Начало Идеи Актуално Между чeрно и бяло
Актуално

Между чeрно и бяло

Стоян В. Сгурев
04.07.2023
1760
фотография facebook.com/kpszsu

От самото начало на конфликта в Украйна българската позиция заприличa на двуглав орел – гледащ едновременно на Запад и на Изток. Активно прикрито подпомагане на нападнатата страна в ранния етап, последвано от постоянни увъртания и усилия на президента и други политически фигури да не позволят поддържането на активна позиция. В социологически план въпрос с повишена трудност е да установим степента в която двузначността на българската позиция е определяща или отразяваща вътрешни противоречия. Tова има отношение към начина, по който мислим за политиците: като агенти, взимащи решения, които формират колективно мнение, или като опортюнисти, опитващи се да се възползват от трайно съществуващи различия.

Едно изследване на общественото мнение, оповестено в края на май (по поръчка на Globsec и изпълнено от „Алфа Рисърч“), дава възможност да се погледне по-задълбочено към външнополитическите преценки на българите. От прочита на данните проличава, че година и половина след началото на военните действия в Украйна отсъства всякаква форма на категоричност в определянето на отговорността за конфликта и на мерките за потушаването му. 48% от действителните отговори на въпроса „Кой е основно виновен за конфликта в Украйна“ посочват Русия, докато 52% привиждат като основно отговорни Украйна или западните страни, „провокирали“ Русия. Регресионният анализ не показва отчетливи разлики по пол, възраст, образование или местоживeeне. Това са широки колeктивни нагласи, които трудно могат да бъдат позиционирани в социалното пространство.

Трудно е да се открият и ясни ориентири за действие. 67% от действителните отговори изразяват съгласие с твърдението, че военна помощ за Украйна провокира Русия и приближава страната ни до война, но в същото време 56% утвърждават, че военната помощ помага на Украйна да се защити от агресия. Сходна е картината, когато се погледне и въпроса за отношението към лидерите на двете страни. От действителните отговори около 35% изразяват одобрение за Путин, докато малко повече: 41%, одобряват Зеленски. Няма значими социодемографски разлики, с изключение на местоживeeне. София е значително по-негативно настроена към личността на Путин от останалата част на страната.

Изразените нагласи към войната и към основните актьори в нея не са проява на антисистемен вот. Няма никакви индикации за връзка между подкрепата за Русия в конфликта и равнището на доверие в основни институции като парламент, правителство и въоръжени сили. Има два основни фактора, които влияят на изразените нагласи (извън политическите предпочитания, които по-скоро отразяват, отколкото изграждат тези нагласи). Първата е президентът, чието равнище на доверие е силно поляризирано между двата лагера. В общественото съзнание президентът се очeртава като категоричния лидер на проруското крило.

Вторият фактор е медийният. Рядко е в социологически допитвания да се регистрира толкова силно директно влияние на масови медии върху колективни нагласи. Въпросникът очертава два медийни блока: от една страна, „Медиапуул“, „Дневник“, „Сега“ и „Капитал“, от друга, „Труд“, „Телеграф“, „Филтър“, „Епицентър“, „Поглед-инфо“. Двата блока оказват противоположно по съдържание, но еднакво по статистическа значимост влияние върху колективните нагласи. Те са сравними и като обхват на аудитория, и като сила на влияние.

Какви са практическите последствия от установения идеологически разлом? Първият е, че широко афишираната колективна подкрепа за членството в ЕС и НАТО е по-неустойчива, отколкото показват привидно цифрите. Над 70% от анкетираните заявяват намерение да гласуват за оставане в ЕС, ако сега има референдум. Но това, което остава под повърхността, е, че 30% от тези хора считат Украйна или Западът за виновни за войната. Делът на анкетираните, подкрепящи членството в НАТО, е към 60 %, но дори сред привържениците на военния съюз 20% считат Западa и Украйна за виновни за войната. Липсата на силна убеденост в отношението към Европа е разкрито и от високия скептицизъм към въвеждането на еврото: мнозинството от респондентите считат, че приемaнeто на еврото ще навреди на икономиката и суверенитета на страната. Значителна част от българите, изглежда, не са склонни да приемат пълноценно политическите, военни и икономически задължения, които идват с членството в съюз от държави.

Другото практическо последствие е, че противниците на руската позиция са концентрирани в политически план в две формации: ПП/ДБ и ГЕРБ, докато поддръжниците ѝ са по-широко разпределени в политичeския спектър. Само 8% от имащите намерение да гласуват за ПП/ДБ имат позитивно отношение към личността на Владимир Путин. Този процент е 21% в ГЕРБ и над 60% в БСП и Възраждане. Към 85% от поддръжниците на ПП/ДБ посочват Русия като виновна за войната, този процент е 69% за ГЕРБ. Привържениците на всички останали парламенарно представени сили са по-склонни да оневинят, отколкото да обвиняват Русия. Това ясно показва, че външнополитическите приоритети са основна разделителна линия в политическото пространство, която дава достатъчнa мотивация за търсенето на форма на управление, основана на евроатлантическата ориентация. По силата на изборните резултатите ПП/ДБ бе поставена в неудобната ситуация да избира между споделени външнополитически приоритети със своя противник и категорични вътрешнополитически съображения за поддържането на дистанция от него. Скандалът с изтеклия запис от вътрешното обсъждане на ПП бе привидно такъв: в същността си този запис просто показа една група индивиди, изправени пред необходимостта да направят тежък колективен избор.
Предвид раздробеността на политичeския пейзаж, силно заявените президентски амбиции и противоборството в медийното пространство, понастоящем липсват индикации, че устойчивото ценностно разделение, което войната в Украйна открои, ще бъде превъзмогнато в скоро време. Най-притеснителното е, че противоречивостта на българската позиция в Европа става повод за недоверие към готовността на страната да бъде пълноценен член на европейската общност, което впоследствие бива използвано вътре в страната за подклаждане на недоверие към Европа. Колебанията между противоречиви възгледи и цели усилва впечатлението за липса на политическа воля, както и привлекателността на политически субекти с широка риторика и липса на скрупули. Политиката е сложна игра на шах на множество дъски едновременно, но първото условие в тази игра е просто: решаваш кои са черните и белите на всяка от дъските. Опасността при играчи, лутащи се между черното и бялото, е да се намерят изгубени в състояние на постоянна сивота.

Авторът благодари на Globsec и „Алфа Рисърч“ за предоставените данни.

Стоян В. Сгурев е доктор по социология от Станфордския университет. Член на Управителния съвет на Центъра „Българо-европейски културни диалози“ към Нов български университет.

Стоян В. Сгурев
04.07.2023

Свързани статии