Разговор с Тина Златина по повод изложбата „Ограничени/Restricted“ в галерия „Васка Емануилова“ 

Самостоятелната изложба „Ограничени/Restricted“ на Тина Златина се откри на 19 май 2026 г. в галерия „Васка Емануилова“, филиал на СГХГ. В нея са представени скулптурни обекти от керамика, метал, текстил и кожа, съпътствани от видео- и фотодокументация на пърформанси. Повечето от инсталациите са специално създадени за изложбата, която включва и две предишни творби на авторката, непоказвани в България. Това е първа самостоятелна изява в България на Тина Златина, която досега е работила в Нидерландия, Франция, Полша и други страни в Европа. По този повод кураторката на изложбата и уредник на галерия „Васка Емануилова“ Галина Димитрова-Димова разговаря с авторката.

Вашата работа не е добре позната в България, затова нека да започнем с кратко представяне. Какво сте учили, кога и как заминахте и в какви области основно работите?

След като завърших Националната гимназия за приложни изкуства се насочих към скулптурата, защото от дете обичах да създавам обемни и триизмерни форми. Учих скулптура в Националната художествена академия при професор Ангел Станев. След като завърших, известен период не работих в областта на изкуството. През 2008 г. заминах да работя в един център за култура и изкуство в Дания и оттогава съм по-скоро жител на Европа, отколкото на конкретна държава.

През всички години досега съм се развивала като творец, но едно събитие със сигурност преобърна посоката на работата ми. Това беше специализацията ми през 2012 г. в Европейския керамичен център EKWC в Нидерландия. Това е място не само за работа в керамика, но и за срещи, обмяна на идеи и иновации. За мен то имаше огромно значение. От една страна, защото станах част от нидерландското артистично общество, благодарение на контактите, които създадох там, а от друга, защото се запознах отблизо със съвременното изкуство на Европа и се разделих с класическата скулптура.

Кое във вашата артистична практика смятате за свое основно постижение и кои са най-големите ви успехи досега?

В практиката си се стремя да бъда максимално искрена и автентична. Смятам, че изкуството е канал за свързване между автора и зрителите и ако то не е искрено, посланието няма да бъде разчетено.

Участвала съм в различни форуми и изложби досега, но като по-значими приемам проекта Ада, с който новопостроената галерия IMO в Стари Сонч, Полша, отвори врати; изложбата в Albert van Abbehuis в Айндховен, Нидерландия, и участието ми в модул на Фондация „Пистолето“ в Биела, Италия, с водещи носителите на британската награда Търнър Cooking Sections (Даниел Паскуал и Алон Швабе).

Жената и женското тяло са основна тема на изследване във вашата практика. Защо сте избрали тази тема и какво ви вълнува в нея?

Фокусът на моята работа е връзката между тялото и душата, как си взаимодействат, какви са свойствата на съзнанието и как те влияят на тялото. Насочих се към тази тема, защото имах здравословни проблеми и се опитах да разбера първопричината. Отношенията тяло – съзнание са валидни за всеки индивид, независимо от пола, но при по-емоционални хора, най-често при жените, тази връзка е по-ясно изразена. Самата аз съм жена и използвам тялото си за представяне на работите ми, затова и най-често женското тяло присъства в творбите ми.

Според мен човекът като индивид се е развил доста в материално, но не и в духовно отношение. Смятам, че бъдещето е в духовното израстване и опознаване на свойствата на съзнанието.

В много от проектите използвате глина и керамика. Какво ви мотивира да се насочите към тези материали и какви предизвикателства срещате в работата с тях?

Глината е базовият материал за изработване на триизмерни форми. Аз работя с глина, откакто се помня, а това, че след като се изпече, тя добива твърдост и издръжливост, определено я прави мой любим материал. Предизвикателства, разбира се, има. Както с всеки друг материал, трябва да го опознаеш и да го почувстваш близък, за да работиш с него с удоволствие.

Динамичният свят, в който живеем, и смяната на изображението с един клик не дават възможност да се оцени колко много труд е вложен в една творба. В резултат на навлизането на нови технологии в изкуството забелязвам, че на Запад се наблюдава една нова тенденция – все повече да се ценят традиционните материали и ръчно изработените творби. В България това не се усеща толкова, защото изкуството все още е по-традиционно, но и тук ще дойде. Надявам се, глината и керамиката да останат на почит в България, защото имат вековни традиции по нашите земи.

Разкажете ни за вашите проекти извън керамиката. Знам, че работите също в сферата на лендарта, сайт-спесифик изкуството, както и пърформанса …

Аз съм природозащитник и любител на природата и работя основно с естествени или рециклирани материали. Харесвам лендарта, защото дава възможност да се изразиш чрез природни средства. Лендартът е и чудесен начин изкуството и публиката да се срещнат в природата. Мой по-значим лендарт проект е L’аnatomie du jardin (Анатомия на градината), който осъществих в Ботаническата градина на Марне сюр Сен, Франция.

Изложбата ви в галерия „Васка Емануилова“ е вдъхновена от постоянната експозиция на скулпторката, с която имате обща тема – жената и женското тяло, както и използването на теракотата като материал. Разкажете ни за темата на вашата изложба „Ограничени/Restricted“ и какви произведения представяте в нея.

Моето изкуство е изцяло сайт-спесифик, не само в буквалния смисъл на разработване на пространството, но и преносно. Всеки мой проект е вдъхновен от конкретното място, хората и средата. За да се подготвя за изложбата в галерия „Васка Емануилова“, се запознах по-обстойно с живота на Васка, благодарение на личната кореспонденция, любезно предоставена от близките ѝ. Духът на феминизма, който лъха от писмата ѝ, ми подсказа да се вгледам по-отблизо в живота на съвременната българка. Видях жена с хиляди задължения и отговорности, чиято визия е станала жертва на подражание, и която, в повечето случаи доброволно, е превърнала тялото си в продукт за консумация. Това, което най-силно ме порази, беше видът на млади момичета (в тийнейджърска възраст), които буквално злоупотребяват с грим и козметика в стремежа си към подражание.

Творбите в изложбата разглеждат ограниченията, които обществото, стереотипите и предразсъдъците налагат върху всеки един от нас, но най-вече върху съвременната жена. Чрез метафората на модните аксесоари жената е поставена в капана на собственото си желание за съвършенство. Една от творбите – Feel like vulpes (Чувствам се като лисица), представя моя лична история за това да се чувстваш хванат в капан. Творбите са многопластови и разглеждат ограниченията, които носим дълбоко в нас, дори и на подсъзнателно ниво. 

Изложбата „Ограничени/Restricted“ на Тина Златина в галерия „Васка Емануилова“ продължава до 5 юли 2026 г., а на 25 юни от 18 часа ще се проведе тур в нея, последван от разговор с художничката.