Докато Западна Европа реагира безсилно и страхливо на упадъка на своите демокрации, в Централна и Източна Европа съпротивата отново се засилва въпреки огромните рискове.
Документалният филм на румънската разследваща медия Recorder е наистина впечатляващ: „Правосъдие в плен“, така е озаглавена двучасовата лента, която от средата на декември (2025 г., б.пр.) насам е гледана от милиони хора; по Коледа този съвместен проект на общностите в Тимишоара и Яш се въртеше буквално без прекъсване.
В него високопоставени прокурори и съдии, немалко от които застават с имената си, съзнавайки напълно възможните професионални последствия, описват подробно и с драстични детайли корупцията в румънската съдебна система. Те разкриват как се протакат ключови политически дела, как разследващи биват възпирани от началниците си или направо заменяни. Разказват как политици безнаказано присвояват милиони и как, по заповед „отгоре“, се плащат обезщетения за прекратени разследвания – директно от джоба на данъкоплатеца.
Част от обвиненията са насочени към Апелативния съд в Букурещ, чиято председателка отхвърля решително всички упреци по време на пресконференция, предавана в цялата страна. Но тогава от задните редове става една съдийка, която ѝ е подчинена, и макар да трепери от вълнение, заявява с твърд глас: „Не, поне що се отнася до моята област на работа, всичко е вярно“.
Младата съдийка вече е звезда. „В онзи момент тя, подобно на мнозина други, говорили открито пред авторите на филма, извърши професионално самоубийство. Но народът ръкопляска“, казва Елена Калистру, президент на румънската неправителствена организация Funky Citizens, която се бори срещу дезинформацията.
„Винаги се е смятало – казва Калистру, – че политическата корупция и манипулираното правосъдие у нас са неизкореними. Но румънците вече не желаят да се примиряват с това.“ Последствията не закъсняват: двуседмични протести в много от големите градове, намеса на президента, сформиране на разследваща комисия.
В Унгария десетки хиляди протестират срещу режима на Орбан
Извън страната този граждански бунт, както и много други подобни събития от последно време, остава до голяма степен незабелязан. В постсъветското пространство, което след промените се обърна към Европейския съюз, днес се наблюдава нов импулс – протестно гражданско движение, което все по-често поставя политическите елити под натиск. Води се активна борба срещу дезинформацията, анулират се манипулирани избори, забраняват се проруски партии, свалят се цели правителства. Причината: десетилетия след промените гражданските права и прозрачността все още биват пренебрегвани; обещанията за демокрация остават неизпълнени и за тях тепърва трябва да се воюва. И най-вече – защото мнозинството от гражданите в региона, въпреки арогантните демонстрации на сила от страна на Москва, в никакъв случай не желаят да се завърнат в орбитата на путинизма.
Това са примери за автентични инициативи в общества, които се изправят срещу корупцията, изборните манипулации и репресиите. На тях техните егоцентрични западни съседи често гледат само като на краткотрайни изблици в страни, които три десетилетия след промените все още се намират в перманентна криза. Но само през последните седмици на 2025 г. в Румъния, България, Унгария, Литва и Словакия, както и в страни кандидатки за членство в ЕС като Сърбия и Грузия, стотици хиляди излязоха на улиците в името на една демократична трансформация, която наистина да заслужава името си. В Тбилиси и Белград, където режимите действат особено репресивно, хората рискуваха да станат жертви на насилие или да попаднат в затвора в името на тази кауза.
Така че прощалната песен за „другата“, разочарована Източна Европа се оказва силно подранила. В предизборните анкети в Унгария води конкурентът на Виктор Орбан, който настоява за прекратяване на тесните връзки с Русия и Китай и за възстановяване на ролята на страната като надежден партньор на Европейския съюз. В цяла Унгария десетки хиляди протестират срещу режима на Орбан, който лицемерно пропагандира защитата на децата, но поради опортюнизъм допуска насилие в домовете за деца. В България либерално-консервативното правителство бе принудено да подаде оставка след масови протести срещу неговата зависимост от корумпирани олигарси. Предстоят нови избори – за осми път в рамките на четири години, – защото българите отказват да се примирят с държава, хваната в клопката на мафията.
