Светът на киното му дължи наистина много. Филмите от чешкия му период – като „Черен Петър“ (1964) или „Любовта на русокосата“ – със своя лиризъм и вътрешна свобода са сред шедьоврите на чешката „нова вълна“, те са предчувствие за Пражката пролет. Принуден да се установи зад океана след съветската инвазия в Чехословакия от 1968 г., Милош Форман и там намира себе си. Създава два от най-емблематичните филма за поколението на „Уудсток“ и антиконформизма – „Излитане“ (1971) и „Коса“ (1979). И два пъти е отличен с Оскар – за две творби, превърнали се в кинокласика: „Полет над кукувиче гнездо“ (1975) и „Амадеус“ (1984).
А между тези безспорни успехи на кинопопрището имаме един нелек живот, белязан от обратите на ХХ в. Милош Форман е роден на 18 февруари 1932 г. в Часлав, градче в централната част на някогашна Чехословакия. По времето на Втората световна война баща му, участник в съпротивата, е убит от Гестапо заради разпространение на нелегална литература, а майка му е депортирана и по-късно загива в Аушвиц. Десетгодишният Милош остава на грижите на чичо си Болеслав, който е бакалин. Атмосферата на чичовата му бакалница ще бъде пресъздадена впоследствие в декора на първия му игрален филм – „Черен Петър“. В късните си мемоари режисьорът споделя, че едва десетилетия по-късно е узнал, че неговият биологичен баща е всъщност друг – архитектът с еврейски корени Ото Кон (1887–1965), който оцелява от Холокоста и се установява след войната в Съединените Щати.
След поражението на Третия райх и установяването на комунистически режим в Чехословакия Милош Форман е изпратен в интерната за надарени деца в замъка Подебради, където учи заедно с Вацлав Хавел. „Бях удивен да видя колко много от учениците в интерната, замислен като сиропиталище, имаха бащи и майки. Разбира се, че имаше и такива като мен, изгубили родителите си през войната, но родителите на мнозина бяха бивши министри, дипломати, принадлежаха към старата пражка буржоазия или към средите на новата комунистическа номенклатура“, спомня си Форман. Обяснението е много просто. Проектът за подобен интернат за даровити деца бързо е бил подкрепен от различни политически сили, получил е с голяма субсидия и деца от „добри семейства“ веднага са се насочили натам. Директорът на интерната е могъл да си позволи да привлече най-добрите педагози. Така възниква едно много добро училище, в което едновременно учат децата на бившия капиталистически елит и новата номенклатура, заедно със сираците. Интернатът дава на младия Форман не само добро образование, но и важни контакти. Там той се запознава с хора, с които си остава приятел за цял живот – режисьорите Иван Пасер и Йежи Сколимовски, както и с бъдещия драматург, дисидент и президент Вацлав Хавел. По-късно Форман има проблем с дисциплината в училище. Обвинен от някои преподаватели, че осмива комунистическата партия, той е пратен да довърши средното си образование в обикновено училище в Прага.
От началото на 50-те години младият Милош се чувства силно привлечен от театъра. Благодарение и на брат си Павел, който прекарва войната като декоратор в пътуваща трупа, наречена „Виходоческа оперета“. „Зад кулисите на оперетата се долавяше невероятната смесица от женско ухание, цветя, евтини парфюми, виолетки, потни тела, току що изгладени дантелени рокли, от алкохол и вишновка, чаени бисквити, потници и поли с лек мирис на урина – накратко, веднага реших да стана част от този свят, а не от някой друг“. Ето как Форман описва първата си среща със света на шоубизнеса.
