Пучини, тя дори е като че ли по-популярната от двете опери. Макар и втори, Пучини превръща „Манон Леско“ в своя голям пробив на международна сцена, преди да създаде трите си най-прочути заглавия – „Бохеми“, „Тоска“ и „Мадам Бътерфлай“.
Аланя е прочут с участията си в „Манон“ на Масне в двойки с бившата си съпруга Анджела Георгиу през 2000 г. и с неустоимата Анна Нетребко във Виенската Щатсопер през 2007 г. Само че Кавалерът де Грийо, какъвто е според Пучини, никога досега не е бил в репертоара на френския тенор. Аланя приема предизвикателството, оставя Канио в „Палячи“ на заместник и се впуска в надпревара с времето – за 16 дни да изучи ролята така, че взискателната публика в Метрополитън да не подвиква „Искаме си Кауфман“.
Резултатът: „Пучини влага страст, копнеж и отчаяние в партитурата, а Ополайс и Аланя правят отлични роли, в които извайват всеки нюанс. Техните дуети са нежни и трогателни, а всеки блести в соловите си арии“, пише Мартин Бернхаймър във Financial Times. Критикът озаглавява статията си „Страст и поезия“.
Българската публика може да види „Манон Леско“ от Пучини на живо от Метрополитън опера на 5 март от 19.55 часа в Синема Сити София благодарение на Фондациите „Международен театрален фестивал „Варненско лято“ и „Америка за България“. Повторението е на 16 Март от 19 часа.
