Начало Книги Мегазаплахи
Книги

Мегазаплахи

839

„Мегазаплахи“, Нуриел Рубини, превод от английски Теодора Вълкова, изд. „Изток-Запад“, 2024 г.

За онези, които се занимават с анализ на финансовите пазари, Нуриел Рубини е добре познат. Добре познати са предсказанията му за фондовите борси и за Голямата криза от 2008 г. По тази причина писаната преди броени месеци „Мегазаплахи“ няма как да не им е интересна. Защото процесите, случаващи се в третата декада на века, са в такава степен фрагментирани, че докато рефлектираме върху един от тях, забравяме за стотици други. Донякъде това е нормално, защото в един свръхдинамичен и свърхглобализиран свят е практически невъзможно човек да държи пред очите си всички знакови събития и да открива връзките между явленията. Затова и онези, които се занимават с хуманитаристика, няма как да вперят поглед във Фед (Federsl Reserve) и с трепет да следят изказванията на Джеръм Пауъл за лихвения процент в САЩ. Нито ще се впечатлят от обратнопропорционалната зависимост на курса на златото и стойността на лихвите. За разлика от китайското правителство, което ще дедоларизира активите си и през 2023 г. ще купи 225 тона злато, увеличавайки резерва с 10% и достигайки рекордно високите запаси от 2235 тона. Всичко това – би казал интелектуално извисеният читател – мен не ме интересува. Точно тази апатия (заедно с последствията от нея) е основната тема на книгата. Рубини забелязва, че светът все повече се уподобява на нискоинтелигентен и слабообразован човек от малцинствата, който в желанието си да реши краткосрочен проблем (примерно абитуриентски бал), взема бърз кредит. Вярно, че дъщеря му ще има звездна рокля (защото всяко момиче иска да бъде принцеса), но за съжаление (не съвсем като в приказките), всичко ще свърши с бала. Механизмът е предопределен и на тази предопределеност Рубини посвещава първата глава на „Мегазаплахи“ – „Майката на всички дългови кризи“, изящно доказвайки, че когато вечерята е безплатна, най-вероятно принцесата е включена в менюто. На политико-икономическо ниво тази метафора е детайлно разгърната с анализа на дълговата криза в Аржентина. Четирикратано фалирала и четири пъти издигана от прахта, родината на Борхес[1], папата и Марадона е притча, сравнима с циганска сватба.

И тук е великолепното умение на Нуриел Робини. Той може да анализира речта на Си Дзинпин[2] за Тукидид (стр. 191) и чрез нея да ни въведе в лабиринтите на новата студена война. Прави го умело, като припомня любопитни аналогии от посещението на Ричард Никсън през 1971 г. в Китай. Някога Дън Сяопин е говорил, че със САЩ трябва да се воюва като с хартиен тигър и петдесет години по-късно главата на китайската компартия ще обясни парадоксалната логика на предшественика си. По този повод Рубини обича да напомня, че геополитиката е един много дълъг филм, който започва преди раждането ни и завършва доста след смъртта ни. Няма как да го изгледаме целия и трудно можем да го оценим. Но можем да налепим парчета от лентата и да направим приличен монтаж. Можем няколко пъти да изгледаме много от сцените на забавен кадър и да усетим логиката на Големия разказ.

По-трудно би било, когато се анализират явления, които нямат своите аналози в миналото. Като изкуствения интелект, на който е посветена осма глава от книгата: „Заплахата от изкуствения интелект“ (стр. 168–189). Дали ще се сбъднат прогнозите на Стивън Хокинг и дали ще се стигне до край на човешката раса (стр. 185)? Като политолог, икономист и философ едновременно, авторът на „Мегазаплахи“ чете други философи и диалогизира с тях, опитвайки се да изчисли при какви условия футурологията може да се превърне в точна наука. В този дискурс отзвучават имената на Ювал Ноа Харари („Хомо еректус“ и „Хомо деус“) и на оксфордския професор по философия на математиката Ник Бострьом, който в „Свръхинтелект“ вижда в изкуствения интелект заплаха, по-сериозна от ядрената. Колко реална е тази заплаха, можем само да гадаем, но факт е, че когато днешните първокласници завършат гимназия, много професии ще са изчезнали и много от уроците, които сме учили, ще се окажат безполезни. Позовавайки се на изследване, направено през 2013 г. от Карл Бенедикт Фрай и Майкъл Озбърн, според което през 2023 г. ще изчезнат поне 702 професии (стр.172), Рубини стига до извода, че изчезналите професии през 2033 г. ще са четирицифрено число. Вярно, че е трудно да се говори за факти в бъдеще време, но патосът на известния като Мистър Гибел аналитик е, че би трябвало да променим не само образованието, но и родителското си мислене, и да научим децата си да правят нещо, което компютрите все още не биха могли. Другата алтернатива, тъжно намигва Рубини, са наркотиците и видео-игрите. И добавя, че само в САЩ през 2021 г. има над 100 000 смъртни случая, предизвикани от злоупотреба с психоактивни вещества.

И не на последно място, книгата може да е особено полезна и като предупреждение за многото нови финансови измами. Името им е легион и – убеден съм – у нас хората, които са чували дори за половината от тях, се броят на пръсти. Затова не е излишно човек да знае за капаните на шиткойните и за коварно-илюзорната стойност на мемефондовете. Защото преди ние да измислим как да спечелим някой лев, екипи от добре подготвени експерти денонощно изчисляват как най-бързо и най-лесно да изгубим спестяванията си. Четейки Рубини и неговите „Мегазаплахи“, можем да се запознаем с част рисковете и да се разминем с тях…

[1] Борхес (в интервю пред Фернандо Сорентино през 1972 г.) дефинира явлението така: „Обяснявам си го с комедиантския им стремеж, с желанието им да бъдат аплодирани, да им се подчиняват и съответно: с обикновения детински порив за популярност, порив, който не разбирам“ (в „Седем разговора с Борхес“, стр. 98).
[2] Четена през 2015 г., по покана на института „Бергрюен“.

Николай Петков е роден на 15 юли 1971 г. във Велико Търново. През 1995 г. завършва Великотърновския университет, където учи едновременно българска филология, философия и богословие. Между 1998 и 2000 г. преподава антична философия във Философския факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. По това време написва книгите „Архе“ – сборник за антична и средновековна култура, и „Божествените имена във философията на Прокъл Диадох“. През 2002 г. е ръкоположен от Великотърновския митрополит Григорий, а от края на 2003 г. е свещеник в храм „Св. пророк Илия“ в квартал Дивдядово, Шумен.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display