0
7839

Между мерзостта и достойнството

Утре Украйна чества своя национален празник. Най-важното събитие за празника ще бъде необичайният военен парад в Кийв. Вече има кадри от подготовката на парада – от цяла Украйна на платформи карат унищожена руска тежка военната техника. Това са същите танкове, които според плановете на Кремъл, трябваше да дефилират в дълги колони през украинската столица след разгрома на украинската държава. И сега са дълги колони, но неподвижни.

24 август е националният празник на Украйна – на този ден през 1991 г. страната обявява своята независимост. На референдум в края на годината независимостта е утвърдена с мнозинство от 92%. През 1994 г. в Будапеща се провежда заседание, на което Украйна доброволно се съгласява да предаде на Руската федерация целия си ядрен арсенал, а Русия, САЩ и Великобритания стават гаранти за нейния суверенитет и териториална цялост.

На 24 август се навършва и половин година от нападението на Русия над Украйна и погазването на нейния суверенитет и териториална цялост. Русия първо твърдеше, че няма никакво намерение да напада Украйна. При всяко споменаване, че такова нападение се подготвя, официалните власти в Кремъл отговаряха с ирония, присмех и сарказъм. Путинофилите го повтаряха със сарказъм, присмех и ирония. На 24 февруари Русия извърши дълго и старателно подготвяното нападение. Започна открита война, като я нарече военна операция. Путинофилите започнаха да обясняват разликата между война и военна операция. И с насмешка започнаха да предсказват, че военната операция ще приключи до няколко дни с пълна победа над Украйна и военен парад в Кийв. Кремъл беше подготвил и марионетно правителство, което да инсталира в Киев. Избягалият в Москва бивш президент Янукович написа писмо до президента Зеленски, в което го призовава да прекрати съпротивата и да се предаде. Позорно избягалият призовава Зеленски да се опозори като него.

Позорът остава. И сега в интернет могат да бъдат намерени множество изказвания на политици, политолози и анализатори, които повтаряха тези прогнози за бърза победа без притеснение, че те остават в публичното пространство и след време компрометират своите автори. Сред тях е и нашият президент. Всички те още през първите една-две седмици на войната смениха жанра от памфлет на оратория с присъщата си повратлива лекота. Войната се води вече половин година и става все по-брутална. Като не сполучиха с блицкриг, започнаха да обясняват, че Русия не използва в пълна мяра тактиките и техниката, за да не ги разкрива пред врага. Но са убедени в пълната победа на „русский мир”, както преди години бяха убедени в пълната победа на комунизма.

А нещата са по-прости – украинците водят отечествена война. Нито приятелите, нито противниците на Украйна бяха очаквали такава героична съпротива на украинския народ. Народът, чието съществуване беше отричано, брани родината си и побеждава по-голямата, по-силната, по-въоръжената армия. Това има само едно обяснение – когато виждаш зверствата, които върши агресорът в твоята страна, в твоите градове, с твоя народ, с твоите деца, братя, сестри и роднини, всякакви колебания отпадат. Когато е разрушен домът ти и е убит синът ти, страхът изчезва. Смелостта се ражда изпод руините на взривения ти дом. За ден немощните стават крепки и обръщат на бяг чужди пълчища (вж. Евр. 11:34).

Ние гледаме войната по телевизорите и на компютрите. И се снишаваме. Към снишаване ни призовава и нашият президент. А ние това го можем, защото на това ни е учил и един предишен държавен и партиен ръководител. Целият свят помага на нападнатата страна, само ние се снишаваме. Щяхме да ремонтираме танкове. Бившият премиер лично го договори при посещението си в Кийв. Само и само да не даваме оръжие. Не ремонтирахме нито един танк. Няма и да ремонтираме. Снишаваме се.

И нещо още по-мерзко. Търсим оправдание за агресора да нападне независимата съседна страна. Кадрите на разрушени градове, снимани в близък и далечен план, не ни трогват. Те си го заслужават! Те си го търсеха! Те го предизвикаха! Тяхна е вината! Зеленски, Байдън, НАТО, „колективният Запад” – всички! Всеки, който помага на Украйна. Дори всеки, който съчувства на Украйна. А Путин е миротворецът, който избавя Украйна и света от злото.Това повтарят хиляди слепци, ослепели за страданията на невинни хора, на деца, разкъсани от снаряди, на възрастни хора, натъпкани в бомбоубежища, на милиони бежанци от родните им домове. Те били виновните, те си го търсели!