Скоро след това постъпва в престижното чехословашко филмово училище (FAMU). В началото на 60-те години, след временна работа в телевизията, успява да спести пари и да си купи източногерманска филмова камера. Тогава заедно с режисьора Иван Пасер и оператора Мирослав Ондричек започва работа над документален филм, посветен на един от най-популярните пражки театри – „Семафор“. Следват още няколко документални филми, след което филмът „Черен Петър“ (1964), който му носи международна известност. Смятат го за лидер на чешката „нова вълна“, а филмите му от този период са пропити със социална сатира и рязко скъсват с конформизма на комунистическото кино от епохата. През 1967 г. той получава разрешение да замине за САЩ, където да заснеме първия си американски филм за компанията „Парамаунт“. Има множество проекти в главата си. Иска да направи и екранизация на „Америка“ по Кафка, заедно с Вацлав Хавел като сценарист, но проектът е категорично отхвърлен от комунистическите власти. Събитията от Пражката пролет го сварват в Париж, където преговаря с американските продуценти. С колегата си Иван Пасер решават да емигрират зад Океана и наемат малка къща в Гринич Вилидж. По-късно Форман с радост си спомня за духа на онова време: „Никога не отказвахме достъп на когото и да е, поради което тълпа от хора непрестанно се намираше в къщата ни. Някои приятели оставаха, други си тръгваха, а пък трети заминаваха, за да се върнат съвсем скоро. Драматургът Джон Гуеър, автор на „Къщата на сините листа“, твърдеше, че всеки път, когато идва у нас, има усещането, че е напуснал Америка и се е установил в бохемата на авангарда, където най-важното е какво четеш и какво пиеш“.
След комерсиалния неуспех на първия си американски филм „Излитане“ (1971) – въпреки специалната награда на журито в Кан – Форман трябва да започне от нула. Заселва се в хотел „Челси“ и понякога разполага с не повече от долар на ден. Храни се с „чили кон карне“ от кутия и бутилка бира. Но въпреки че договорът му с „Юнивърсъл“ е разтрогнат, не смята да се връща в Европа, още по-малко в Чехословакия. Има проблем и с визата си. Няма договор с американска кинокомпания, а е чехословашки гражданин. „Бях в очакване на всяко предложение, способно да промени живота ми, и междувременно приемах всякаква работа, за да мога да си изкарам прехраната.“
Първото истинско предложение идва чак през 1975 г., когато младият актьор Майкъл Дъглас и независимият продуцент Соул Зенц му предлагат да екранизира романа „Полет над куковиче гнездо“ на Кен Киси. Едва тогава Форман разбира, че бащата на Майкъл – големият Кърк Дъглас, му е изпратил писмо в Чехословакия още в средата на 60-те години с предложение да се заеме с романа на Кен Киси. Ала чехословашките служби са конфискували писмото и то така и не е стигнало до него. „Полет над кукувиче гнездо“ има колосален успех, печели Оскари във всички основни категории и отваря пътя на Форман към голямото холивудско кино. През 1979 г. той сменя жанра – обръща се към мюзикъла и жъне не по-малък успех с „Коса“.
В началото на 80-те продуцентът Дино де Лаурентис пък му прави друго сериозно предложение – да екранизира бестселъра на Едгар Доктороу „Рагтайм“ (1981). В работата си над филма Форман има подкрепата и на оператора Мирослав Ондричек, който най-сетне е получил разрешение от чехословашките власти да емигрира. По-късно двамата заедно ще направят и „Амадеус“ (1982). За снимките на „Амадеус“ Форман за първи път се завръща за кратко в родината си. Оказва се, че това не е никак лесно. Макар че е американски гражданин, властите бавят визата му. Форман започва преговори с директора на чехословашката кинематография Иржи Пирса. Когато става ясно, че американските продуценти ще вложат крупна сума във валута в снимките в Прага, визата му е издадена в най-кратък срок. Целият период на снимките в Чехословакия минава под надзора на службите за сигурност. „Амадеус“ получава номинации за Оскар в 11 категории и осем отличия на най-престижната кинонаграда. И, обратното, неговият „Валмон“ (1989), версия на „Опасни връзки“ по Шодерло дьо Лакло, е възприет от публиката и критиката като неуспех.