Малко преди Коледа в редица градове в Словакия избухнаха масови протести срещу закриването на службата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers). В малка Литва десетки хиляди, включително опозиционни политици, излязоха на улицата, тъй като правителството планираше да отслаби общественото радио и да ограничи свободата на словото. В Грузия проевропейските сили в продължение на месеци се бориха – с цената на огромни лични жертви – срещу предаването на страната в ръцете на Москва. В Сърбия повече от година продължават протестите срещу авторитарното управление на президента Александър Вучич – напук на масовите репресии. А в Беларус народното въстание срещу документираните фалшификации на изборите през 2020 г. бе потушено единствено чрез брутално насилие и масови арести на хиляди борци за граждански права.
Как се задълбочи пропастта между Изтока и Запада в сърцето на Европа?
След руската агресия срещу Украйна Източна Европа може и да е придобила по-голяма тежест като буферна зона, оборудвана военно и стратегически значима. Тя може да се е превърнала в незаменим партньор в хибридната война и ключов участник в отбраната на източния фланг на НАТО. Но като пълноценни политически партньори в Брюксел страните между „стария“ Европейски съюз и Русия отдавна са отписани: те изглеждат предварително изгубени за демокрацията, още преди да са извървели пътя до нея. На тях се гледа като на лесни жертви на антизападната пропаганда и националистическия популизъм, хванати в капана на олигарси-милиардери, мафиотски структури или авторитарни съюзници на Москва. Нещо повече, нелибералната демокрация вече се възприема като унгарски експортен модел, който пуска корени в Западна Европа и се стреми към съвършенство в САЩ. Именно сега обаче подкрепа трябва да получат онези части от гражданското общество, които имат опит в борбата срещу подриването на свободата – срещу нейното открито потискане или пълзящото рушене на мечтата за свобода.
Но това не е цялата история – или поне е само половината от истината. Иван Кръстев, безспорно един от най-влиятелните европейски политолози, още преди години в книгите си „Имитация и демокрация“ и „След Европа“ потърси отговор на въпроса защо пропастта между Изтока и Запада се задълбочава отново след кратката фаза на еуфория. Според неговия анализ източноевропейските страни са се опитали – частично безуспешно – да имитират западните модели, но са пожънали чувство за „малоценност, непризнатост, зависимост, загуба на идентичност и наложена неискреност“. По думите на българския политолог тези общества са вярвали, че принадлежат към същото културно пространство и са били поканени в „свободния свят“ като равни. Това обаче не се случи. Последствията са разочарование, дезориентация, носталгия и изолация.
Наистина ли класическата либерална демокрация е към края си?
Източноевропейците може и да се разграничават от „европейските елити“, от wokeness културата и мултикултурализма, но не непременно и от основните „европейски ценности“. Класическата либерална демокрация може и да е в залез, но правовата държава, свободата на събиране и свободата на словото все още са високо ценени от значителни части на гражданското общество. Освен това в проучванията често критикуваният Европейски съюз се представя учудващо добре. Доверието в ЕС е на най-високото си ниво за последните две десетилетия; през 2024 г. 74% от анкетираните европейци изразяват положителна идентификация с общността – резултат, който важи и за повечето страни кандидатки, които все още се надяват на прием.
В легендарното си есе от 1983 г. „Отвлеченият Запад“ чехословашкият автор Милан Кундера твърди, че страните от Централна Европа в действителност принадлежат към западноевропейския културен регион. Според него именно тяхната западна ориентация е в основата на съпротивата срещу диктата на Москва, докато Западна Европа е забравила централноевропейските общества, изоставени в съветската сфера на влияние.
Есето, преиздадено през 2023 г., не е загубило ни най-малко от своята актуалност. Виенският историк Оливер Йенс Шмит озаглавява новата си книга за този дълго пренебрегван, но ключов регион между Изтока и Запада „Западните съперници на Москва“ – визирайки обществата, които усилено се борят за нова свобода. Всичко това се случва, докато старата горда Европа, парализирана и малко уморена, изчаква каква съдба ѝ готвят новите господари в Москва и Вашингтон.
Катрин Калвайт е известна германска журналистка и публицистка. Тя е сред малкото немскоезични журналисти, които познават добре страните от Централна и Източна Европа и следят редовно събитията там. Като експерт е особено критична към липсата на внимание към региона от страна на западноевропейските медии.
Cathrin Kahlweit: Der Traum von Freiheit. Süddeutsche Zeitung №4, от 7.1.2026
Превод от немски Юлиана Рот
