Начало Книги Между съпротивата и компромисите
Книги

Между съпротивата и компромисите

2899

„Литературни анкети – 18 поети от 80-те“, Боряна Владимирова, Издателски център „Боян Пенев“ – Институт за литература при БАН, 2023 г.

Борехме се за чистотата на езика. Борехме се да пишем поезия на език, който беше абсолютно компроментиран от лъжите на тогавашния комунистически режим и подмяната в изкуството. Думите са на Виргиния Захариева – един от 18-те поети в авторитетното анкетно издание на Боряна Владимирова. Сборникът гравитира около знаковото за българската поезия пространство на 80-те години на XX век, когато въпреки унификацията, въпреки априлската линия, въпреки несвободата, поетите успяват да преодолеят доминиращите тенденции и да превърнат проблематиката в поетика. Именно тази трансформация (на проблематика в поетиката) е големият маркер за променящото се българско време: какво дойде с 80-те години, колко от него си тръгна след 1989 г. и колко остана. И къде, ако не в литературата, са страниците на тези промени. Отговорите дават Йордан Велчев, Златомир Златанов, Едвин Сугарев, Кирил Мерджански, Наталия Андреева, Миглена Николчина, Ани Илков, Владимир Левчев, Ангел Ангелов, Румен Денев, Виргиния Захариева, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев, Иван Ненков, Мирела Иванова, Цанко Лалев, Антон Баев и Александър Секулов.

Кои са те през 80-те? Пишещи, млади, с дебютна или преддебютна книга. Кое ги прави по-различни от поетите на 70-те и тези преди тях? Пишат по-свободно, освобождават поетическия изказ, дръзки и модерни са, без да съзнават своята модерност. И най-важното – позиционирани са някак встрани от официалния патос, от масовото производство на римушки за освободителите, за партията, за светлото бъдеще. Затова и тези поети са категоричното доказателство, че литературата на един период и творчеството на едно поколение, за щастие, не съвпадат.

Анкетата дори разширява емоционалните определения за поетическо поколение: от сближаване на естетики (Йордан Велчев) и бяхме близки приятели (Едвин Сугарев), това са били общности на приятелска основа (Румен Денев) до ние не се идентифицирахме като поколение, дори не се срещахме помежду си (Златомир Златанов), от доброволни емигранти във вътрешния свят по-скоро, отколкото в някаква друга държава (Владимир Левчев) до поколението, израснало от списание „Родна реч“ (Мирела Иванова, Антон Баев).

Дължим много на поетите от 80-те, защото без техния езиков бунт в някакъв смисъл нямаше да дойде и историческата 1989 г., но най-вече литературната 1989 г. Както казва проф. Михаил Неделчев: Поколенията не са нещо затворено в себе си. Те създават своеобразни пулсации в литературното развитие – обединяване на колективните усилия за усвояване на една нова тема, резкия щурм на една група млади поети в литературата и постепенното „разсейване“ на тази общност. Това е вливане на свежа кръв в поезията, нещо, което създава ритмиката ѝ и ни внушава усещането за цялостност и непрекъснатост на литературния процес.

Анкетата предлага гледни точки към цензурата и самиздата, към диалогизирането с произведения от българската класика, към усещането за модерност и съдържание на посланията. Тук няма теоретични отговори за историческа и литературна среда, актуалността и значимостта на тези страници са именно в субективността, в субективното възстановяване на детайли от голямата социокултурна картина на изследваното десетилетие. Защото поетите на 80-те моделираха понятийния репертоар на изключителното и техните текстове мислим като онзи събитиен контекст, който изписва траекторията на богатата литература. И ако езикът на 90-те идва като по-бърз, то езикът на 80-те беше по-дълбок. На поетите след 80-те им беше лесно да разкриват, без да прикриват, докато поетите на 80-те разкриваха, като прикриват. Но не само в това е разликата.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. За най-новата си книга, сборника с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022), е отличена с Националната литературна награда „Йордан Радичков“.

Свързани статии