Десет години Международен фестивал за късометражно кино „Карантината“ – Варна. Разговор с Георги Кръстев, артистичен директор на фестивала
Вече десетилетие кинофестивалът „Карантината“ показва пред варненската публика дебютни късометражни ленти на артисти от цял свят с продължителност до 30 минути. Провежда се в близост до рибарското селище „Карантината“, което се превръща в негова кауза и вдъхновение. Фестивалът е част от международната общност Europe for Festivals, Festivals for Europe (EFFE) и в последните шест години е отличаван от международното жури и центровете на EFFE – инициатива на Европейската асоциация на фестивалите, подкрепена от Европейската комисия и Европейския парламент.
Георги Кръстев (род. 1986 г.) е един от основателите и артистичен директор на кинофестивала „Карантината“. Образованието си получава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а практиката си формира чрез участия в резидентни и обучителни програми като Berlinale Talent Campus; Sarajevo Talent Campus; Locarno Summer Academy; Festival 5 sur 5 La Louviere, Белгия; The Art Colony Galichnik, Македония и др., както и като режисьор, оператор и монтажист на свободна практика.
Лятото е фестивален сезон, в това число и за седмото изкуство. Това важи с още по-голяма сила за град като Варна, наложил се като фестивалната столица на България. Какво обаче прави „Карантината“ различен фестивал?
Колко различен фестивал сме, може да определи публиката. Но аз ще отбележа няколко аспекта, които са важни за нас. Докато много фестивали се фокусират върху пълнометражни филми, „Карантината“ дава платформа на късометражните форми. Това позволява на зрителите да видят разнообразие от творби и стилове в рамките на една прожекция. Ние вярваме, че късометражното кино е важна част от филмовата индустрия и култура. Кратките филмови форми са идеални за експериментиране с нови техники на разказване, визуални стилове и формати. Авторите им могат да поемат по-големи рискове, без да се притесняват за търговския успех. Именно късометражното кино предоставя уникалната възможност за творческо изразяване и експериментиране, като същевременно предоставят платформа за нови гласове и идеи в в света на киното.
Фестивалът „Карантината“ се провежда извън централните зони на Варна – директно на плажа пред едноименното рибарско селище. Отдалечеността на локацията изисква определени усилия и време от публиката, но мисля, че удоволствеито е по-голямо. Средата и атмосферата е неформална и всеки, които обича изкуството и киното, е добре дошъл.
Фестивалът има и кауза – опазването на културно-историческото ни наследство и в частност запазването на рибарското селище „Карантината“, което беше реално застрашено от събаряне. Едно от нещата, в които вярваме, е, че имаме съществена заслуга за неговото запазване в сегашния му вид. Заедно с местната рибарска общност успяхме да го превърнем в международен културен център, място за творчески изяви и обмен.
Фестивалът се организира на напълно доброволен принцип, при вход свободен и никой от екипа не получава заплащане. Единственият движещ мотив са желанието и любовта към това, което правим
Това е десетото издание. За какво следва да се подготви публиката? Разкажи малко повече за тазгодишната селекция.
Ние не отдаваме някакво по-специално значение на числото 10. Наш основен движещ принцип винаги е бил стремежът да надграждаме всяко следващо издание. Опитваме се да обогатяваме програмата, търсим разнообразие, създаваме паралелни събития. Искаме локацията около рибарското селище да се утвърди като зона „Култура“. На същото място създадохме още един фестивал, посветен на джаз музика Q Jazz. Тази година беше неговото трето издание. И въпреки че се провеждат по различно време, двата фестивала работят в симбиоза. Стремим се да не правим компромиси и винаги да поддържаме качество в селекцията на филми. Всяко разрастване трябва да става поетапно и с мярка. Едно от важните неща е да успеем да запазим чара на фестивала и романтиката на самото място. Фестивалът няма търговски характер, не продаваме храни и напитки. Опитваме се да утвърдим собствената си идентичност и да запазим алтернативния характер на фестивала – без червени килими, скъпи тоалети, коктейли и фанфари.
Тази година в официалната програма на фестивала ще могат да видят 44 късометражни филма от 24 държави. Селекцията е изключително разнообразна. Търси се фокус върху широк кръг от теми – от екология и опазване на автентични култури, от истории за екстремни места, хора и събития до социално значими теми за човешките отношения. Фестивалът си поставя нелеката задача да открива новите големи имена на световното кино. Дори и най-големите режисьори са започнали своя творчески път именно с късометражни филмови форми. Голяма част от филмите ще бъдат излъчени за първи път във Варна и се явяват премиери за България. Имаме филми от Австралия, Исландия, Тайван, Чили и др. Вече имаме потвърдено присъствие на автори от Канада, Иран, Хонгконг, Германия и Испания, които лично ще представят филмите си пред варненската публика. Ще има и разговор с гостуващите автори. Подготвили сме няколко ретроспективни прожекции в различни пространства в града. Всяка вечер преди вечерните прожекции ще има музика на живо от съвременна българска група. Във фестивалната зона сме подготвили гигантска камера обскура, която ще илюстрира принципа на създаване на оптични изображения на реални обекти.
Повече подробности за всички събития може да откриете на нашия уебсайт – www.thequarantine.org, както и на страниците ни в социалните мрежи.
Ти си артистичен директор на фестивала. А кои са другите лица зад него?
