Новият диск на Маргарита Грицкова – мецосопран, и Мария Принц – пиано, ще бъде официално представен на 28 май във Виена, на концерт с публика.
„Рядък скъпоценен камък сред записаните вокални рецитали“, определя го Дейвид Дентън, който следи изданията на „Наксос“. „Песните в диска сякаш са написани за Грицкова, световната оперна звезда, която събира огромния си глас, за да покрие песенната форма. В лицето на българката пианистка Мария Принц тя намира идеална партньорка, която добавя богати нюанси в акомпанимента, сдържано балансирана и в съвършен синхрон с Грицкова“ – продължава критикът. Преди година двете издадоха друг диск с руски романси от Пьотр Илич Чайковски, Николай Римски-Корсаков и Рахманинов. Сега са песните на Сергей Прокофиев. Предстои през октомври да бъде издадена и третата част с песни на Дмитрий Шостакович.
„И трите диска са проект на „Наксос“ и Баварското радио. Записите бяха в Мюнхен при оптимални условия с тонрежисьор Торстън Шрайер – сина на известния певец Петер Шрайер, който е невероятен професионалист, разбира и от певци, и от пеене. Този репертоар с песните на Прокофиев и Шостакович е рядко изпълняван и за нас беше много вълнуващо и вдъхновяващо да се занимаем с тези произведения“, казва Мария Принц.
Маргарита Грицкова и Мария Принц вече са познати на столичните меломани. На 24 април 2017 г. двете изнесоха концерт в зала „България“, който беше част от серията „Мария Принц със звезди от интернационалните сцени и солисти на Софийската филхармония“. Благодарение на активността си Мария Принц доведе в България някои световни музиканти като баритона Матиас Гьорне, тук тя гостува с кларинетиста Андрю Маринър, със Селин Моане – обой, Софи Дартигалонг – фагот, както и с Роберт Ноч – виолончело.
Откривам Мария Принц във Виена. Тя също си стои вкъщи, но казва, че има малко свободно време. Преподава онлайн, тъй като Виенският университет за музика и сценични изкуства предлага на студентите си тази възможност.
„Освен това имам много административни задължения. По повод на излизането на нашия нов диск имаме много покани за интервюта и работа с пресата. Всичко това отнема много повече време, отколкото в нормалната ситуация. Организацията на концертите, излъчвани в стрийминг, отнема невероятно много време. Освен това са незадоволителни като качество на звука и в техническо отношение. Изискват се огромни усилия от страна на изпълнителите. Хубавото е, че хората се радват да видят любимите си изпълнители поне на екрана и да ги чуят през някакви, макар и некачествени връзки.“
Стотици българи проследиха включването ви заедно с Красимира Стоянова във вечерта на Майските музикални тържества във Флоренция.
Да, това беше една от тези акции. Човек се чувства като в каменния век, сякаш трябва да открива огъня. Има моменти, в които си мислиш, истина ли е, или сънувам. Много съм щастлива, че Красимира Стоянова ме покани за това участие, но техническите препятствия бяха невероятни. Тя беше в къщата си в Странджа, аз във Виена, интернет връзките бяха нестабилни, закъсняващ звук по скайп, но смятам, че тя е толкова обаятелна и като артистка, и като певица, че дори и при тези проблеми се вижда нейната невероятна класа и непосредственост. Такова е много голямото изкуство.
В края на миналата година имахте среща с още една изумителна съвременна звезда – баритона Людовик Тезие. Разкажете ни за него. Той в момента е на върха на своята оперна слава.
Да, точно така е. Жалко, че в България не се знаят имената на много популярни днес артисти. По-известни сякаш са тези, които са в залеза на кариерата си. Людовик е с невероятна харизма, интелигентност. Обичам да работя с такива певци – интелигентни, за които гласът е само средство да изразят музикалната идея и това, което композиторът иска да ни каже, а не самоцел за възпроизвеждане на красиви звуци. Съвместната ни работа започна през 2016 г. Участвахме в гала концерт в Музикферайн, без да се познаваме. Срещнахме се точно петнадесет минути преди излизането ни на сцената. Аз имах участие и с други певци. Репетирахме пет минути, след това аз излязох на сцената за другата изява, върнах се за още пет минути и след това беше нашето изпълнение – безпроблемно и хармонично. И двамата имахме чувството, че работим заедно от много години. След това започнахме интензивна съвместна работа. Имахме рецитали в операта във Франкфурт, на фестивала „Пералада“ в Испания през лятото. Последният ни концерт беше на 27 ноември миналата година във Виенската Щатсопер. Беше впечатляващо излизане на тази сцена, на която обикновено има много солисти, хор, балет. А ние бяхме само двамата пред хиляда и четиристотин зрители. Програмата ни беше много интимна в първата част с песни от Лист, Шуберт и Шуман, а във втората включихме и няколко оперни арии. Усещането беше невероятно – цялата зала затаява дъх и следи всички нюанси, дори най-тихите пианисими достигат до нея.
Тъй като ви е чула само публиката в залата, не планирате ли да запишете диск?
Имаме предложение от „Наксос“ да запишем френска музика. Самият Людовик има и други идеи. Всичко опира до време, защото календарът му за следващите пет, шест години е запълнен. Опитахме се да вмъкнем един сеанс между негови спектакли в Мюнхен през април, но ето, че не се получи. А от „Наксос“ искат спешно тези записи. Сигурна съм, че ще намерим възможност да ги вмъкнем някъде. Все пак ни трябват само четири дни.
