Начало Галерия Метамодерни проекции в Стара Загора
Галерия

Метамодерни проекции в Стара Загора

Яница Фендулова
06.07.2024
1413
Детайл от работния процес, огледален изглед откъм „Моите кредитни карти“, 2024 г. на Красимир Русев, фотография Славчо Славов

„Метарезерви“ 2024, второ издание, куратор Атанас Тотляков, Художествена галерия Стара Загора, 19 юни–14 юли 2024 г.

Намираме се в някогашни търговски хали, построени през 30-те години на ХХ век – архитектурният модернизъм личи още от екстериора. От 2000 г. тук се помещава Старозагорската галерия с богатата си и важна музейна колекция. Интересно е, че постоянната експозиция, доколко обновявана през годините, за първи път се сваля изцяло и на нейно място се срещаме със съвременно изкуство. Да, в първия момент се преживява лека рецептивна турбуленция от неочакваната среща. Скокът изглежда голям. Поздравления към самата институция за тази перспектива.

Ще видим несъразмерен въздушен резерв, роботизирани рисунки, HI/AI образни отклонения и бинарни преводи, социални мрежи и фиктивна документалност, национални знаци и политически символи, променливи хоризонти и привидно запрашени постаменти, проекции на индустриални предприятия и домашни интериори, ретинови реакции и ектериоризирани рефлекти, и редица други тематизирани фрагменти от настоящото ни метамодерно живеене.

Ще ги видим в разработки на Атанас Тотляков (куратор и участник), Дан Тенев, Дарина Пеева, Галина Цветкова, Деница Милушева, Екатерина Иванова, Красимир Русев, Милен Алагенски, Михаил Михайлов, Марина Теофилова, Младен Младенов, Нуркан Нуф, Пенка Минчева, Яница Фендулова. Ще видим и групови проекти на млади артисти – Стела Караилиева, Рада Дончева и Валентин Сабинов (Homo Vespertilio, късометражен филм в жанра докуфикция); Момчил Енчев, Илина Пенева, Богомил Иванов и Стефан Василев – избрани представители на проекта „Интенция за антивещ“.

Атанас Тотляков, „Осцилация на послеобрази“, 2024 г., полиптих, фотография Славчо Славов

Трябва да отбележа, че тазгодишната проява на „Метарезерви“[1] едва стъпва на фундаментите на метамодернизма. Кураторът развива собствена теза, в която основен ключ се явява не метамодернистичното махало, а калейдоскопичният наглед. В едновременната му тоталност и фрагментация всяко завъртане създава нова картина, в която всеки елемент допира друг и променя цялото.[2]

Фокусен момент са самите протяжности, в които се съчленяват определени състояния на съществуващото.[3] С тази промяна Тотляков разширява разбирането за метамодернизма, като прилага „атомистичен“ подход към артистичните процеси и въобще към съвремието.[4]

С влизането в галерията погледът не обхожда чинно стените на хоризонта, а се рее във всевъзможни посоки. Всяко произведение заявява своята самостоятелност като авторски концепт, но едновременно и вплетеността си в цялостния визуален дискурс. Рее се е съвсем символично казано – всяка гледна точка в експозицията е активна, всеки визуален фрагмент или ракурс се сдвоява с друг и променя цялото в индивидуалния поглед на посетителя. Всеки такъв ще забелязва „нови“ (в смисъла на собствени) визии в разнообразни явявания. Нека разгледаме.

Едновременно отблъскващ, заплашващ с мащаба си, но и привличащ с великолепието на монументалността си е „Епистемологичен отпор“ (2009/2024) – кубистичният въздушен резерв на Дан Тенев.[5] Фронтално са „Осцилация на послеобрази“ (2024) на Атанас Тотляков – психиделичен изглед към способността на ретината да оставя послеобрази. В съседство – „Променлив хоризонт“ (2023) на Младен Младенов. В същото пространство са Марина Теофилова, Михаил Михайлов и участниците в „Интенция за антивещ“. Срещаме и две концептуални рисунки на Момчил Енчев и Стефан Василев. Марина Теофилова представя „Безсънно синьо“ (2019/2024) – образ колкото на домашен уют, толкова и на дискомфортен безсънен простор на мисълта. Работата на Михаил Михайлов познаваме от официалното национално представяне на 59-ото Венецианско биенале.

