„Деца на въображението“, Греди Асса, издателство „Сиела“, 2022 година
„Въображение на дете“, такъв е често изразът за самоочертаващата се индивидуалност на малкия човек. Както винаги, Греди Асса размества употребимия словоред в свой план – в заглавие на книга. „Деца на въображението“ превръща конкретната идентичност на създателите на изкуство от личностна характеристика в множественост, в писмо до всички, за да внуши принадлежността си към анахронично художествено съдружие.
„Въображение на дете“ наподобява една автобиография на самоизграждането. Подкупващо е това потапяне към собствена истина в дългогодишния поход на Греди Асса в отвореното пространство на изкуството. Той не търси свое място в многобройната редица на творците, не демонстрира и ерудиция. Той не заключва контакта с уникалните личности – те са в паметта му като участници в незавършен процес. Присъстват и физически – в графиките към страницата на всеки от тях.
Характерната за Греди Асса мобилност на сивото и черното подчертава особеностите на индивидуалностите. Всъщност няма страница без напълно самостоятелен образ. С мисъл за това съм проследил всичките. Няма сходства между тях, обликът на човека е автономен, всеки портрет търси свое място на страницата, понякога дори се появява в множественост, понякога заема съвсем малко място от белия цвят на правоъгълника. Чудати линии на графита често допълват пълнокръвния художествен облик. Тръпки на удоволственост, но и на изненада за окото се съчетават във всяка ярка „игра“ на художника.
Игра е точната дума. Цитирам по памет Ролан Барт: „Най-изчистени възприятия за света имат – детето, дивакът и поетът“. Познавайки безмилостното чувство за хумор на Греди Асса, с голяма вероятност подозирам какво може да изрече той към тия думи на философа. „Дете и дивак има открай време в мене, но за поет трябва да положа допълнителни усилия, а рисуването ще ми пречи“. За последното би могло да се поспори. Замисленото проникновение, безмълвната философия не отместват играта на детето. А преклонението към словото автентично присъства в творческия натюрел на Греди Асса.
В поредицата творци, която главно визира художника, присъстват с графични тълкувания и писателят, и музикантът… едно напомняне, че жанровете не са оградени един от друг с бодлива тел. Диша убеждението, че цялото изкуството има общ корен, че в многоликата територия на творчеството жанровете са неотменен скачен съд. Текстовете, споменатите допълнения към графичната страница, понякога са по-обемно споделяне на персонално възприятие, но често те са затварят в кратки изречения като „хайку“, една въздишка на сътворческо удовлетворение на автора на „Деца на въображението“. В самия край на книгата има кратък характерен текст на Греди Асса, едно есе, в което се усеща своеобразен белетристичен почерк, едно видимо откровение на отклонило се от графичния лист към изказа на словото перо.
На стената в хола ми има няколко картини, подарък от Греди Асса. Привлича погледа ми най-често една от тях. Картина в зелено, което като че ли не съществува в природата, а само в душата на това неизтощимо дете, в душата на тоя художник. Рисувана е с масло, но всъщност е своеобразна графика, в която обаче няма черти, а зелено присъствие. Не съм виждал другаде тази разцветка. Може би е невъзможно да се мисли по този начин, но имам усещането, че Греди е създал собствено зелено на палитрата си. Преливащи се форми, които не издават какъв предмет изобразяват, а ти все пак го приемаш за томително познат. Четирите ъгъла на картината тук са меки от зеленото, а обикновено сме свикнали да ги виждаме правоъгълни. Образът е зелена елипса и квадратът се съобразява! Няма въпрос, няма отговор, а има всичко останало.
