Всичко започва идилично, в проспериращо градче от американската провинция…„Райско кътче в ада“ (или „Субурбикон“) e в програмата и на Киномания 2017.
Зрителският рейтинг на сайта IMDB не е надежден критерий за качествата на един филм (сигурно защото гласуващите са предимно американски зрители). Да вземем например новия режисьорски проект на Джордж Клуни. Едва след като го гледате, ще разберете на какво най-вероятно се дължи ниската оценка. Всъщност „Райско кътче в ада“ е доста качествен филм, в което няма нищо чудно, след като сценарият е подписан от Джоуел и Итън Коен, а в главните роли са Мат Деймън, Джулиан Мур и Оскар Айзък.
Всичко започва идилично, в проспериращо градче от американската провинция, постигнало истинска wasp (white anglo-saxon protestant) утопия, докато през лятото на 1959 г. в Събърбикон не се нанасят първите „чернилки“. На фона на назряващия конфликт в пасторалната общност, семейството на Гарднър Лодж преживява разтърсващи събития, които не са свързани с расовите изстъпления. Първо в дома нахлуват непознати мъже, после майката Роуз умира и грижите за малкия Ники се поемат от нейната сестра близначка Маргарет, която се пренася да живее с Гарднър и сина му. В този скръбен момент помощта на вуйчо Мич е любезно отклонена, а един застрахователен агент започва да си пъха носа в семейните дела…
Сценарият на „Райско кътче в ада“ е две в едно и филмът определено печели от това. В началото всичко започва като назряващ обществено-етичен проблем, но внезапно социалният контекст се разтваря в лична драма и точно когато откриваме, че ще гледаме друг сюжет, прераства в крими интрига. „Бяло-черният“ конфликт не се размива, а остава като постоянен фон на събитията от предния план, като рефлексия на агресията и съперник на иронията, която скоро обгръща историята. Дори и да не знаете, че сценаристи са братята Коен, бързо ще усетите есенцията на техния стил от времето на „Да отгледаш Аризона“ и „Фарго“. В резултат се е получила една зловеща, черна (не съвсем) комедия, в която ясно може да се открие къде свършват Коен и започва Клуни и обратното.
Шестият пълнометражен филм на режисьора Джордж Клуни е най-добрата му работа зад камера. След биографични истории и политически анализи (или смес от двете) той навлиза и като съсценарист в непознатата зона на крими драма в семейно обкръжение. При това запазва елементи на обществено-политическата си ангажираност, а комичните проблясъци, които присъстват във филмите му, се кръстосват с иронията, която нерядко излъчват собствените му персонажи на екрана, и се получава ефектна сатира на американските нрави от края на 50-те (а защо не и по принцип). Към така оформената база жанроразбивачите Джоуел и Итън Коен добавят малко от запазената си рецепта за noir, пародия и междуличностни отношения и се получава „неочаквано добра комбинация“.
„Райско кътче в ада“ синтезира всичко, което сте чували за отношението на белите американци към чернокожите, при това обвито с убийствена ирония, която ни най-малко не уврежда остротата на заключенията. Когато афроамерикански режисьори разсъждават по темата в сюжети, където играят единствено афроамериканци, ефектът нерядко е притъпен от огорчението, обидата и ожесточението, които доминират в интонацията. Но ето, че един „бял“ филм предлага необходимото отстранение, с което разбива на пух и прах расистките идеали на собствената си нация. Не, че е първият, но го прави много успешно, удържайки и нагнетявайки фона на една „частна“ история, чиято атмосфера е директно повлияна от разграничаването, което демонстрира средностатистическия обитател на американската идилия пред събитията, случващи се пред вратата на дома му. Може да не го доловите от самото начало (и следователно е достатъчно ненатрапчиво), но филмът на Клуни системно налага идеята, че безразличието към агресията е не по-малко зловещо от самата (непредизвикана) агресия. Има една ключова сцена в „Райско кътче в ада“: докато двамата натрапници тормозят семейство Лодж в дома им, обитателите на Събърбикон стоят на улицата и гледат (те всъщност слушат радиопиеса, но вие ще го осъзнаете по-късно), а може би се наслаждават на саморазправа заради расова толерантност, която целокупно са поръчали… Именно това двусмислие се промъква на различни нива във филма и обогатява фабулата отвъд привидността на случващото се.
Привидност, защото в „Райско кътче в ада“ малко неща са такива, каквито изглеждат, освен, разбира се, ксенофобията. Клишетата на провинциалната идилия от началото на филма са заменени с клишета за расизма и семейната хармония, но всички те бързо стават жертва на пародийния размах, с който братя Коен анонсират осъществената Американска мечта, само за да я развенчаят. Опечаленият съпруг Мат Деймън, кротката балдъза Джулиан Мур (актрисата разграничава чудесно двете близначки, но нямаме много време да опознаем Роуз) и свитото хлапе Ники се оказват въвлечени в съвсем друга история. И колкото по-гаднички са нещата, които им се случват, толкова по-ясно се очертава паралелът между индивидуалната трагедия и колективната параноя.
Взета самостоятелно, всяка една от сюжетните линии би звучала малко банално, въпреки непредвидимостта си, но съчетани в общ филм, те увенчават оригиналното сътрудничество между Джордж Клуни и братята Коен.