Бях възхитена от светкавичната реакция на Людовик Тезие и Йонас Кауфман да се обърнат за подкрепа на музикалното изкуство по света.
Да, аз дори превеждах текстове на немски и английски. Той като французин е много обществено мислещ човек и е много ангажиран. Матиас Гьорне и Ане Софи-Мутер са подели такава инициатива в Германия. Това е много важно и им желая успех. В сегашната ситуация има много инициативи и дори ми се струва, че хората вече не знаят накъде да се обърнат и кого да подкрепят, защото всички искат едно и също, и го искат с пълно право. Изпълнителите в този момент са абсолютно дезориентирани, без възможност да упражняват професията си и без да знаят колко време ще продължи това. Предстои дълъг процес на възстановяване на посещенията на опери, театри, концерти. Всеки се опитва да оползотвори времето, да допринесе и за останалите. Колкото и добре да е ситуиран един артист, след няколко месеца без ангажименти усеща невъзможността да упражнява професията си. Но ситуацията е най-трагична за младите, които се включват от един проект в друг. На тях трябва да се осигури препитание.
Колкото до мен, в момента се старая да поддържам формата си като пианистка. Вкъщи съм и свиря от сутрин до вечер. Усъвършенствам италианския си. Правя неща, за които в следващия период, когато се върне нормалният ритъм, няма да имам време.
Много ли ангажименти отпаднаха за вас?
Трябва да кажа, че сякаш съм предчувствала. Тази година за първи път от много години не планирах рецитал в Карнеги хол, Ню Йорк. Миналата година рециталът ми беше на 4 май и агенцията веднага започна да планира този сезон. Аз помолих една година да не гостувам, за да подготвя и измисля интересен репертоар, да го изработя на спокойствие, а не под такъв натиск. Иначе имаше интересни неща, които отпаднаха, между които и едно отбелязване на 90-годишнината от рождението на моя покоен съпруг Алфред Принц. Щяха да бъдат изпълнени негови произведения. Водещ щеше да бъде един от най-известните критици на вестник „Пресе“ Вилем Синкович. Но така е за всички. Например Красимира Стоянова и Людовик Тезие трябваше да участват в премиерата на „Бал с маски“ във Виена през юни. Нямах търпение да ги видя заедно. Но това е положението.
Казахте че готвите нови програми независимо кога ще се осъществят. Какво разучавате?
Има и фиксирани изяви, които ако всичко върви добре, не може да не се случат. Това е програма с по-млади колеги от Виенската филхармония – Матиас Шорн – кларинетист, Софи Дерво – фаготистка, и една млада цигуларка – Катарина Ингелбрехт. С тях съставихме интересна програма със заглавие „Контраст“ по творбата на Барток. Комбинираме я със Соната за цигулка и пиано от Шуберт, едно Дуо за фагот и цигулка от Паганини, Триото за кларинет, фагот и пиано от Глинка и Сонатата за кларинет и пиано от Андре Превин. Тази програма трябва да се случи на 1 октомври на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив. Концертът ще бъде и част от фестивала на Австрийското посолство. И същата програма е в сезона на Музикферайн за следващия сезон, ще я изпълним на 13 април, живот и здраве.
Вече съм подготвила и новата програма за Карнеги хол. Ще бъде само от бисови пиеси – виртуозни, интересни. Ще е голямо удоволствие.
Музикантите измислят все по-нестандартни концерти. Вашият ще бъде като шампанско.
Да, с много бонбони, които ще се постарая да подредя така, че да са с различен вкус. Да не бъдат само „Моцарт кугел“.
Мария Принц е обичана партньорка на много музиканти. В България са знакови концертите ѝ с певците Красимира Стоянова, Матиас Гьорне и Маргарита Грицкова, кларинетиста Андрю Маринър. Дългогодишно партньорство и приятелство я свързва със сър Невил Маринър, който с нейно съдействие гостува като диригент в България.
Мария Принц е дъщеря на нашият голям композитор и диригент Константин Илиев. Освен това е съпруга на Алфред Принц – първи кларинетист на Виенската филхармония, композитор и преподавател. Двамата записват Сонати за кларинет и пиано от Йоханес Брамс.
От 1987 г. Мария Принц преподава в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Записала е интегрално всички песни на Джакомо Пучини с Красимира Стоянова. В партньорство с оркестъра на Академията „Сент Мартин ин дъ фийлдс“ под диригентството на сър Невил Маринър тя записва кончерти гроси на ХХ в. от Венсан Д`Енди, Ервин Шулхоф и Ернс Крженек. С флейтиста Патрик Галоа тя записва Вариации по народни песни от Лудвиг ван Бетовен и Сонати за цигулка и пиано от Волфганг Амадеус Моцарт в аранжимент за флейта от самия Галоа. През 2001 г. са издадени концерти за пиано от Йозеф Хайдн и Волфганг Амадеус Моцарт със Софийския симфоничен оркестър под диригентството на Васил Казанджиев и солистка Мария Принц. Същата година излизат и сонати за кларинет и пиано, осъществени с Петко Радев.