При нас позициите и длъжностите са по-скоро условност и формалност. Нямаме назначени хора. Фестивалът се организира на напълно доброволен принцип, никой не получава заплащане, всеки отделя време спрямо възможностите си и често се налага един човек да изпълнява различни дейности. Екипът на фестивала е доста обширен и се мени през годините. Имената, които ще споделя, са Цветан Кръстев и Дарин Сотиров, които са и основните двигателни единици на Школа „Дедал“, и ще спра дотук, за да не пропусна някои. Фестивалът е плод на общите усилия на много хора и нямаше да бъде това, което е, без всеки един тях.
Докато теорията поставя граница между филмовото изкуство и видеоарта, „Карантината“ е отворена към всички филми до 30 минути – игрални, документални, анимационни, експериментални и видеоарт. Къде е мостът между тях?
Въпреки че методите на разказване могат да варират, основната цел е да се създаде въздействаща история или концепция. Докато игралните филми често разчитат на традиционния сюжет, експерименталните и видеоартът могат да предлагат абстрактни или нелинейни наративи. Важно е обаче, че всички тези форми се опитват да предадат нещо значимо на своята публика.
В рамките на фестивала зрителите имат възможността да гледат разнообразни филмови форми в една и съща програма. Това създава контекст, в който различните жанрове могат да бъдат оценени заедно, като се подчертават техните общи черти и теми. Различните форми на визуално изкуство могат да съжителстват и да се обогатяват взаимно. Събирането на творци от различни жанрове на едно място създава общност, в която идеите могат да се споделят и развиват.
Освен фестивалната програма през тази година сте подготвили и своеобразна ретроспекция – 5 дни, в които прожектирате избрани филми от предишните години. Как обаче започна всичко? Как се зароди идеята?
Тази година сме подготвили кратка ретроспектива на любимите ни филми от всички изминали издания. Ще се проведе в седмицата преди фестивала от 1 до 5 август в пространството на Bookstore във Варна.
Всичко започна през 2014 г., когато вече имахме изградена общност около школа „Дедал“, където целогодишно провеждахме безплатни уроци за деца и младежи в неравностойно положение в сферата на изкуството, имахме опити за единични събития, изложби на открито, концерти в неформална среда и в един момент узря идеята да направим нещо по-голямо, имахме и кауза, зад която да застанем, да се опитаме да спасим едно от последните рибарски селища в района, което беше застрашено от застрояване.
Името на местността – „Карантината“, идва от миналото, когато моряци от товарните кораби, влизайки в пристанището със съмнения за заразно заболяване, са били изолирани на брега за карантинен период от 40 дни. В днешно време младите автори, които все още не са се реализирали, са в състояние на карантина – изолирани от професионалните кинокръгове поради липсата на опит. Аналогично с историята на плажа решихме да кръстим фестивала „Карантината“.
И така започна всичко. Заехме се с нелеката задача да отсеем и селектираме идеите и посланията на света, които смятаме за важни и искаме да покажем на нашата публика. С годините станахме свидели на цялостното израстване на определени автори, проследихме развитието им от техните първи опити в света на киното. Други успяхме да мотивираме и толкова им хареса в България, че започнаха да създават нов филм всяка година, за да присъстват на фестивала.
На пръв поглед фестивалът изглежда един и същ, но с малки и последователни стъпки успяхме да изградим много сплотен екип, да създадем една вдъхновена и обичаща късометражното кино публика и за самите нас всяко издание се превърна в незабравимо преживяване. Екипът работи напълно безвъзмездно и всяка година приобщава голям брой доброволци, които приемат принципите на фестивала и отношението ни към света.
Никога не сме предполагали, че ще стигнем до десетото издание на фестивала, всъщност ние още с първото успяхме да изпълним нашата мечта – да направим един малък фестивал на един малък плаж. И всичко, което успяхме да надградим през следващите години, надхвърляше и най-съкровенните ни мечти.
Предполагам, че около подготовката на юбилейното издание сте си правили равносметка за изминалото време. Кои са според вас най-важните постижения на фестивала през годините? А най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте?
Според мен едно от най-важните неща, които успяхме да постигнем, е да създадем и възпитаме разнородна публика с интерес към световното късометражно кино, която всяка година расте. Стартирахме с около 200–300 души на вечер при първите издания. Докато последната година в някои от вечерите имаше над 1 200 души. Но по-силно впечатление ми прави не толкова количеството хора, колкото това как се промени качеството. От една публика, която не знаеше какво да очаква в началото (късометражното кино в България все още не беше толкова популярно, колкото в чужбина, да не говорим за Варна), зрителите започнаха да обичат и разбират все повече съвременните късометражни филмови форми. Фестивалната локация се намира в периферията на града и въпреки че определено се изискват време и усилия, за да присъстваш, с годините публиката се увеличаваше. Вече рядко можем да видим някой да си тръгва преди края на прожекцията.
Спечелихме много зрители и приятели от чужбина, както и големи групи от други градове, пристигащи специално за фестивала. Беше изключително трудно при голямата конкуренция на високо бюджетни холивудски продукции да предложим ниско бюджетни малки независими филми с обикновени и прости сюжети, но с дълбоки послания.
Кои са партньорите на фестивала през тази година?
Десетото издание на Международен кинофестивал „Карантината” се осъществява благодарение на дарения на много приятели, ценители на киното и меценати.
Фестивалът е съфинансиран от Фонд „Култура“ на Община Варна. Със съдействието на „Солвей Соди” АД, „Пластхим-Т“ АД, Threestars, OO Yess!, Dreamix, Gifto, DASKALIDES, Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Морски клуб „Приятели на морето“ – Варна, галерия A&G Art Meeting, Bookstore. Фото и видео заснимане – със съдействието на „Никон“, България.
Със съдействието на кметство Аспарухово, концесионера на плажа и домакините от рибарското селище „Карантината“.