След падането на Берлинската стена Форман от все сърце подкрепя своя приятел Вацлав Хавел. Срещат се през февруари 1990 г. в САЩ, когато Хавел произнася прочутата си реч пред американския Конгрес. И заедно тръгват да разглеждат Вашингтон. Американската охрана обаче никак не е склонна чехословашкият президент да разглежда „ъндърграунда“ на Уошингтън Скуер, където се събират хипита, продавачи на наркотици и често се стреля. Форман разказва как Хавел усмихнат, започнал да пита кой точно ще стреля и в кого. „Нима Америка е във война, президентът Буш не ми каза нищо“. Пита с усмивка дали Чехословакия не може да окаже подкрепа на САЩ, но накрая отминава мястото, за да не се меси в американската вътрешна политика.
В края на 90-те Милош Форман се запознава с третата си жена Мартина, студентка по кинознание от Прага, и то по „кореспондентен начин“. Тя го моли в писмо да отговори на въпросите ѝ, важни за нейната дипломна работа, съпоставяща чешкото и американското кино.
„Писмото ми напомни за онова време, когато аз, като млад и амбициозен човек, убеден, че земята се върти около него, изпратих в Швейцария режисьорски проект на Чарли Чаплинн. Вярвах, че Чаплин ще бъде наистина заинтригуван от проект на режисьор от сталинска Чехословакия, който досега не е снимал нищо в киното. Затова реших да си определя лична среща с тази Мартина от FAMU. Очаквах да се яви замислено младо момиче с очила и раздърпан пуловер, а видях млада и елегантна русокоса жена. Тя беше висока и слаба, напомни ми, че сме се виждали преди време. Преди няколко години, когато нищо не си казахме, но аз усетих, че ме е набелязала“. През 1998 г. се раждат близнаците им Андрю и Джеймс, а Милош и Мартина сключват брак през следващата година.
До края на живота си Форман успява да заснеме още две „биографии“: „Народът срещу Лари Флинт“ (1996), заради който получава доста критики, но и Златна мечка на кинофестивала в Берлин. И „Призраците на Гоя“ (2005) по сценарий на Жан-Клод Кариер, с участието на Натали Портман и Хавиер Бардем.
Остава неосъществен друг негов „призрачен проект“, на който той много държи – „Призракът на Мюнхен“. Сценарият е отново на Жан-Клод Кариер, вдъхновен от романа на Жорж-Марк Бенаму и с помощта на самия Вацлав Хавел, който работи над него през последните години от живота си.
Става дума за споразуменията от Мюнхен 1938 г., които принуждават Чехословакия да отстъпи немалка част от територията си на нацистка Германия. Историята на филма се развива и през 1968 г., когато млад американски журналист успява да се срещне с бившия френски премиер Едуар Даладие, за да поговорят за онези съдбоносни за бъдещето на Европа дни. Компанията „Пате“ обаче не успява да събере необходимия бюджет от 20 милиона долара. Въпреки че всичко е готово: намерени са местата за снимките, подбрани са актьори за ролите (сред които Матийо Амалрик и Жерар Депардийо). Проектът пропада.
Нещо, което кара Милош Форман да направи в края на дните си следното горчиво признание: „Много от филмите ми се провалиха по подобен начин. Всичко е готово и снимките трябваше да започнат, когато ненадейно нещата се отлагат за неопределено време. Това е част от киноиндустрията.“, заявява той.
Независимо от това Милош Форман остави филми, които са сред класиката на ХХ в.
„Цялото негово творчество всъщност кръжи около свободата“, заяви при вестта за смъртта му Тиери Флемо, делегиран директор на фестивала в Кан. „Доколкото всеки негов филм е описание на индивидуални съдби – дали на младия Моцарт, или на бунтаря в лудницата, въплътен от Джак Никълсън в „Полет над кукувиче гнездо“.
Кино на свободата, носещо духа на Пражката пролет: от „чешкото чудо“ до „Амадеус“.
