0
2962

Херман Хесе: между хармонията и обсесията

Първата ретроспектива на творчеството на Херман Хесе като художник бе представена в Кунстмузеум в Берн, съпровождаха я многобройни събития. Поводът – 50-годишнината от смъртта на писателя.

Херман Хесе, един от най-четените немскоезични писатели, предшественик на бийт поетите и пацифистите, винаги е бил приеман с резерви от академичните изследователи. Като художник той е още повече игнориран. Има голямо, но непознато наследство – живопис и рисунки. Петдесет години след смъртта му Кунстмузеум в Берн и музеят на Хесе в Монтаньола обединяват усилията си за първата обширна ретроспектива от 150 произведения. Тя дава възможност по-добре да се разберат личността на Херман Хесе, отношението му към изкуството, както и литературното му наследство.

„Той е на ръба на изкуството”, казва за Хесе младият Рилке. Винаги е бил отвъд литературата – а и сам се възприема не като писател, по-скоро като артист. Неговата представа за изкуството не се съобразява с границите. Освен това  Херман Хесе винаги се е раздвоявал между буржоазния уют и творческото себеосъществяване. Авторът на Степният вълк, Игра на стъклени перли, Сидхарта дълго време е възприеман като спорен от изследователите, въпреки Нобеловата награда за литература от 1946 г. Четири години преди смъртта му, през 1958 г., списание Spiegel пророкува, че той никога няма да се наложи в чужбина. Днес обаче фактите са неоспорими: Хесе е най-четеният немски автор на ХХ век с  продадени над 150 млн. книги, всяка година още 400 000 тома намират своите читатели. Рецепцията му е подвластна на различни конюнктури и литературни моди. Непознат е в Америка до момента, когато става неявен водач на опозицията срещу войната във Виетнам. Американската банда, заимствала името си от романа Степният вълк, изразява в Born to be wild настроенията на цяло едно поколение, а Тимъти Лиъри, гуру на хипи движението, препоръчва произведенията на Хесе като съпровод за ЛСД преживявания. Поколението на ‘68 открива антипатията на писателя към национализма и патриотизма и става причина за възраждането на интереса към него в целия свят. Независимо от всичко и днес той си остава наивен мечтател и кичозен поет за едни, пророк за други.

През 1912 г., точно преди век, Херман Хесе се установява в Берн заедно със съпругата си и трите им малки деца. Годините до 1919 г. са решаващи не само за литературното му творчество. Тогава той започва да рисува, а най-силният му художнически период е през 20-те и 30-те години в Монтаньола, недалеч от Лугано. В годините около Първата световна война потъва в дълбока криза и се подлага на психоперапия. В родината си е обявен за национален предател, след като категорично отхвърля национализма и войната. Забраняват му да публикува. В онези тревожни години, когато се грижи за военнопленници, бракът му не върви, а баща му умира, Хесе създава серия интимни изображения, автопортрети, интериори и пейзажи под въздействието на психоанализата. В тях преработва сънищата си.  За разлика от идиличните пейзажи тези картини са обсесивни и еротични.

През 1919 г. бракът му се разпада, а той се установява в Монтаньола, където живее до края на дните си през 1962 г. Преодолява творчески кризи, създавайки хиляди пейзажи. Открива красотата навсякъде в швейцарския кантон Тесин (Тичино). Акварелите му представляват погледи към езера, планини, долини и села. Рисуването придобива екзистенциално значение за него. Като писател, както сам признава през 1924 г., не би стигнал далеч без живописта. Тя го спасява и в най-мрачните му часове. „На света няма нищо по-хубаво, нищо по-важно, нищо по-окрилящо от рисуването, всичко останало е глупаво, губене на време и суета. Рисуването е прекрасно, рисуването е чудесно!”, ще напише през 1928 г.

Три години по-късно Хесе се мести в къща с голяма градина и с напредването на възрастта преживява нова промяна. Все по-често прави рисунки с перо, които понякога оцветява. По-възрастен и по-умиротворен, се отдава на занимание, което упражнява още от началото на художническата си дейност – илюстрира стихове, продава ги, а печалбите дарява на нуждаещи се.

Акцентът на изложбата в Берн е върху началото на художническата му дейност, освен това са показани многобройни илюстрирани стихове, писма и ръкописи. Могат да се видят ранни студии, големоформатни пейзажи, акварели, детайлни рисунки с перо и илюстрации върху текстил. Живописта на Хесе въплъщава копнеж по хармонията, непостижима в реалния живот. Езикът й се отличава с отчужденост на сюжетите, измислени форми и нереални цветове, разнообразие на стилове и повтарящи се композиционни шаблони.

По време на изложбата университетът в Дюселдорф в сътрудничество с университета в Берн и Кунстмузейм организираха международен конгрес, представени бяха най-новите изследвания, посветени на Херман Хесе.