Милен Апостолов получи награда Икар за работата си като композитор в кукления театър.
Милен Апостолов има вече опит като композитор на музиката за театрални постановки. Работил е със съставите в Плевен, Казанлък, Стара Загора и София. Сред заглавията, в които звучи негова музика, са „Боинг, боинг“ в Плевен, „Самотни от далеч“ в ТР„Сфумато“, „Наемателя“ в Пловдив, „Договор 2019“ в Театър 199, „Меко казано“ в Стара Загора, „Сън в лятна нощ“ и „Том, Дик и Хари“ в Казанлък и др.
Роден е в Добрич през 1991 г. Завършва Софийската френска гимназия. Учи в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ дирижиране при проф. Пламен Джуров и композиция при проф. Атанас Атанасов. Бил е помощник-диригент в музикалния театър „Стефан Македонски“, във Варненската опера, където дирижира балетни и оперетни постановки. Създава и Independent Chamber Orchestra. В началото на годината в Русе беше представена неговата опера „Огнивото“ по приказката на Ханс Кристиан Андерсен, предназначена за изпълнение от Русенската детска опера. През 2019 г. е номиниран за Икар за авторска музика към постановката „Наемателят“ на Александра Петрова в Пловдивския театър. А година по-късно, на 30 октомври получи наградата на Съюза на артистите в България за музиката си към други две постановки.
Преди година имахте номинация за Икар, а ето че тази година сте носител на тази престижна награда. За какво беше номинацията?
Продължих да правя това, което обичам – да пиша музика. Интересна е категорията, в която бях номиниран. Тя е за достижения в кукленото изкуство, което малко ме учуди. От друга стана, това ми показа колко различни роли може да играе музиката.
За кои постановки написахте музика?
За „Меко казано“ на Държавен куклен театър – Стара Загора с режисьор Цвети Пеняшки и за постановката „Хартиени истории“ на Димитър Стефанов в театър „Корсар“.
Това ли са последните постановки, за които сте работили?
Да, заради пандемичната ситуация са едни от последните. Те се случиха миналата година, но тъй като церемонията по връчването на Икарите беше отложена с повече от половин година, постановките, които са номинирани, са от предишната година.
Работили сте и в драматичния театър. По-различно ли е, когато пишете музика за куклен театър?
Мисля, че всеки жанр си има своята специфика – дали е музика за театър, дали е музика за танц или филм, всяко изкуство има своите изисквания. По-интересното обаче е, че самите куклени постановки, за които работих, са съвсем различни. Всеки път ситуацията изисква по-различен подход, има други задачи.
Когато пишете за дадена пиеса, заедно с режисьора и екипа ли работите, или те подготвят спектакъла, а вие музиката и накрая се събирате?
Най-хубавият процес е този, който е общ, когато инвенцията и моментът на създаването се поделят между всички от творческия екип – режисьор, художник, композитор и драматург, ако се работи с такъв. За мен в двата спектакъла задачите бяха много различни, но общото беше, че режисьорите ми гласуваха пълно доверие и въпреки това работихме много близко, на лабораторен принцип, за да постигнем качествен краен резултат.
Как се пише музика за театър?
Необходимо е да си много, много гъвкав като музикално мислене. Трябва да имаш известно познание по режисура. Трябва да познаваш целия механизъм на случването на един спектакъл.
Имахте планове да продължите образованието си, да специализирате дирижиране, да продължите с композицията, да попътувате и в чужбина. Успяхте ли да ги осъществите?
Това мислех да правя през 2020 г., но ето че целият свят се обърна с главата надолу. Затова реших да отложа тези намерения, но искрата ми да се самоусъвършенствам не е загаснала. Гледам да правя каквото мога тук. Сега се надявам да започна докторантура в Музикалната академия в София. Мисля си, че човек винаги трябва да се предизвиква и да учи нови неща, да надгражда. Това е безкрайна нива, която трябва да се оре.
Избрахте ли си тема?
Спрял съм се на няколко, от които едната е за процеса по създаването на приложна музика – музика за различни видове изкуства, защото всяко има своята специфика и изисква определено внимание.
В момента върху какво работите? България е една от малкото страни, която не затвори изцяло културния живот.
Нашето общество се опитва да поддържа културата жива, което е похвално. Аз разбира се, подкрепям това изцяло. Работя по доста проекти. Имам уговорки и за други, но много от тях в момента са на пауза, защото обстоятелствата са непредвидими, седмица за седмица се променят нещата. В случай на друго по-тежко затваряне ще започна да работя за филми, които вече са готови и няма да изискват живото ми присъствие на репетиции. 2021 г. се очертава с доста повече ангажименти за мен в ролята ми и на диригент, и на композитор. Засега не правя сериозни планове, за да не преживея изненадата от 2020 г.
В това положение как се издържате?
Трудно. Доста дълго време бях свободен артист. Но няма какво да крия – много е трудно за свободните артисти, да не кажа, че оцеляването граничи с невъзможното. Имах щастието да стана композитор в Драматично-кукления театър в Плевен. Директорът Васил Василев спаси мен и още няколко колеги актьори, на които театърът даде възможност да се занимаваме с това, което можем да правим най-добре. Не зная дали това е известно, но много колеги в това време на криза решиха да се пренасочат към други сфери на живота. Виждам сега, че държавата се опитва да има своя политика към свободните артисти, но тя е в зародиш, много е крехка, като малко дете е, още неориентирана как трябва да се действа. Похвално е, че за пръв път от толкова години има някакво отношение към свободните артисти, но трябва да продължат да развиват различни механизми, за да се стигне до най-оптималните форми на функциониране на тази подкрепа.
През тази година освен номинацията за Икар сте имали и концерт.
Да. Преди няколко години бях щатен диригент във Варненската опера. След това поемах ангажименти с различни оркестри. Тази година единственото нещо, което успях да направя, е концерт със „Симфониета“ София през януари. След това всичко затвори. Сега е изключително трудно човек да получи концерт с оркестър, защото и самите оркестри функционират трудно.
