0
4147

Мила Родино

Мила Родино, дали тези, които носят твоето име, ще ти изневерят. Апостол Павел е казал, че свободата е там, където духът Господен е свободен. Днес обичта към Милата Родина е на изпитание. Ако с представата си за лична свобода някой накърнява свободата на другите, камбаните трябва да бият тревожно. Но в тревожното време свободният дух на лазарките няма да се накърни, ако те лазаруват в мечтите си. Нито ако върбовите клонки бъдат духовна представа за ослицата със Спасителя и ако Неговото Възкресение посрещнем с горяща свещица у дома. Духът ни пак ще е свободен, ако с червено яйце се помолим за здраве на близките и на народа, защото сме от един и същи род. А песента за Милата Родина не може да заглъхне заради този коронован злодей, който ни нападна и докара страх и житейски несгоди. Сега е време на изпитание, способни ли сме да съхраним живота на рода ни и как да браним това, с което ни е дарила Милата Родина? Ако сме способни да превъзмогнем изпитанието с чест, значи сме лоялни към Милата Родина – и към народа, и към държавата. Ако не изпитваме еднаква обич към народ и държава, сами се поставяме извън едното или другото и безпътицата ще е към безизходно бъдеще. Днес не е време за пъчене на политици и дърдорения на техните медийни чалгаджии, защото тези след нас ще преценят дали сме живели достойно. Не е време за антиподи, за фили и фоби, инак ще загубим човешкото в себе си и аз съм ще е измамно усещане, че си на бряг без свлачища. Няма свобода в наложени зависимости пряко народната воля. Целият човешки живот минава в култивиране на разбирането за смисъла на изконното право на свобода. Но проява на култивирана свобода ще е всеки да дисциплинира себе си не съгласно наложените, а съгласно с наложителните зависимости от извънредното положение, породено от агресията на коронования злодей. Без достойнство не могат да бъдат използвани рационално възможностите, които предлага демократичният ред, камо ли членството в съюзи и алианси. Навремето незабравимият кинооператор Димо Коларов сочеше нагоре, чакаше „Дядо Райко“ и перифразира стара народна песен, че Райко, ясното слънце високо гледа, а за обектива му трябваше да свети под ъгъл. Само ние казваме на слънцето Райко, идва от рай, а рай и рой са думи побратими, Райко свети, пчелите се роят и повече мед дават. Но когато поговорката, че Райко ще изгрее и на нашата улица е закана, няма как да осветяваме нещата за другите. На тържествена заря звучи химнът Мила Родино и чуваме войнишкото УРА. Сега, макар и мълком, трябва да звучи в душите ни нашето УРА за лекарите и всички, които спасяват Живота. И да звучи, докато изгрее слънцето на победата над коронования злодей. За да бъде и пребъде Милата Родина нине и присно и во веки веков.

Явор Милушев е роден през 1948 г. в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Първите си роли създава в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив. Играе в театър „Сълза и смях“, Театър 199 и Малък градски театър „Зад канала“. Работил е с режисьорите Любен Гройс, Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов и др. Сред големите му роли са: Джери Райън в „Двама на люлката“ от Уилям Гибсън (над 600 представления), Язон в „Медея“ от Еврипид, Жан в „Госпожица Юлия“ от Август Стринберг, Стенли Ковалски в „Трамвай желание“ от Тенеси Уилямс, Хемон в „Антигона“ от Жан Ануи и много други. Ярки образи прави във филмите „Необходимият грешник“ на режисьора Борислав Шаралиев, „Пикник“ на Стефан Димитров, „Игрек 17“ на Вили Цанков, „Децата на капитан Грант“ на Станислав Говорухин, „Копнежи по белия път“ на Никола Корабов и др. Ролята му на Яворов във филма „Дело № 205“ на режисьора Киран Коларов е сред най-добрите и сложно изградени образи в съвременното българско кино.

На главната страница: Иван Милев, Балканът, 1922 г.