0
1350

Мащабно изследване върху The Shade of the Balkans

Пенчо Славейков, портрет на Никола Михайлов

Сборникът The Shade of the Balkans. Участници и контексти на възникването, Благовест Златанов, AVMAkademische Verlagsgemeinschaft München, 2020, 435 стр. 
Софийският лъв в клетка. Модели, мистификации и рецепция на сборника The Shade of the Balkans, Благовест Златанов, AVM–Akademische Verlagsgemeinschaft München, 2020, 558 стр.

През 1910 г. в предговора към мистификационната (авто)антология „На Острова на блажените“ Пенчо Славейков отправя тежки упреци към съвременниците си – български литератори и фолклористи, съзнателно и користно пренебрегнали постижението The Shade of the Balkans (1904):

Преди петъ години печатахъ на английски, с помощьта на единъ англичанинъ, Хенри Берлайнъ, антология отъ български народни песни – „Сянката на Балкана“, Лондонъ 1906 – за която въ Англия има безброй твърде благосклонни отзиви, и за която у насъ никой от никое кюше не се обади.

Вчитайки се в подхвърленото в този предговор обвинение и провокиран от едновековните неяснотите около сборника, Благовест Златанов решава да провери дали в чуждестранни библиотеки и архиви биха могли да се намерят материали, които да хвърлят светлина върху предисторията и историята на The Shade of the Balkans (1904). Този опит за установяване на възможни податки постепенно, но някак необратимо, води до дългогодишни проучвания, резултатите от които литературоведът понастоящем представя в две обемни монографии на български език, публикувани току-що от мюнхенското академично издателство AVM–Akademische Verlagsgemeinschaft München.

В монографията Сборникът The Shade of the Balkans. Участници и контексти на възникването, AVM, München първоначално са изследвани релевантните аспекти от професионалните биографии на напълно непознатите досега в България учени, поети и преводачи, създали заедно с Пенчо Славейков сборника. Специално вниманието е обърнато на мотивите за включване в начинанието на 28-годишния тогава писател, литературен критик и преводач Хенри Берлайн, на езиковеда, културолог и журналист проф. Емил Джоузеф Дилън и на фоклориста издател Алфред Нът. В следващата си фаза изследването се насочва към геополитическите, културнополитическите, социалните, научните контексти и личностните противопоставяния, породили сборника и наложили неговото изключително скоростното подготвяне. С последното е свързан и въпросът за съществуването или несъществуването към 1903 г. на Славейковата ръкописна сбирка „Книга на песните“, която според досегашното убеждение би трябвало да е послужила за негова основа. В края на тази първа монография детайлно са установени и анализирани фазите в подготовката на сборника, като същевременно е демистифициран заявеният от Славейков и Берлайн подход при превода на песните и пословиците. Тъкмо противоречията около метода на превод водят до международен скандал, който заплашва тотално да дискредитира двамата пред международната фолклористична общественост само месеци след излизането на сборника.

Във втората монография Софийският лъв в клетка. Модели, мистификации и рецепция на сборника The Shade of the Balkans, AVM, München първоначално са анализирани паралели между The Shade of the Balkans и предходни издания с народни песни, послужили на Славейков като модел за изграждането на собствения му сборник. Неимоверно важна роля в това отношение играе двутомният сборник Volkslieder на Йохан Готфрид Хердер (1778/1779). В следващата глава на основата на силно мистификационния предговор на Берлайн е демонстрирано как чрез невероятна плетеница от литературни алюзии англичанинът създава за международната публика един невероятен образ на българския поет и „човек на бунта“ Пенчо Славейков. Впоследствие културологичните текстове в сборника с автори Славейков и Дилън са отнесени към различни художествени и научни контексти, посредством което са разкрити множеството концептуални сблъсъци, в които двамата влизат, за да опровергаят битуващите тогава в международната фолклористика, историография и етнография представи за българите, българската история, култура, фолклор. Последната глава на тази втора монография разкрива в детайли неочаквано интензивната рецепция на сборника The Shade of the Balkans в световните фолклористични среди, както и в научната и всекидневната международна преса.

Двете монографии със сигурност биха представлявали интерес както за специалистите по българска литература, така и за фолклористи, историци и етнографи.

Благовест Златанов е ръководител на специалността „Българистика“ в Славистичния институт на Университета в Хайделберг, Германия от 2010 г. До 2009 г. е доцент по теория на литературата в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изследовател в Института за литература на БАН. Неговите настоящи научни интереси обхващат историята и специални теми на чуждестранната литературоведска и фолклористична българистика, българския литературен модернизъм, теоретичните модели на българската литературна история и философията и литературната теория на немската романтика.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.
Предишна статияПротестът
Следваща статияЕфектът „Росенец“