Дарина Пеева – на отсрещната страна, ни показва множество идейно обвързани обекти и две отделни произведения, които се вплитат естествено в цялостна инсталация („Бъдещето: преработено“, 2024 и „Генетика“, 2007). Разпознава се проблематика на местната икономика. В обособени пространства са Нуркан Нуф, Галина Цветкова и документалната фикция Homo Vespertilio. Нуркан Нуф разработва собствен софтуер и демонстрира роботизирана версия на автопортрета си в деня на самото откриване. Галина Цветкова показва няколко елемента от разлистени небеса, като променя гледната точка към разбирането за прозорец („Гранично“, 2024).

Поглед към изложбата, фотография Славчо Славов

Следват Екатерина Иванова, Деница Милушева и Пенка Минчева. Пенка Минчева прави ясна препратка към една разпространена практика с разпознаваеми образи – казанлъшката гробница е в „Копие“ и „Оригинал“, 2024. Ego sum tu е работата на Екатерина Иванова, съпътствана от втора с документално-аналитичен характер, която рефлектира върху първата. Засегната е специфична институционална конотация и политическа сговорчивост. Деница Милушева насочва вниманието към самосъздаването на хедонистичен „Аз“ в социалните мрежи, като подхожда към себе си като към медия („Междинни пространства“, 2024).

С „Моите кредитни карти“ (2024) на Красимир Русев се диктуват образите на насилие във финансови диспозиции. Работите на Милен Алагенски са „Биомеханичен препис на част от Епоса за Гилгамеш в бинарен код“ (2023) и „Локални прояви на метамодернизъм“ (2024). Последната има семидокументален характер и функционира като намигване – такива прояви са навсякъде. Изложбената траектория завършва със самия „край на времената“ в инсталацията „HIAI вериги отклонения“ (2024) на Яница Фендулова. Работата се позовава на публичната реч, която „предупреждава“. Започва от малка книжка „Бог не греши и не се шегува“ (2023), преминава през намерени текстови разкази и завършва с AI генерирано изображение по същите думи, които отпращат отново в стартова позиция.

Редица участници излагат по две или повече идейно обвързани разработки (Фендулова, Алагенски, Иванова, Нуф и Михайлов), което дава видимост и на индивидуалния авторски дискурс вътре в големия кураторски наратив. Работите са дългогодишни или внасят разнообразие от допълнителни контексти. Такива са разработките на Тотляков, Теофилова, Цветкова, Михайлов, Пеева, Тенев, Русев – за някои от тях вече е писано многократно, за други – недостатъчно, а за трети не е. Друга значителна част са синтезирани специално за изложбата – да посочим отново тези на Тотляков, на Пеева, както и произведенията на Деница Милушева, Пенка Минчева, Нуркан Нуф, Яница Фендулова, Милен Алагенски. Ето че се пресичат траектории и в този случай не можем да се основаваме на подобни категоризации, тогава как да мислим нещата?

Дан Тенев, „Епистемологичен отпор“, 2009/2024 г., изглед с проектна рисунка на автора за пространствата на галерията, фотография Славчо Славов

Следва да се вгледаме в детайлите, в допълнителните референции на всяко изложено произведение, съчленявайки ги в […] непрестанно движещ се калейдоскоп, в който попада гледната точка на собствената ни представа за нещата, отразена от представата ни за самите нас. Както е написал кураторът.

„Метарезерви 2024“ на Атанас Тотляков се разгръща с предварителна програма[6], която предизвестява посоката, а настоящата експозиция в Стара Загора се явява централна и дори надхвърли очакванията.

[1] Настоящата изложба е второ издание на проекта – концептуално разширено и представящо нови произведения. Сравни с първото издание на същия куратор от 2023 г. във Велико Търново в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“, https://urbanshortcut.org/pf/metareserves/
[2] От кураторския текст към изложбата, Ат. Тотляков.
[3] Атанас Тотляков представя това много убедително във филмирания кураторски тур, вж. на https://youtu.be/DOch20GTiLI
[4] Totlyakov, Atanas Dimitrov, 2023, A Contemporary Atomistic Model of Art A First-Person Introspection of the Artistic Process, Arts 12, no. 4: 128.
[5] Въздушният резерв на Дан Тенев всъщност е едва един от елементите на проектно предложение за открити пространства – един от потенциалните четири, на който е дадено да „диша“, т.е. отредено му е битие. В този смисъл „той“ е само фрагмент от гигант, който още явно не сме познали в цялост, но е вече проявен на проектно ниво.
[6] Например виж „100 години от манифеста на сюрреализма“, Портал Култура, 01.05.2024 https://kultura.bg/web/100-години-след-манифеста-на-сюрреализма/ ; и на https://urbanshortcut.org/projects-bg/

Яница Фендулова
06.07.2024