Подобна позиция е психическо отклонение. Да обвиняваш жертвата и да оправдаваш нападателя е увреждане и на мозъка, и на душата, и на сърцето. Липсата на емпатия към страдащия е типично за престъпниците и садистите. Те дори изпитват удовлетворение, като гледат мъченията и страданията на своята жертва. Колкото по-големи са нейните страдания, толкова по-голяма е тяхната наслада. Те имат обяснения и оправдания, че жертвата трябва да страда, че нейните страдания са заслужени, че като причиняват страдания на жертвата, те извършват акт на справедливост. Понякога я наричат дори божествена справедливост – такива престъпници често действат от името на Бога, самосъзнават се като Негови оръдия.

В нашия случай такива хора са жертва на елементарна, но добре таргетирана пропаганда. Елементарна, защото тяхното мислене е елементарно. Сложните анализи, търсенето на алтернативни източници и мнения, разсъждаването извън готовите клишета, проверяване надеждността на източника на информация и други не особено сложни и трудни неща не са им потребни. Те си имат една теза пред скоби и никакви факти и аргументи не ги разколебават. Украинските бежанци в България рушели вандалски апартаментите, в които били подслонени. Има един-два-три такива случая, но под този знаменател се подвеждат стотици хиляди. Показват и снимки на няколко апартамента с издраскани стени. И са убедени, че всички украинци са неблагодарни използвачи и вандали. А руснаците са мили, сърдечни и възпитани братушки. Те и в Украйна никога не стрелят по цивилни. Украинците сами си разрушиха градовете, сами избиват родителите и децата си. Сами унищожиха Мариупол. Сами унищожиха „Азовстал”. Дори когато руската армия взривява църкви в Украйна, те са убедени, че войниците на Кадиров защитават християнските ценности.

Украинците гледат войната със собствените си очи, а ние я гледаме от телевизорите и компютрите. Но и от телевизорите и компютрите може да се състави обективна картина. Аз лично през изминалата половин година съм гледала стотици снимки на водещите световни информационни агенции – с ясна резолюция, подписани от автор, място и дата на заснемане. Всеки може да потърси и да види. Прочела съм десетки коментари и от едната, и от другата позиция. Гледам коментари и по руските телевизионни канали. Смятам, че така се създава обективен поглед и обективна преценка. Всеки може да я има, ако желае.

Но по-лесно е готовото клише. „Знаете ли какво вършеха украинците осем години!?” Покажете да видим – автентични снимки, потвърдени факти. Всички виждаме разрушени до земята градове, стотици гробове в градските градинки и паркове, милиони бежанци в Украйна. Покажете от Донецк.

Не смятам и не твърдя, че украинците са небесни ангели. Но когато преди осем години започна руската агресия срещу тяхната страна, те започнаха да се бранят. Русия нападаше с войска без обозначителни знаци, те бранеха страната си със своята армия. Бях в Украйна по това време. С очите си видях как събират помощи за своята армия. Когато необозначените руски бойни машини стреляха, срещу тях стреляха украинските. Имаше жертви от двете страни. Но украинците се бранеха на своя земя. Бранеха своята земя, своята страна, своята свобода.

Не разрешавали да се говори на руски език. Аз лично разговарях с украинците на руски език. И сега от България всеки може да гледа украинска телевизия, която излъчва на руски език. Най-страшно се смята случилото се в профсъюзният дом в Одеса. Още по-страшно е, ако се погледнат фактите, а не пропагандата. А се публикуваха много факти, че това е подготвена провокация, излязла от контрол. Украинските власти започнаха разследване, но началникът на полицията в Одеса избяга в Москва. Като Янукович. Избягаха там, откъдето получаваха разпореждания.

Осем години украинският народ брани независимостта и целостта на своята страна. На 24 февруари главорезите на Кадиров и частната армия „Вагнер” нахлуха вероломно и започнаха изтребителна война срещу украинския народ. Скоро попаднах на документ от Брянската митрополия на Руската православна църква с потресаващ текст: „Ты русский Воин… Твоя задача – стереть украинскую нацию с лица земли…” С подпис и печат. Може ли да има по-голямо падение! Мерзост на запустението.

Борбата срещу мерзостта изгражда достойнство. Дава свидни жертви, но ражда герои. А нас поставя пред избор между мерзостта и достойнството.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияГосподин Паломар и Итало Калвино
Следваща статияКризата на политическия модел