Този роман започва с откъс от роман, наречен „Казвам се Марчело“. Авторката на книгата Фабиана Бланки чете няколко страници от книгата по време на литературната премиера в Милано, когато непознат мъж от публиката скача и я заплашва, че ще я съди, защото е откраднала историята му.
„Казвам се Марчело“ на Фабиана Бланки е криминален роман, в дъното на който седи едно неразгадано убийство. „Казвам се Марчело“ на Евелина Ламбрева Йекер обаче е по-скоро психологически трилър, който се занимава с вътрешните кризи, отколкото с фактите. В него важни са колебанията и страховете на героите, а Евелина Йекер повдига въпроси, които нямат еднозначни отговори – за идентичността, за болката и за нуждата от споделяне и близост. В това няма нищо чудно – Евелина Ламбрева Йекер е психиатър и психоаналитик, доцент в Катедрата по психосоциална медицина на Университета в Цюрих, автор на няколко книги, издадени на български и немски сред които „Защото говорехме немски“, „Войната на майките“ и „Обядът на семейство Щум“.
„Подозрителните хора не вярват дори на очите си“, казва един от героите на Евелина Ламбрева Йекер в романа. В това има известна ирония, защото в тази книга нищо не е такова, каквото изглежда. Йекер пише не за очевидното, а за детските травми, за уж невинните стари белези, които не зарастват, както трябва, и които остават с остри ръбове за цял живот.
„Казвам се Марчело“ в никакъв случай не беше криминален роман като предишните й. В него основен персонаж под прикритие беше болката“, казва писателката Фабиана Бланки за своята книга, която току-що е представила пред италианската публика. Всъщност можем да приемем тези думи като признание на Евелина Ламбрева Йекер, защото те важат в пълна сила за романа й. Разбира се, „Казвам се Марчело“ може да влезе в графа жанрова литература, но пък тук има всичко, което бихме очаквали от всяка добра книга – интересна фабула и неочаквани обрати, убедителни герои и добър език. Йекер определено знае как да оплете сложната паяжина на сюжета и дори ни предлага няколко варианта за финал.
Макар че това не е основното – дори героинята от романа Фабана Бланки има теория какво трябва да предложи днес авторът на криминална литература на читателите си, когато светът вече е претръпнал и дори най-изтънчените примери на насилие и жестокост го оставят безразличен. „За да бъде впечатлен, читателят има нужда от още по-силни дразнители от това, което чува всеки ден от медиите. Ако искаш да ти се продават книгите като автор на криминални романи, трябва да си в състояние да развиваш все повече бурмите на позволеното.“
Това прави и Евелина Йекер – убийството е само повод за започване на разказ. В „Казвам се Марчело“ убийството е събитие, което се е случило в миналото, и Йекер не се занимава с него – тя изследва последствията му. И дълбае в дълбокото, така както само един психоаналитик може да си позволи.
